Тревогата и стреса са все по-често срещан проблем при много деца и тийнейджъри в днешно време.
Но след повече от година в условия на пандемия със сигурност има от какво да се притесняваме. Младежите и децата са изправени пред много неизвестни – дали ще се заразят, могат ли да бъдат преносители, с което да навредят на близки и приятели, онлайн обучението, липсата на жива връзка с връстници, бъдещето им, здравето на планетата.
Вярно е, че има купища причини детето ви да страда от постоянно безпокойство в момента. За щастие психолозите са добре запознати с този проблем – както с механизмите, които задвижват тревожността, така и с интервенциите, които я поставят под контрол. Така че, за да се почувствате по-спокойни нека да започнем с развенчаването на тези често срещани митове свързани с усещането за тревога и потиснатост.
- Мит: Ще ми бъде по-добре, ако никога не чувствам безпокойство.
Без съмнение да усещаш тревога е неприятно – не е забавно да имаш разтуптяно сърце, потни длани и стягане в гърдите. Поради тази причина е лесно да заклеймим това състояние като нещо изцяло лошо. Но дискомфортът на тревожността има основна еволюционна функция – да ни накара да се настроим към факта, че нещо в заобикалящата ни среда не е наред.
Помогнете на детето си да мисли за пристъпите на безпокойството като емоционален еквивалент на изпитването на физическа болка. Ако случайно докоснем гореща повърхност, болката ни кара да отдръпнем светкавично ръката си. По същия начин, ако неговите приятели искат да организират парти с много хора на закрито в условия на пандемия, например, е съвсем естествено и необходимо детето да почувства прилив на дискомфорт. Това странно, дори неприятно усещане, ще му помогне да обмисли внимателно ситуацията и да бъде предпазливо относно следващата си стъпка.
Важно е децата и юношите да се опитат да разглеждат безпокойството като своя персонална система за предупреждение. Така то ще се превърне по-скоро в приятел, отколкото във враг, защото ще им помогне да забележат, когато нещата са на грешен път или се развиват в неправилна посока.
Взимайки под внимание горенаписаното възниква въпросът кога тревогата е безполезна. Въпреки че в повечето случаи усещането за безпокойство е напълно основателно и служи като сигнална ракета, че нещо не е наред и трябва да реагираме, психолозите са съгласни, че тревожността се превръща в проблем, ако алармата ѝ е безпочвена.
С други думи, децата трябва да се научат как да потискат усещането за тревога, когато всичко е наред, а когато се появи все пак причина да се стараят интензивността на емоциите им да съответства на мащаба на проблема, пред който са изправени. Чувството за сладостно напрежение преди важен мач, притеснението преди изпит са подходящи и дори може да подобрят представянето на детето. Но получаването на панически атаки вече е сигнал, че детето не успява да контролира нивата на безпокойството си. В този случай консултация със специалист ще помогне на детето да овладява по-добре емоциите и тревожността си.
- Мит: Не мога да контролирам пристъпите на тревожност.
Друго важно умение, което детето ви трябва да научи е, че то не е безпомощен наблюдател, когато „алармата“ се включи и има опасност усещането за тревога да премине здравословната граница. Имайте предвид, че тревожността има както физически, така и психически компоненти. Разяснете на детето, че на физическо ниво, амигдалата, структура в мозъка, открива заплаха и изпраща сигнал на сърцето и белите дробове, за да подготви тялото да се бори или да избяга от тази заплаха. Това е полезно, ако проблемът може да бъде решен с директно нападение или бягство.
Наистина добър начин за ограничаване на физическите симптоми на тревожност? Контролирано дишане. Дишането дълбоко и бавно активира мощна част от нервната система, отговорна за възстановяването на тялото до спокойно състояние. Има много добри дихателни техники. Нека детето ви избере онази, която му харесва, и да я практикува в спокойно състояние. Усвоената техника ще влезе в употреба, когато детето почувства, че емоциите и пристъпите на тревожност се изплъзват от контрола му.
Що се отнася до психическия компонент на тревожността, най-опасни са мислите, които са изключително негативни – „Вероятно ще се разболея, ако отида на училище.“ или „Никога няма да намеря съученик, с когото да седна на обяд.“ Подобен интензивен песимизъм почти сигурно ще постави юношите на ръба. Помогнете на детето на противодейства на собствените си катастрофални мисли чрез следните два въпроса: „Надценявам ли тежестта на проблема, с който се сблъсквам?“ и „Подценявам ли силата си да го управлявам?“ Осмислянето на тези въпроси ще му помогне да държи нивата на тревожност в здравословни граници.
- Мит: Ако нещо ме тревожи, трябва да го избягвам.
Разбираемо е, че ако се страхуваме от нещо сме склонни да стоим далеч от него. Отбягването облекчава тревожността в краткосрочен план, но в дългосрочен план я подхранва. Тук работят два отделни фактора. Първото, чувстваме се облекчени, когато се пазим от онова, което ни кара да се страхуваме и да се чувстваме дискомфортно. Например, ако по-голямата част от учебната година е преминала дистанционно, пристъпите на безпокойство могат се появят, когато детето си представи завръщането в училище – ранно ставане, шум, съученици, с които не се разбира добре. Но ако реши да продължи с дистанционното обучение тревогите моментално ще отпаднат. Човешката природа ни кара да изпитваме нужда да повтаряме всяко поведение, което води до чувство на удоволствие или комфорт, но всяко усилване на облекчението свързано с отбягването увеличава вероятността да продължим да се притесняваме от онова, от което се страхуваме.
Вторият фактор, подхранващ безпокойството в дългосрочен план, ако постоянно детето се стреми да избягва ситуациите, които го карат да се чувства уязвимо, е че се лишава от шанса да осъзнае, че притесненията му са преувеличени. Опитайте се да го убедите, че всички онези мъчителните сценарии, които въображението му създава са проекции, които най-вероятно няма да се случат. А когато веднъж се престраши да се върне на училище, да се види на живо с приятели, да разнообрази ежедневието си, ще види, че страховете му са били преувеличени, което ще върне нивата на тревожност в нормални нива.
Да се опълчим на страховете си може да намали безпокойството. Това не означава детето да се впусне в преживявания, които са на ръба на поносимостта му. Ако социалното дистанциране кара детето ви да се чувства несигурно относно близостта му с приятелския му кръг, не допускайте да се изолира. Вместо това го насърчете да направи малка първа стъпка – нека излезе само с един или двама приятели, преди да премине към по-големите групи хора.
Светът се променя постоянно, което влияе върху нашето ежедневие. Нормално е да изпитваме тревога, особено сега, когато реалността е толкова различна от ежедневието, към което сме привикнали. Важно е да бъдем информирани, да знаем как да се справяме с безпокойството и да се стремим да се адаптираме към онова, което ни предстои.
Коментари