Случвало ли ви си е да се разкрещите на детето си, защото вдига прекалено много шум? Защото постоянно задава въпроси? Или иска нещо? Ако отговорът е да, този текст е за вас!
Рейчъл е майка на 5 деца, с динамично ежедневие и собствен блог, където споделя своите преживявания като родител. След особено натоварен ден с децата, които вдигат шум, търчат и всъщност всяко върши типично детски неща, нервите й не издържат и им се разкрещява. Като всяка майка, и Рейчъл има моменти, в които психиката й се претоварва. Картинката на 5 плачещи деца обаче я изпълва с вина и безсилие и тя сяда заедно с тях на пода да си поплаче.
Тази случка обаче я подтиква да анализира себе си, това което се случва с нея и около нея и кои са основните причини да се гневи. В крайна сметка никой родител не иска децата му да го възприемат като огромно, вечно изнервено чудовище…
Рейчъл намира 5 основни причини, поради които гневът в нея се отключва и предлага своите начини за справяне с тях.
1. Приемате нещата твърде лично
По някаква нерационална причина ние майките са склонни да приемаме неподчинението като лична обида. Аз им казвам това, те правят друго и аз се обиждам от тяхната дързост. Тогава си напомням, че те са просто деца.
Те интуитивно искат да угодят на родителите си, но не знаят как.
Освен ако не искате да откачите напълно, не можете да приемате поведението и избора им лично.
Когато гневът ви се надига в конкретна ситуация и преди да им се нахвърлите, отделете един момент, за да помислите кой е коренът на гнева ви. Ядосвате ли се само защото не са направили това, което сте казали?
Успокойте се и си спомнете - последователността, дисциплината и обучението водят до желаните от вас резултати, а не страха на децата пред гневните ви изблици.
2. Вашите очаквания се нуждаят от коригиране
Трудно е да знаеш какво да очакваш като майка. Не искаш да снижаваш или видгаш летвата прекалено, очаквайки това, с което не могат да се справят или неочаквайки това, което трябва.
Очакванията на родителя се нуждаят от постоянно коригиране и адаптация според развитието на детето. В крайна сметка, ако очаквате от 3-годишното да се държи като 6-годишно, тогава определено ще си намирате поводи да се ядосвате.
- Трябва да очаквам послушание, но не и 100% послушание.
- Мога да очаквам добро поведение, но не и ако аз съм кисела през целия ден.
3. Нуждаете се от презареждане
Майчинството изисква много жертви, но не мисля, че разумът е едно от нещата, които трябва да жертваме. Има някои неща, които трябва да направим, само защото трябва.
Необходимо е да отделяме по малко време за себе си - всеки ден, ако е възможно. Ако сте емоционално изцедени и нямате какво да дадете - но продължавате да се раздавате – това е грешка.
Осигурете си известно време сами. Възложете на съпруга си или на друг член от семейството да гледа децата за малко. Сложете ги рано да спят и направете нещо, което ви помага да се отпуснете или да се презаредите. Ако има как, отделете си даже цял уикенд – само за мама!
Ако не, седнете с молив и размислете как можете да си вземете това, което е необходимо, за да опазите разума си здрав. Започнете ново или се отдайте на старо хоби.
4. Оставили сте нещата да излязат извън контрол
Неприятно ми е да напиша това, но по-голямата част от поведението на нашите деца е резултат от нашите собствени родителски стратегии. Не всички - очевидно, защото децата все пак имат собствена свободна воля.
Ако обаче сме лоши, твърде строги или непоследователни, тяхната свободна воля ги кара да правят неща, които не са желани.
Напълно нормално е да си харесаме някоя възпитателна система, да преминем на автопилот и след това да разберем, че нашата система се нуждае от известни корекции. Ако нещата излизат извън контрол обаче, предлагам да я „нулираме“.
- Затегнете юздите за една седмица.
- Бъдете свръхпоследователни.
- Направете преоценка на очакванията си (виж точка #2), след което обяснете на децата отново и отново какво очаквате от тях.
- Обяснявайте колкото пъти е необходимо какво ще се случи, ако не вършат това, което очаквате.
Ще бъде трудно за една седмица, но можете да разчитате на връщане към нормалното и желано поведение в рамките на кратък период от време. Фокусирайте се върху голямата картина, не в малките детайли!
5. Стресирани сте и имате нужда да изпуснете парата
Когато съм под стрес и не успявам да се справя с него, ставам избухлива. Всяко малко глупаво нещо ме кара да се ядосвам. Дали вашият начин даизпуснете парата е някакъв вид хоби (творческа или друга дейност) или спорт, открийте друг метод да тупирате чувството за неудовлетвореност вместо да избухвате пред децата си.
Също така, ако често сте под напрежение, може би е време да се взематт някои по-екстремни мерки като консултиране с психолог или сеанси за контрол на гнева. Или дори поставянето на твърди граници в отношенията, на работа или в други области, които са извън вашия контрол.
Може да не сте в състояние да контролирате обстоятелствата, които причиняват стрес, но децата ви не трябва да страдат от това. Може би трябва да намалите ангажиментите, да забавите темпото и да преосмислите приоритетите си.
Дори ако трябва да се направи нещо драстично, ще се радвате, че сте направили нещо, когато сте в състояние да завършите деня, без да сте загубили0 контрол над себе си!
Източник: https://amotherfarfromhome.com/
Коментари