Родителите често се оплакват, че децата им „ядат колкото едно врабче“ и рядко довършват порцията си.
Тъй като семействата играят основна роля в хранителното поведение на децата, важно е да не допускате грешки, които да повлияят отрицателно на децата ви. Време е да се откажате от класическата идея „колкото повече, толкова по-добре“.
Защо е вредно да настоявате децата ви да "омитат" чиниите си? Събрахме 7 от най-важните причини да се замислите какво отношение към храненето формирате у вашето дете.
1. Децата може да не получат шанс да развият здравословна връзка с храната.
Децата трябва да имат шанс да развият интуитивно хранене и да могат да разберат кога са гладни и кога са сити. За да се насърчи развитието на нормално хранително поведение, за тях е важно да могат да решат колко искат да ядат и да спрат да ядат в момента, когато тялото и умът им са напълно удовлетворени.
2. Храненето се превръща в измерител на успеха.
Храненето е естествено и няма нужда да хвалите малките деца, че се хранят добре. Когато го правим, надутата похвала ги кара да се чувстват по-несигурни. Друга грешка, която родителите могат да направят, е да се карат на деца, когато не са си изяли всичко, което също е вредно за развиващите се хранителни навици. Ако искате, можете да коментирате действията на детето си, като кажете нещо като: „О, виждам, че не си докоснал обяда си. Има ли нещо, което не ти харесва?"
3. Отнема контрола на детето върху собственото му тяло.
Прекрасно е, когато децата също имат телесна автономия, позволявайки им да управляват това, което се случва с телата им, както правят възрастните. И докато се опитваме да се уверим, че вашето мъниче се храни достатъчно, може да започнем да се фокусираме върху нашия авторитет, а не върху популяризирането на здравословен избор на храна. Специалистите предлагат да се практикува „автономна подкрепа“, като се даде възможност на децата да се саморегулират, да правят избор и да създават собствени граници по време на хранене.
4. Връзката между тялото и мозъка може да отслабне.
Когато ядем, мозъкът получава сигнали от храносмилателните хормони (напр. инсулин), засилвайки чувството за ситост. И когато родителите не позволяват на децата да слушат мозъка си, учените ни предупреждават, че това може да причини дългосрочни проблеми. Преяждането и в резултат на него затлъстяването сред децата е свързано с по-лоша когнитивна функция.
5. Увеличава риска от затлъстяване.
Всяко пето дете страда от затлъстяване в резултат на насилствено хранене, емоционално изнудване и безмислено тъпчене (напр. хапване пред телевизора). Проучванията показват, че даването на прекалено големи порции на децата и принуждаването им да ядат повече, отколкото желаят, е често срещана причина за преяждане и наднормено тегло.
6. Децата могат да започнат да мразят здравословната храна.
Ако опитът с храната, която родителите предлагат, е отрицателен, тогава има шанс детето да започне да избягва този тип храна, а във вашите очи ще започне да капризничи. Поради естествения страх от непозната храна, нормално е децата да отказват да ядат някои продукти в началото, но когато отказът от ядене е подложен на натиск да се яде, има голяма вероятност асоциацията с този продукт да не бъде положителна. Така вашето хлапе може да развие отвращение към здравословните храни, които бихте му предложили.
7. Вменява се чувство за вина, че храната се пилее.
Макар че изхвърлянето на храна е огромен проблем, отговорност е на възрастния да се погрижи продуктите да не попаднат в кошчето за боклук. Но израз от типа „Изяж си вечерята, знаеш ли колко гладни деца има в Африка“ няма да причини нищо друго освен разочарование и чувство за вина. Можете да предложите на децата си по-малки порции или да ги попитате дали изобщо са гладни.
Чувствали ли сте някога натиск да довършите храната си като дете? Как реагирате, когато децата ви отказват да си изядат всичко?
Коментари