Нищо не спира така сърцето ти както момента, в който видиш как детето ти се отдалечава от теб, когато сте навън. Има толкова много опасности, които вероятно го очакват!
Кристин Кийс е майка ба две деца и автор на блог, посветен на майчинството и семейството. Тя споделя своя опит и трите метода, които са ѝ помогнали да научи големия си син да не бяга надалеч от нея, когато излизат навън.
"Когато се роди второто ми дете, моят първороден син бе на 18 месеца. Имах двойна детска количка, но не беше практично да я използвам навсякъде, където отивахме. Така че беше жизненоважно голямото ми дете да се научи да ходи до мен, без да бяга. Благодарение на тези 3 метода се справяме успешно с това.
1) Практика у дома
Подобно на толкова много неща, които изискват послушание (или подчинение) от детето ви, и това е важно да се практикува у дома. В нашия дом не се брои до 3, защото когато помоля моите деца да направят нещо, искам да го направят веднага, освен ако не заявя другояче. Това може да звучи прекалено стриктно, но съвсем честно, не ми пука.
Моят син все още не разбира кое е и кое не е проблем за безопасността му и не искам да си мисли, че може да прави каквото си поиска и когато си поиска.
Прекарваме много време в разговори за вълненията и управлението на емоциите със своите деца. Поддържането на балансирана дисциплина обаче е нещо, което силно подкрепям. Като общо правило, изискваме нашите деца да се подчиняват веднага. Обикновено сядам да поговоря с тях защо съм поискала да направят дадено нещо, след като са го направили.
Оценете своя собствен пример
Можем много лесно да се отдадем на навиците си без да осъзнаваме, че всъщност предаваме същия модел на децата си. Някога например е било считано за неуважително дете да откаже да прегърне или целуне роднина. Въпреки това, в днешно време се стараем да отделяме внимание на темите за тялото, неподходящите докосвания и как да научим децата да възприемат тялото си като своя собственост и да определят собствените си граници.
Ние не играем на "гоненка". Нали знаете случаите, когато родителят казва на детето „Ела при мен“, а детето умишлено бяга надалеч, като за него това се превръща в игра?
Може и да изглежда смешно, но отново, за нас, става въпрос за безопасността. Когато кажа на детето ми „Ела“, трябва да знам, че веднага ще дойде при мен без да се налага да повтарям.
Забавната идея, която получих от друга майка, е да играете на "замръзванка" с децата си. Накарайте ги да се движат или тичат наоколо икаот извикате "Замръзни!" да спрат веднага там, където са. Това може да бъде полезен инструмент в момент, когато разполагате с ограничено време за действие.
Макар и да препоръчвам тези умения да се практикуват у дома, установих, че още едно чудесно място за упражняване е в парк с широки отворени пространства без пътно движение или други опасности в близост.
Така синът ми получава възможността да бяга, вика и играе, изгаряйки излишната си енергия, докато в това време научава ценни умения.
2) Давайте ясни инструкции
Не подценявайте способностите за разбиране на вашето малко дете.
Всеки път, когато отиваме някъде, преди да достигнем нашата дестинация, отделям време да говоря със сина си за това, което ни очаква.
„Сестра ти ще бъде в количката и ще трябва да вървиш до нея. Трябва да стоиш пред мен, за да мога да те виждам. Ще има много коли, така че е много важно да останеш близо до мама и да не бягаш. "
Децата оценяват, когато им поднасяте информация или изисквания на разбираем за тях език. Също така оставя по-малко място за объркване. Поставете ясни граници за поведението на детето и бъдете готови да говорите за тях и да ги преоцените, ако не работят.
Друго нещо, което трябва да имате предвид е, че малките деца не помнят особено дълго. Поради тази причина не провеждайте разговора твърде рано, преди да стигнете до точката, където вашето малко дете трябва да запомни указанията.
Също така бих ви посъветвала да повтарите всичко, докато изкарвате детето си от колата, като същевременно правите контакт с очите му.
3) Използвайте опорна точка „котва“
От съображения за безопасност обикновено първо слагам дъщеря си в бебешката количка, преди да изведа и големия си син навън. Но в някои случаи, когато това не е възможно използвам „котва“.
Карам сина си да постави ръка на предния фар на колата и да стои там. Той знае, че не трябва да маха ръката си или да мърда оттам, докато не дойда да го взема. Не е нужно да използвате предния фар на колата за опорна точка, разбира се. Всичко, което може да ви послужи за „котва“, върши работа.
Друго нещо, което правим, е да използваме количката на сестра му като „котва“.
Казвам на сина ми да се държи за количката и да не я пускам. Обикновено го правя по начин, който звучи така, сякаш го моля да ми направи услуга.
Например "Мама се нуждае от твоите силни мускули, за да ѝ помогнеш да разходим малката ти сестричка. Моля те, хвани се за количката и ми помогни да я бутам".
Тези методи са изпитани и действат, но наистина се свеждат до необходимостта от послушание. Ако вашето малко дете не ви уважава или слуша, тогава ще имате постоянни проблеми.
Не искам да звуча милитаристично. Съобразявам се децата си, но винаги ще изисквам непосредствено послушание от първия път, защото наистина може да бъде въпрос на живот и смърт.
Друг фактор, който трябва да имате предвид, е времето на деня и потенциалното психическо състояние на вашето дете.
Тъй като прекарахме известно време в практикуването на уменията за подчинение и безопасност на движението, рядко имаме проблеми с бягства от страна на сина ми.
Обаче аз също полагам усилия да не излизаме, ако наближава времето за сън или хранене. Умората не е извинение за неподчинение, но също така не е честно да очакваме най-доброто поведение на детето, когато не се чувства в най-добрата си форма.
Същото важи и когато не се чувства добре. Един от първите индикатори, че синът ми се разболява, е резкият спад в послушанието му."
Източник: https://www.christinekeys.net/
Коментари