Какви са съвременните ритуали за орисване на бебето?
Ритуалът "погача" има своите народни корени назад в годините. Неговата основна функция е представянето на бебето пред обществото. Извършва се на 40-ия ден след раждането на бебето, защото дотогава то и майка му са се смятали за "нечисти". От съвременна гледна точка това е била своеобразна предпазна мярка за здравето им, която позволява на детето да укрепне през този период, а на майката - да се възстанови от раждането.
В ретроспекция
До 40 дни бебето не се е извеждало навън, не са влизали хора извън семейството в дома и праните му дрешки се прибирали от простора по светло (да не ги "близва залез" или да не ги пипат самодиви). На четиридесетия ден от раждането майката и бебето се водят в църква, за да им се чете т.нар. чиста молитва. След това в дома на родилката се събират най-близките жени и приятелки на майката, които да орисат бебето. Било е прието да се канят само млади омъжени или бременни жени. В различните краища на страната е било прието да не идват жени, които са в менструация, или ако има такива, трябват да кажат тихо на мйката на бебето или пък да си изтръскат полите над него. Според поверията това щяло да предпази бебето от появата на пъпки като порастне. В някои краища на вратата на дома се поставя червен конец, а също има варианти с желязо или здравец - за да не влизат зли сили при детето.
На погачата или още на сладката пита, се сервират и носят само сладки неща, като следва и напитките също да са сладки. Основен момент от ритуала е разчупването на питката. Майката трябва да седне на стол, заедно с бебето, а над главата й да се опъне бяла кърпа или кърпичка, над която да се разчупи погачата (питата) и в която да падат трохите. Според някои поверия кърпата се държи от най-близката на майката, според други от свекървата, според трети от нераждали жени. Разчупването на погачата става от две момичета, задължително с по двама живи родители. Първото парче, което се топва в мед, е за бебето и се допира до устните му, за да е сладък животът му като мед и да е трудолюбиво като пчелите. След това гостенките оставят монети в кърпата, за да може детето да си "купи" сън, а майката завързва краищата на кърпичката един за друг на възли или на един възел, като те трябва да са нито прекалено стегнати (за да не е стистнато детето), нито прекалено хлабави (за да не са му широки пръстите и да не харчи много). Вързопчето се поставя нависоко, за да може като порастне бебето да се стреми нагоре или да има високи идеали (според различните тълкувания).
После гостенките се черпят с питата, задължително топната в мед, и се поднасят и други храни и напитки, като е желателно да са сладки, за да се спази посланието на празника. Също така трябва и да си тръгнат по светло, като не взимат нищо от дома на детето, за да не му изнесат късмета, или да не стане крадец, или да не секне кърмата на майката отново според разните поверия.
Днес
До голяма степен ритуалът се е запазил и в наши дни, като младите майки сами избират кои елементи да спазят. Например, с напредването на науката и медицината стоенето вкъщи 40 дни е по-скоро немислимо, а някои лекари дори смятат, че се изнежва бебето по този начин.
Погачата обаче позволява на роднините и близките на семейството по женска линия да се "запознаят" с бебето, а на него - да се "сблъска" с обществото и да започне да гради имунитет към външния свят. Въпреки това ритуалът се е запазил поне като символ на орисване на бъдещето на детето, а гостенките го "наричат" - да бъде хубаво, да бъде умно, да бъде здраво, да бъде пестеливо, да бъде талантливо и др. Някои майки дори предпочитат посланията да бъдат събрани писмено в специална тетрадка или тефтер, за да може като порасне детето да им скъп спомен още от невръстна възраст. Много от гостенките предпочитат и в този момент да подарят своите подаръци на бебето като израз на уважение и обич към майка му и семейството му. За други погачата е важна, заради самия ритуал по орисването и не желаят да задължават гостенките си с подаръци, особено ако те вече са присъствали на изписването или са се виждали по-рано.
Ако решите да спазите ритуала, то нека бъде празник за вас и най-близките ви роднини и приятелки и се превърне в радостен спомен за детето ви, независимо коя част от него ще изпълните!
Коментари