Не е ясно колко точни са детските спомени. Много от тях са непълни и са повлияни от преразказа, допълването от другите и гледането на снимки и сувенири.
Не е ясно колко точни са детските спомени. Много от тях са непълни и са повлияни от преразказа, допълването от другите и гледането на снимки и сувенири. Нашето разбиране за събитията в живота на децата може да бъде съвсем различно, когато се гледа от гледна точка на възрастните. И така, впечатленията от детството не са непременно точни отражения на качеството на този период от време. Един човек може да си спомни детството като по-добро или по-лошо, отколкото всъщност е било. Докато самите събития могат да окажат влияние върху психологическото развитие в зряла възраст, субективното възприятие на събитията също може да повлияе на психиката.
Последните изследвания сочат, че впечатлението, че сте имали щастливо детство, е свързано с по-голяма социална свързаност, засилено чувство за самостоятелност и здравословно поведение. Неблагоприятните впечатления от детството са свързани с по-големи затруднения във взаимоотношенията, самоосъзнаването и справянето със стресови ситуации.
Невероятно количество внимание отделяме на това как трябва да се отглеждат децата. Родителите търсят експертни съвети от книги, статии в списанията, по телевизията и уебсайтовете. Родителите искат да знаят каква част от времето на децата им трябва да бъде прекарано в образователни начинания, спорт, творчески изкуства и развлекателни дейности. Кои играчки, игри, интелигентни медии, телевизионни програми, упражнения, музика и модели за подражание са безопасни, приемливи, полезни или вредни?
Родителите се притесняват от нещастия или несполучливи преживявания, които могат да се случат в детството. Отново е важен социалният или индивидуален характер на проблемите. Например, сериозните здравословни проблеми или академични затруднения не са тясно свързани с усещането за това колко щастливо е било детството, докато децата на родители, които постоянно спорят и се карат, са били тормозени или отхвърлени от връстници, по-често имат усещането, че са имали нещастно детство. Децата не могат да бъдат защитени от всякакви неблагополучия, но вниманието към чувствата им може да промени общото усещане за ситуацията. Докато раздялата с любим човек е нещастно изживяване, чувството за самота в детството всъщност оказва по-голямо влияние в по-късния му живот като възрастен. По подобен начин децата не винаги са доволни от физическия си външен вид, но промяната на това, което подлежи на лесна промяна - като теглото или прическата, може да намали емоционалното въздействие.
Родителите могат да наблюдават дейностите на децата си и тяхното изпълнение в сферата на училището, спорта, музиката или изкуството. Това, което не е толкова очевидно, е как се чувстват децата им по отношение на събитията и преживяванията в тези сфери, а именно тези усещания оказват най-голямо влияние върху формирането на възприятието за щастливо (или нещастно) детство. По-важно е детето да се чувства гордо от постиженията си или да е доволно от представянето си, отколкото да бъде избрано в определен отбор или да получи награда.
Не е възможно да се гарантира, че детето ще се радва само на успехи и щастливи моменти в детството си. Но последните проучвания сочат, че ролята на хората около тях и как се чувстват децата могат да бъдат по-важни от конкретните събития. Получаването на неща, които детето иска, проблемите в училище или неуспухът да се присъедини към даден отбор не са тясно свързани с перспективата на възрастния за детското щастие. Чувството, че си обичан от родителите си, е най-влиятелният фактор за детското щастие. Като възрастни вече не смятаме, че броят на играчките, спортните трофеи или най-високите оценки, които сме получавали като деца, са толкова важни както преди. Това, което е важно за нас като възрастни, е да знаем, че сме споделяли радости и скърби, успехи и разочарования с хора, които са ни обичали. Дълго след като спомените ни за играчки, подаръци и училищни оценки избледнеят, остават усещането за доверие, уют, увереност и любов.
Коментари