Да предупредите детето си да бъде внимателно с непознати понякога не е достатъчно, за да ги предпазите от насилници.
Въпреки че повечето деца от 4-годишна възраст имат създадена основна представа за „опасно“ ("забранено") и „безопасно“ ("позволено") докосване, навлизането в подробности без да сте си съставили конкретен план може да доведе до неразбиране от страна на детето, така че то да се окаже с повече въпроси, отколкото отговори. Ако успеете да дадете правилните отговори, детето ви ще може да реагира адекватно при възникнала притеснителна ситуация и да ви информира навреме преди нещата да се объркат.
1. Започнете разговор по темата с детето си на тихо място, далеч от разсейващи фактори
Първата стъпка от съществено значение за успеха на този разговор е да се чувствате готови да говорите за „безопасно“ и „опасно“ докосване. Започнете с избора на тихо място, където можете да говорите с детето си, без да ви безпокоят. Обяснете на детето, че не е приемливо:
- да докосва интимните части на друг човек;
- да става свидетел как някой докосва своите интимни части;
- някой да го помоли да докосне неговите/нейните интимни части;
- някой да го помоли да свали дрехите си или да му направи видеоклипове или снимки, докато е без дрехи;
- някой да му показва видеоклипове или снимки на хора без дрехи;
2. Оставете детето да направи сравнение между „опасно“ и „безопасно“ докосване
След като проведете първия си разговор е време да позволите на детето си да ви обясни какво означава опасно и безопасно докосване. По този начин ще сте наясно дали детето е разбрало наставленията от последния ви разговор. Останете ангажирани и поискайте пример за двата вида докосване. Можете също така да направите ролева игра и да попитате детето си: „Какво би направил/а, ако ...?“ или „На кого ще разкажеш за ...?“ То трябва да разбере, че ръкостискане, прегръдка от човек, на когото има доверие, потупване по гърба и поставяне на ръка около рамото са безопасни докосвания.
Опасните докосвания включват, но не се ограничават до:
- Някой да заплашва да те нарани, ако говориш за ситуацията;
- Някой да те моли да не казваш на никого, ако се е опитал да те докосне по интимните части;
- Някой да те принуждава да го докоснеш;
- Докосването те прави нервен и уплашен;
- Някой те докосва и това ти създава дискомфорт;
- Някой те докосва по части от тялото, където не обичаш да бъдеш докосван;
- Някой ти причинява болка;
3. Обяснете на детето, че дори безопасно докосване понякога може да води до дискомфорт или болка
Малките деца често могат да имат смесени чувства и да опишат безопасно докосване като опасно. Това обикновено се случва, когато изпитват болка или когато биват преглеждани от лекар, който за тях е непознат. Използвайте пример като премахване на трънче – действие, което е неприятно, но е безопасно, защото след като бъде премахнато, кожата заздравява и трънчето не причинява повече болка.
Ключов момент е да обясните на детето си, че лекарите понякога ще трябва да докосват интимните му части, за да осъществят преглед. Уверете го, че вие винаги ще присъствате в стаята, за да сте сигурни, че всичко е наред и за да го подкрепяте.
4. Използвайте бельото като помощник в описанието на интимните зони като части от тялото
Много от вас вероятно избягват темата за частите на тялото, по-специално интимните части, смятайки, че детето ви е все още твърде малко. Трябва да сте отворени и да говорите за подходящи за възрастта интимни действия и да обсъждате с уважение интимните части. Избягването на тази тема ще създаде грешна представа за нея в съзнанието на детето, в следствие на което, дори ако е преживяло нещо неподходящо, то няма да сподели за него, мислейки, че говоренето за интимните части е срамно или ще ви ядоса. Ако не се чувствате комфортно да назовете имената на интимните части на тялото, използвайте бельото като пример. Обяснете, че докосването на част от тялото, която бельото покрива, се счита за опасно и забранено докосване. Изключението от правилото е, когато мама и татко те къпят, например, или когато се наложи да идеш на лекар. Това ще даде добра визуална перспектива на детето, без да се налага да използвате конкретните имена.
5. Обяснете, че опасното докосване не е тайна
Повечето насилници казват на малтретираното дете да запази ситуацията в тайна и то изпълнява, защото смята, че е виновно или се страхува от насилника. Обяснете на децата си, че ако някой каже да пазят забранените докосвания в тайна, те трябва да съобщят незабавно на вас, на учител или на друг човек, на когото имат доверие. Тук е важно да им дадете примери, за да се почувстват по-сигурни и да действат, когато е необходимо. Можете да практикувате ролеви игри и за тази стъпка.
6. Кажете на детето си, че има пълното право да каже „не“
Около 70% от случаите на злоупотреба се случват от насилник, когото детето е познавало и на когото е имало доверие. Ето защо неподходящото докосване, идващо от приятел или доверен роднина, може да бъде объркващо за детето. Внезапната промяна, че на тези хора не може да им се има доверие и че действията им са неправомерни кара децата да се чувстват не само объркани, но и уплашени и в противоречие със себе си.
Ето защо трябва да уверите детето си, че има пълното право да казва „не“ на всякакъв вид опасно докосване. Особено важно е то да знае:
- Да избяга веднага от насилника, който го е докосвал и никога повече да не бъде само с този човек;
- Да извика за помощ, когато въпреки изричното му несъгласие някой се опитва да го докосва;
- Да повярва в себе си, че не е виновно и не е направило нищо лошо.
7. Накарайте детето си да изброи няколко човека, с които може да говори, ако някой го докосва неправомерно
Накарайте детето си да изброи поне 5 човека, на които смята, че може да се довери в случай на злоупотреба. Някого, при когото то може да избяга, когато човек иска да осъществи непозволено докосване. Ако не успява да се сети за нито един подходящ пример, помогнете му да го направи. Също така напомнете, че трябва да продължава да описва ситуацията, в която е попаднало, докато възрастните не предприемат действия.
Коментари