Кой е правилният подход за изграждане на стабилна връзка между двете деца?
Почти е настъпил моментът за раждането на второто дете. Родителите се втурват към болницата, докато голямото дете, което всъщност в повечето случаи все още е невръстно, отива при баба си и дядо си в друг дом, а понякога и в друг град. Братчето или сестричето се ражда и прекарва първите си дни в болницата, без да познава по-голямото дете. След това родителите се връщат у дома заедно с новороденото. Голямото дете няма да е там за няколко дни или седмици, за да улесни мама и татко, а и за да предпази бебето от грип или настинка, които би могло да му предаде, без да иска.
В страни като Норвегия, Швеция, Великобритания, Канада или Австралия, родителите се справят по различен начин с подобни ситуации и предпочитат да включат по-голямото дете активно в процеса. То помага на майката да подготви чантата за родилното отделение. Опитва се да я подкрепи, като държи ръката й, докато изпитва болка и я посещава в родилния дом. То може да види новороденото веднага или само няколко часа след раждането. През идните дни, прекарани от майката и бебето в болницата, детето ги посещава редовно и остава с тях по няколко часа. Родителите му позволяват да наблюдава как бебето се храни или как става смяната на пелените. Детето чува как братчето или сестричето му плаче и научава, че за да се успокои новороденото, то трябва да бъде дарено с целувка и ласка. Когато семейството се върне у дома, всичко се обсъжда пред по-голямото хлапе и то не се чувства като чужд човек или дразнител в новосъздалата се ситуация. На него му е позволено да доближава бебето и да го наблюдава.
Двата подхода са коренно различни. Как всъщност тези ключови ранни преживявания влияят върху качеството на връзката между двете деца?
През последните години акцентът пада повече върху контакта на майката и новороденото през първите моменти и дни на живота му, а не толкова върху дълбочината на връзката им по-късно. Майките, които кърмят през първите два часа след раждането, е по-вероятно да имат дълбока привързаност към децата им на възраст от една година или по-късно. Майките, които са насърчавани да се грижат за бебетата си, още докато са в болницата, и след това ги държат в непосредствена близост до тях са по-малко склонни към следродилна депресия.
Подобни констатации се отнасят и за бащата: по-активното му участие и ангажираност по време на първите дни увеличават шанса за по-близка връзка с детето след това. Факт е, че за момента липсват задълбочени изследвания за връзката между братя и сестри, проследена още от самото раждане. Но можем да приемем, че констатациите биха били подобни: колкото повече насърчаваме детето да опознава братчето или сестричето си от самото начало, толкова по-вероятно е двамата да създадат по-близки, интензивни и задълбочени отношения.
Да позволяваме на по-големи деца да остават с часове в родилните отделения не е приета практика у нас, основно заради ужаса, който изпитваме от потенциално заразяване на новороденото с вируси и бактерии. Но да не би изброените по-горе държави да са от третия свят и да не полагат никакви грижи за хигиената и безопасността на бебетата? Точно обратното. Очевидно те знаят нещо, което ние не знаем, щом позволяват стая с шест кърмещи майки да се превръща в детска площадка.
Това, разбира се, се случва при условие, че са налице конкретни часове за посещения и са въведени стриктни правила за измиване на ръцете. Задължително е и детето посетител да не е видимо болно или настинало.
Защо в тези страни процедират по този начин?
Защото родителите и медицинските специалисти са наясно, че обичайната обмяна на бактерии в семейната среда изгражда защитен механизъм за новороденото срещу истинските опасности – опасните микроби, които са неминуема част от болничната среда и могат да бъдат пренесени от персонала или другите бебета.
Те са наясно също, че семейството - бащата, майката, детето и новороденото, при определени условия, създават една обща "екосистема" от невинни микроби - екосистема, която предпазва новороденото както в болницата, така и на по-късен етап срещу външните посетители у дома. И все пак, не е ли по-вероятно инфекциите да се предадат в болницата, където новороденото е отделено от родителите си, в контакт е с акушерки и медицински сестри, не се кърми, прекарва почти цялото си време в малка стая с десетки други бебета, а понякога дори дели креватчето си с друго дете?
Най-важното е, че в тези страни осъзнават, че е от най-голямо значение членовете на семейството да се свържат с новодошлия и да се стремят към изграждане на близки отношения чрез възможно най-ранно взаимодействие, контакт и наблюдение. И че първите дни след раждането са много критични за психиката на майката и новороденото и за тях най-добре ще е да са в среда, близка до семейната още от първите часове, доколкото това е възможно.
Коментари