Датският опит е пренесен и в други държави.
Важно е децата да се научат да са мокри, да им е студено и да се справят с това, казва Джейн Уилиамс Зигфридсен в разказ за практиката си в известните по цял свят горски детски градини на Дания.
За пръв път Джейн попада в Дания преди 23 години с група студенти, работещи в областта на ранното предучилищно обучение. "Бяхме чували толкова много за датските детски градини и исках да видя с очите си какво е толкова специално при тях", спомня си авторката.
"Първата детска градина, която посетих, беше в покрайнините на града. Нищо различно не правеше впечатление вътре в сградата с изключение на факта, че там нямаше никой! След кратка разходка открих децата и техните възпитатели в горичката наблизо. Децата се катереха по дърветата, тичаха извън полезрението на педагозите и дялкаха пръчки с остри ножове до открит огън - бях шокирана, ужасена и очарована".
"Децата изглеждаха толкова уверени, щастливи и спокойни, а педагозите не бяха ни най-малко разтревожени - как бе възможно това? Не се ли притесняваха, че децата може да се наранят?
Разглеждайки ги по-отблизо и след разговори с педагозите разбрах, че децата са доста сръчни в това, което правят, педагозите им имат доверие и се отнасят към тях като към добре подготвени; имаше чувство за сътрудничество и работа в екип на различните възрасти.
Сега вече имам зад гърба си 19 години, откакто работя и живея в Дания, мога да кажа че напълно разбирам и ценя този педагогически подход, при който децата се обучават и развиват на открито".
Това не винаги е лесно и педагозите и родителите трябва да имат много ясно разбиране за това какво се случва, за да подпомагат възпитанието на подрастващите.
През последните 14 години датският опит беше разпространен чрез курсове с участници от много страни, включително Австралия, Бермудите, Китай, Великобритания, САЩ, Южна Америка, Канада и Гърция.
Повечето й колеги са преживели същото преди години - смес от страх и очарование. И мнозина казват, че този опит е променил живота им!
Възпитателите си дават сметка, че това, което се случва в Дания, не може да бъде "изнесено" поради културни, обществени и екологични различия, но има и части, които могат да работят извън Дания.
"Посещавала съм детски градини в Австралия и съм видяла фантастични занимания в храстите или на плажа - учителите казват, че след като видели какво правим в Дания, се почувствали вдъхновени и уверени да изведат децата на открито и у дома".
Идват много имейли от предишните участници, които вече са все по-често с децата в природата.
Участник от САЩ писа: "Най-добрият ден беше, когато излязохме да играем с децата в дъжда. Това е такава революционна концепция за моето училище. Благодаря ви отново за всичко, което научих от вас в Дания."
"Не се броя за експерт - аз самата все още се уча", признава Джейн. "Но съм толкова щастлива, че по някакъв начин мога да помогна за самочувствието на хората, за да излязат навън с децата си, без значение какви са условията на средата".
Изследователи показват огромните ползи, когато децата прекарват времето си на открито - по-добро развитие на мозъка, на костната и мускулатурата, по-добро социално и познавателно развитие, емоционално благополучие и по-малко болести.
Авторката цитира тревожна статистика от Великобритания: едно на всеки девет британски деца не са посещавали парк, гора или каквото и да е зелено пространство през последната година. Още по лош е коментарът към тези данни на един от интервюираните: "защо да губим време за ходене, когато може да се сърфира"!
Източник: dnevnik.bg
Снимки: Marianne Borowiec
Коментари