Как да отглеждаме емоционално здрави деца?

Децата научават кои са и как да идентифицират, ценят и комуникират своите нужди и чувства чрез взаимодействие с родителите си.

Следователно как общуваш с децата си е от решаващо значение за формирането на тяхната идентичност и до голяма степен определя колко сигурни са в себе си и изграждането на самочувствието им.

 

Ето кои са чертите на здравите семейства, които позволяват на децата да се развият в независими, функционални възрастни:

• Възможността свободно да бъдат изразявани мисли, чувства и наблюдения
• Равенство и справедливост за всички
• Здравословна комуникация
• Поставянето на разумни правила
• Подхранване и поддържане между членовете на семейството
• Поставянето на здравословни граници
• Тенденция към разрешаване на възникналите проблеми

 

Днес ще ти представим седем ключови практики, които можеш да приложиш като родител, за да си сигурна, че децата ти ще пораснат като независими възрастни:

1. Осигури достъп до информация

Една от основните характеристики на здравите семейства е свободата да се изразяват мисли и наблюдения. Тайните и правилата за избягване на различни теми са често срещани в нефункционалните семейства. Например, забраната за споменаването на заболяването на баба или лошите навици на родителя учи децата да се страхуват и да се съмняват в своите възприятия за заобикалящия ги свят. Децата са естествено любознателни към всичко. Това е здравословно и трябва да се поощрява, а не да се критикува.

 

2. Покажи на децата си уважение

Показваш уважение като слушаш и приемаш сериозно децата си. Посланието, което те получават е, че кои са и какво мислят и чувстват е ценно. Не е нужно да се съгласяваш с това, което казват, но слушането с разбиране е израз на уважение и учи децата на самоуважение. Изразявай се любезно. Избягвай критиката, която е разрушителна за самочувствието.

Вместо това похвали поведението, което желаеш да възпиташ у тях. Можеш да поставиш ограничения и да обясниш отрицателните последици от поведението, което смяташ за неправилно. Не допускай викове или обиди. Кажи: „Разгневява мен и останалите от семейството, когато стоиш в тоалетната половин час. Всички чакаме.“, вместо:  „Ти си егоистичен и не ти пука за останалите щом толкова време стоиш в банята.“ Когато се отнасяш с уважение към децата си, те ще се отнасят с уважение към другите и ще очакват същото в бъдещи отношения.

 

3.  Приеми чувствата на децата си

В много случаи на децата не е позволено да изразяват гняв, да се оплакват, да са тъжни или дори да се вълнуват. Така те се научават да потискат чувствата си. Това става проблематично в отношенията им с възрастни и може да доведе до депресия. С добри намерения родителите често казват: „Не се бъде тъжен/а.“ или „Не повишавай гласа си.“ Важно е да запомниш, че разрешаването на децата да изразят чувствата им осигурява здравословен отдушник.

Чувствата не трябва да бъдат рационални, нито имат нужда да ги „поправяш“. Утешавай децата си и им покажи, че ги обичаш вместо да се опитваш да им обясниш как се чувстват. Изразяването на чувства обаче не означава, че те оправдават всякакви действия. Например, Томи може да се сърди на сестра си, но не е добре да я удря.

 

4. Спазвай границите на децата си.

Уважаването на детските мисли и чувства е начин за спазване на границите. Вербалната злоупотреба и атаки нарушават техните граници, както и нежеланото докосване и интимност. Това включва дори и гъделичкане над нивото на комфорт на детето. Освен това трябва да се уважават детското имущество, пространство и поверителност. Четенето на дневника или разговорите с приятелите им зад гърба им нарушава границите.

 

5. Позволи на децата решения, отговорности и независимост, подходящи за възрастта.

Децата, които са твърде зависими от родителите си имат проблеми с вземането на решения и са взаимозависими в отношенията. Децата се нуждаят от подкрепа при научаването как да се справят с проблеми и да вземат решения самостоятелно. Обикновено родителите грешат в едната или другата крайност. На много деца им се налага да поемат твърде млади задълженията на възрастни. За тях е трудно да се научат да приемат или разчитат на никого. От друга страна, някои деца, които са контролирани или глезени, стават зависими и са неспособни да взимат решения сами, докато други получават неограничена свобода без напътствия.

Децата се съпротивляват на контрола, защото търсят самоконтрол. Те естествено настояват за независимост, което не е бунт и трябва да бъде насърчавано. Подходящите за възрастта граници ги учат на самоконтрол. Когато са готови да изпробват уменията си, те се нуждаят от насоки, които да им помогнат да вземат свои собствени решения и свободата да правят и да се учат от грешките си.

 

6. Създай разумни и предвидими правила и наказания.

Децата се нуждаят от безопасна, предвидима и справедлива среда. Когато правилата и наказанията са произволни, сурови или несъответстващи, вместо да се учат от грешки, децата стават ядосани и недоверчиви към своите родители или други авторитети. Правилата трябва да бъдат ясни и последователни, а родителите да действат като екип.

Вместо да базираш правилата и наказанията върху моментните силни емоции, помисли какво е важно и кое е разумно приложимо, спрямо възрастта на децата. Обясни правилата на по-големите деца, позволи им да те разпитват и винаги подкрепяй решенията си с разумни доводи. Изследванията показват, че физическото наказание може да доведе до емоционални проблеми в зряла възраст. Най-правилните наказания са разумни, справедливи и са свързани с естествените последици от неправилното поведение.

 

7. Помогни на децата си да израснат

Осигури на децата си възможно най-много любов и разбиране. Това не ги разглезва. Някои родители използват подаръци, за да покажат любов, но това не е заместител на съпричастността и обичта, които са необходими на децата да израснат като уверени, любящи възрастни.