За липсата на концентрация при децата

Детето ви има проблем с концентрацията?

Може би просто е удивено от заобикалящия го свят или напълно се е отнесло от училищните задачи по време на онлайн обучението. Като родители вероятно изпитвате раздразнение или разочарование, когато детето не успява да съсредоточи вниманието си върху повереното му домакинско задължение, а и домашните изостават, но как реагирате в този моменти е от ключово значение за  справянето с проблема.

Ако целта ви е да насърчите по-продължително задържане на вниманието на детето, имайте предвид, че концентрацията е умение. С малко стратегическа помощ (и, разбира се, търпение), детето ще успее да развие и подобри това умение с течение на времето.

Ето какво експертите по детско развитие имат да кажат за често срещаните грешки, които родителите правят, опитвайки се да върнат фокуса на децата обратно към моментното им занимание и по-подходящи методи, които да опитате.

1. Грешен подход: Проблемите на детето със задържане на вниманието са резултат от целенасочено желание

По-добрият подход: Проучете какви са причините

Защо: Особено неприятно е да се налага да напомняте на детето си за пореден път да се съсредоточи върху изпълнението на възложената му домакинска работа, да започне да учи за класна работа или да завърши домашното си за следващия ден. Често родителите несъзнателно напомнят за задълженията на детето под афекта на гняв, разочарование или отегчение, без да се замислят за неговата собствена гледна точка.

Имайте предвид, че тъй като концентрацията е умение, което придобиваме постепенно, а частта от мозъка, отговорна за него, не е напълно развита в ранна възраст, на по-малките деца е възможно да им отнеме време да се съсредоточат върху конкретна задача. А при по-големите деца стресовите ситуации (например дистанционното обучение при глобална пандемия) възпрепятстват задържането на вниманието.

Така че, преди да се скарате на дете, което има проблеми с фокусирането, напомнете си, че то не се опитва да ви създаде трудности умишлено, а по-вероятно самото то преминава през трудности. Вероятно е налице забавяне на развитието на умението да се концентрира или има ситуативна причина, с която се опитва да се справи.

2. Грешен подход: Прекалено бързо преминаване в режим за решаване на проблема

По-добрият подход: Научете децата си да се опитват сами да се справят с възникналата ситуация

Защо: Когато виждаме децата си разконцентрирани, обикновено инстинктивно се впускаме в измислянето на стратегии. Започваме с предложенията: „Опита ли да включиш телефона си на самолетен режим?“, „Какво ще кажеш за тапи за уши?“ Но желанието ни бързо да поправим възникналия проблем е в конфликт с възможността да научим децата си на техники за решаване на проблеми.

Заместете директното даване на решения с въпроси, които да помогнат на детето само да стигне до решение или такива, които му напомнят за начини, които е използвало в миналото, за да се справи с даден проблем. Използвайте: „Как в училище си игнорирал съобщения от приятели, за да завършиш задачите си?“ или „Как смяташ да подобриш концентрацията си докато малкият ти брат играе наблизо?“ Имайте предвид, че особено при по-големите деца най-добрата стратегия е тази, която са измислили сами. Оформете го като „експеримент“. След това можете да разгледате „данните“, за да видите дали тази стратегия е сработила. Ако слушането на музика, например, е помогнала на ученика вкъщи да се абстрахира от шумния си по-малък брат и да приключи успешно с учебните задачи, проблемът е решен! Ако не, отворете дискусия, за да стигнете до прилагането на нова стратегия.

3. Грешен подход: Да казвате на детето си какво да прави

По-добрият подход: Задавайте въпроси и проявете разбиране

Защо: Да видите как детето ви разглежда видеа в YouTube, когато трябва да работи по задание или да слуша учителя си в Zoom по време на дистанционно обучение, може да ви изкуши да повишите глас или да направите забележка. Вместо това се опитайте да се успокоите (пребройте до десет, вдишайте-издишайте), след това задайте въпроси. Например „Забелязвам, че си в YouTube. Това ли е възложил учителят ти в момента? “ или „Докато си в YouTube не следиш как протича часът. Какво според теб можеш да направиш, за да чуваш какво говори учителят и да си наясно с преподаваната тема?“ Въпросите връщат фокуса и помагат на детето да създаде рационална мисъл.

4. Грешен подход: Твърде голям фокус върху задълженията

По-добрият подход: Оставяне на време за кратки почивки

Защо: След ваканция изпълнена с игри навън, срещи с приятели и свободно време, няма как да очаквате детето ви да премине безпроблемно в работен режим. Както всеки от нас, и децата се нуждаят от кратки почивки – особено сега, когато присъственото обучение е заместено от дистанционно. Затова се откажете от идеята, че детето трябва ще успее да остане концентрирано през целия ден. Позволете му лукса да има кратки почивки за игра, за спорт, за четене на книга, за гледане на телевизия или просто да поскучае. Тези кратки почивки ще му помогнат да се фокусира по-добре, когато се върне към учебния процес. Запомнете, че физическите дейности помагат на децата да освободят акумулирания стрес, което ще им помогне да подобрят умението си да се концентрират.

5. Грешен подход: Предоставяне на твърде много подкрепа

По-добрият подход: Дайте инструкции, след това дайте възможност детето да се справи само

Да помогнеш на детето да се съсредоточи, за да разбере инструкциите и възложените задачи, е чудесно, но прекаляването със съвети и насоки всъщност може да донесе повече вреда, отколкото полза. Родителите, който не оставят пространство на детето да използва собствените си идеи и творческо мислене, за да постигне конкретен резултат го правят зависимо от тяхната подкрепа, така че то ще загуби стимул и желание да свърши работата самостоятелно.

Вместо постоянно да сте при него, дайте ясни инструкции и се върнете към собствените си задължения. Осигурете на детето достатъчно подкрепа, за да разбере какво се очаква от него, но му дайте инструментите да работи самостоятелно. Отново задавайте въпроси, за да сте сигурни, че то е съсредоточено и слуша. Например: „Какво беше последното нещо, което каза учителят?“ или „На коя страница трябва да обърнете? ”

6. Грешен подход: Принуждаване на детето да се съсредоточи върху материал, който не му е интересен

По-добрият подход: Разберете дали задачата е твърде лесна или прекалено трудна за изпълнение от детето

Ако сте изпробвали всичко и вашето дете постоянно се съпротивлява да работи по дадено домашно или задължения, проявете търпение и разберете дали задачата е твърде лесна или твърде трудна. Специалистите твърдят, че децата бързо губят интерес, когато материалът (или задължението) не е правилно съобразен със способностите им.

Нормално е да нямате пълен контрол върху учебната програма на детето си от втори клас, но ако смятате, че даденото домашно не е достатъчно предизвикателно или е прекалено трудно, няма да навреди да говорите с учителя, за да намерите други по-подходящи възможности. Целта е да откриете онова, което ще ангажира вниманието на детето, подходящо е за възрастта и уменията на му и му помага да се развива напред.

Ако не се справяте с култивирането у детето на умението да задържа фокуса си, опитайте да заглушите чувството, че сте се провалили като родител и потърсете помощ – от учителя, педиатъра или терапевта на детето. Няма нищо нормално в реалността, към която се опитваме да привикнем в момента, затова не се колебайте да поискате подкрепа, ако усетите, че не се справяте толкова добре колкото искате като родител.