Дора Прангаджийска е Неорайхиански аналитичен психотерапевт.
В ежедневната си работа с възрастни хора непрекъснато се среща с трудностите в поведението и общуването им, породени от дефицитите в първите седем години. Това е ключов период от развитието, защото тогава се формира характера ни. Характер означава вдълбан знак и ние го носим през целия си живот. Той е следствие от отношението на мама и татко, възпитанието, културалните особености. Ето защо смята, че е толкова важно родителите да имат знания и зрялост в общуването с децата си.
Детската самостоятелност е един много продължителен процес от развитието на детето от първата годинка през цялото детство и пубертета, когато детето окончателно се отграничава от родителя.
За да се стигне до това окончателно отделяне е много важен периода от 1 до 3 години, или така наречената фаза на Аз-а, в която детето разбира, че то и мама са две отделни неща и е изключително важно родителят да даде пространство на детето, за да не забави или стопира този естествен процес на самостоятелност. Процес, в който работим за формирането на вътрешния авторитет на детето.
1. Напътствайте, а не критикувайте. Напътствието да показва уменията на възрастния, но не да ги натрапва. Да е топло и внимателно, а не лекционно и скастрящо. Ако детето се учи да подрежда кубчета например, напътствието може да звучи „Хайде да видим заедно дали няма да се справим“, а не „Пак не се справи! Остави, ще го направя аз“.
2. Предложете различни възможности, така, че детето да избере само. Ако то иска да облече прекрасната си розова принцеска рокля с къдрици посред зима може да му предложите да избере между червения и синия панталон, а пък вие му обещавате когато се прибере да облече точно тази рокля.
3. Игнорирайте малките нарушения
4. Перифразирайте – Вместо да казвате „Не може“, предложете алтернатива. Ако детето рита топка в стаята може да му кажете „Хайде да излезем навън да поритаме“, а не „Не ритай в стаята“.
5. Водете преговори – Умението да се постигат компромиси в общуването е показател за зрялост. Компромиси се търсят и при общуването с децата. Ако то иска по-голяма свобода например, родителят е този, който проявява зрялост и води диалога до компромис. Да, родителят е авторитетът, той взема крайното решение, но е добре и детето да бъде чуто, да не се дисквалифицира мнението и личността му.
6. Извинявайте се, когато сте били прекалено гневни или сте сгрешили. Често родителите са гневни, но след това не се извиняват. Това създава чувство за малоценност у детето. Извинението ще засили още повече авторитета ви, а и ще дадете добър пример на детето си. Детето да не бъде принуждавано да се извини. Често не е готово за това. Добре е да му се даде пространство да осъзнае какво е причинило и да прояви съпричастност.
Да, истинско предизвикателство е пътят към самостоятелност. Но не забравяйте, родители, че вие сте зрелите във връзката родител – дете, вие сте порасналите мъдри хора, вие владеете импулсите и реакциите си. Често се сърдим като деца и очакваме зряло поведение от децата си, но природата просто още не ги е подготвила за това. Затова учете се заедно с тях, забавлявайте се заедно с тях, давайте пространство на своето вътрешно дете и не забравяйте, че детето се превръща в това, което ние като послания отправяме към него.
Чуйте цялата лекция на Дора за повече съвети:
Коментари