Голяма част от тийнейджърите и младежите в предпубертета се борят с негативността. Много от тях се фокусират върху негативното и отхвърлят положителното.
Като родител може да бъде наистина трудно да гледате как детето ви се отказва лесно или да ги слушате как повтарят, че всичко е твърде трудно, не работи или няма смисъл от това. Родителите могат да се почувстват затрупани от негативността на децата си. Как можем да им помогнем да се откажат от негативното мислене?
За подрастващите младежи е типично да разглеждат всеки проблем като катастрофа. Тази тенденция към„катастрофи“ води до отказване и безпокойство.
„Първата стъпка да помогнем на децата да изградят устойчивост е да помогнем на децата да мислят по различен начин и да разчупят модела на негативна емоционална реакция.“ (д-р Кенет Р. Гинсбург)
В книгата си, посветена на тийнейджърите, д-р Гинсбург описва как трябва да научите децата си да разпознават негативния вътрешен монолог, да забележат как той ги кара да се чувстват и да действат, и след това ДА ПРОМЕНЯТ вътрешния си наратив.
Д-р Гинсбърг се позовава на ABC техниката, създадена от д-р Алберт Елис:
- A (Adversity) = Несполука – това е проблемът
- B (Beliefs) = Убеждения - вярванията на човека за техния проблем
- C (Consequences) = Последствия - какво ще се случи поради проблема
Родителите са склонни да се съсредоточават върху А: „Какво не е наред?“ „Какво се случи?“ и С: „Какво ще направиш по въпроса?“ „Как да ти помогна да решиш проблема?“
Но втората стъпка Е НАЙ-ВАЖНАТА. Какви са вярванията на вашия тийнейджър за проблема, който е налице? Тези убеждения влияят върху това как реагира вашето дете и следователно влияят върху последствията.
Родителите трябва да помогнат на децата си да ЧУЯТ вътрешния си монолог, който отразява собствените им убеждения. Когато възникне проблем, попитайте го „Какво мислиш?“
Може да е отрицателна мисъл като:
- Всичко лошо винаги ми се случва само на мен!
- Учителят ме мрази!
- Не мога да направя нищо правилно, толкова съм глупав/а.
- Нищо, което се опитвам, не работи.
- Никой не ме харесва.
Когато повечето родители чуят този вид изявления от децата си, те веднага се опитват да го поправят, като им противоречат:
- Разбира се, че учителят те харесва!
- Не, не, не си глупав/а!
- Всички те обичат!
- Имаш толкова много приятели!
Но за съжаление не е толкова лесно. Ако просто им кажете да спрат да мислят по този начин, това често има обратен ефект.
Трябва да помогнем на децата си да овладеят своите мисли.
Според Д-р Гинсбург има четири стъпки, с които да помогнете на децата си да контролират мислите си и да се освободят от негативното мислене:
1. Помогнете на детето си да разпознае негативния си наратив. Задавайте въпроси като „Какво мислиш? Какво те притеснява? Кое те разстройва толкова много? Защо смяташ, че това не работи? Защо смяташ, че не се справяш?“
2. Оценете точността на мислите му. Опитайте се да оцените ситуацията максимално обективно и на всяко притеснение изтъквайте предимствата в уменията, знанията или склонностите на своето дете. Дори да не се е справило с дадена задача или проблем, можете да подчертаете, че никога не се притеснява да се захваща с нови предизвикателства, които могат да му помогнат в трупането на опит.
3. Намерете по-точно обяснение за случилото се. Не позволявайте на детето си да се фокусира върху слабите си страни като основна причина за провал или несправяне. Потърсете заедно конкретната причина, която много често е извън него, но липсата му на житейски опит не му позволява да отсее външните фактори.
4. Помогнете му да се откаже от идеята, че това е непоправима катастрофа. Покажете му, че съществува повече от един начин да решиш даден проблем. Това често помага за справяне с чувството за провал и безнадеждност и затвърждава увереността, че можеш да успееш благодарение на себе си.
Източник: https://nourishingtweens.com/
Коментари