Да накарат децата си да вършат домашни задължения е огромно предизвикателство за всяко семейство.
Ето какво споделя Натали Далпиас, майка на четири деца и създател на блога The Creative Mom, за ежедневната битка с чистенето и нейните съвети как да научим децата да помагат вкъщи.
„Реших, че е важно да науча децата си как да се грижат за нещата сами, без да им вися над главите през цялото време, заплашвайки ги, ако стаите им не са подредени. Така ми хрумнаха няколко трика как да ги накарам да помагат в чистенето без съпротива.
- Създайте рутина
Едно от най-добрите неща за моите деца е знанието какво е необходимо на бъде направено и кога да бъде направено. Открих, че организирането на подходяща рутина ме предпазва от това постоянно да им напомням кога трябва да свършат нещо.
Рутината на моите деца изгледа приблизително така: събуждане, оправяне на леглото, подготовка за училище, отиване на училище. Когато се приберат вкъщи, те знаят, че първо си прибират якетата и чантите, хапват и се заемат с домашните и упражненията по пиано. След това си подреждат стаите и вършат поверената им работа за деня. Така имат остатъка от деня да играят или да правят каквото пожелаят. Знаят, че ако им отнеме час да си свършат задачите, ще имат по-малко време за игра. Ако се справят бързо, ще имат повече време да играят. Това е страхотен стимул за тях.
- Отметнете по нещо малко всеки ден
Не знам за вас, но е много по-лесно за мен да поддържам реда вкъщи, вместо да наваксвам с него. Ако не почиствам ежедневно, няколко дни след това е истинско мъчение да го направя. Но ако постоянно свършвам по нещо малко всеки ден е по-лесно за мен (харесва ми да използвам график за чистене). По същия начин е и с нашите деца. Когато помоля децата си да подредят стаите си, а те са в пълна бъркотия, знам, че трябва да се приготвя за война. Но ако всеки ден подреждат някоя част от стаята си, поддържането на ред не е голям проблем.
- Направете го забавно
Ние използваме график на задачите постоянно. Но след известно време дори той става досаден. Затова предпочитам да разнообразявам от време на време. Едно от любимите занимания на децата е да записвам на листчета комбинация от задължения и забавни занимания (например: „Направи десет скока, тичай нагоре-надолу по стълбите пет пъти, вземи си лакомство и др.“) и ги поставя в купа (различна за всяко дете). Децата обичат забавни задачи смесени с техните домашни задължения, а и по този начин чувам по-малко оплаквания.
Друга идея е да направите състезание. Правя списък за всяко дете със задачите, които трябва да свърши. Първият, който успее да се справи с всичко, може да си легне 30 минути след вечерния час (или каквото друга награда си измислите). Само внимавайте, защото понякога състезанията се превръщат в караници, ако оставите децата да се състезават едно с друго. Затова ги оставям да се състезават с мен. Така, който успее да победи мама получава удължаване на вечерния час.
- Оставете децата да бъдат отговорни за домашните задължения
Обичам, когато децата ми са способни да се погрижат за нещата сами. Това не само ми спестява главоболието да ги подсещам какво трябва да свършат постоянно, но ми доставя удоволствие да виждам, че се превръщат в отговорни хора. Един начин, по който успявам да убедя децата да чистят без особена съпротива е като ги оставя да отговарят за себе си. Оставям ги да изберат задачите в график си или правя списък със задачите, които трябва да бъдат свършени, и всеки посочва по три задължения (те са наистина бързи в избирането на най-лесните задачи преди останалите да са го направили). Разбрах, че когато децата решат, че чистенето е тяхна идея, те са по-щастливи, както и аз.
- Първо свършете работата, а след това играта
Когато децата ми разберат, че те няма да играят докато не свършат задълженията си, всичко протича много по-гладко вкъщи. Изглежда сякаш трябва ежедневно да им напомням, но те започват да се научават, че не могат да излязат и да играят докато техните стаи не са подредени, домашното не е написано и домакинските задължения не са приключени. Откакто си изясниха концепцията, ние се караме много по-малко. Така е и в живота, затова чувствам, че им преподавам житейски урок. Напомням им, че татко трябва да ходи на работа, за да изкара пари, преди да разполагаме с тях за забавления. Забелязвам много по-малко спорове откакто децата осъзнаха, че е такъв редът у дома.
- Правилото за единичната употреба
Опитвам се да науча децата на правилото на единичната употреба Това означава, че веднага щом са приключили с нещо, е необходимо да го приберат. Когато се нахранят, си почистват и слагат чиниите в съдомиялната. Ако се преобличат, слагат старите дрехи за пране вместо да ги натрупват на купчина за после. Ако отворят пакет, след това изхвърлят празната опаковка. Ако играят с играчка, я прибират преди да извадят следващата. Това правило се е доказало като страхотно за нашето семейство, особено за мен като майка.
- Хвали и награждавай
Най-добрият начин да поощрявам децата си е да ги хваля и награждавам. Дори простичкото „добра работа“ означава много за тях. Опитвам се да бъда честна в комплиментите и да забелязвам всичко, което вършат старателно. Ако чистят без да се оплакват, не пропускам да им кажа колко е важно това за мен.
Друга награда, която работи при малките деца е да получат стикер или лакомство. Направете го като игра – нека получават награда за всеки пет задачи, които отметнат и децата ще дадат всичко от себе си, за да се справят. Дайте им стикер, когато приключат с домакинските задължения, така те ще се чувстват успешни.
- Присъствайте
Най-важният съвет от досега изброените е да присъствате. Всички те са страхотни, за да окуражите детето си да чисти без мрънкане и съпротива. Но нито една от идеите няма да сработи, ако не сте до децата, учейки ги, помагайки им в устояването на задълженията. Седенето зад монитора и раздаването на команди какво да правят никога не е давало добри резултати. Но когато съм с тях, за да им покажа как да си подредят играчките или как да си сгънат дрехите, работата върви много по-лесно и бързо. Не казвам, че трябва да чистите стаята на децата си вместо тях. Надявам се, че не го правите. Казвам, че понякога най-доброто, което можете да направите за тях е да бъдете с тях, да ги напътствате, така че в крайна сметка те да се научат да се справят без ваша помощ.“
Коментари