Независимо дали става въпрос за съученик, който е от аутистичния спектър, или за любим човек с мускулна дистрофия, детето ви вероятно има някого в живота си с увреждане, за когото възникват въпроси.
Без значение каква е ситуацията, важно е да сте подготвени и да се справите с любопитството на детето ви към уврежданията възможно най-открито и честно. Съветите, които ви представяме днес могат да ви помогнат да се подготвите за разговор с детето си за хора с увреждания, когато то идва при вас за отговори.
- Научете детето, че е нормално да забележи
Децата, особено по-малките, са естествено любопитни, така че когато видят човек с увреждане, първият им инстинкт е да попитат за това. Ако видите детето си да се взира в някого с увреждане започнете разговор, но избягвайте подробно обяснение и силните емоции. Кратко и ясно описание ще отговори на въпросите на детето ви като същевременно ще му помогнете да разбере, че човекът няма от какво да се срамува.
Например, ако видите дете с мускулна дистрофия в инвалидна количка можете да кажете на детето си: „Виждам, че гледаш това малко момиченце в инвалидната количка и може би се чудиш защо тя се нуждае от нея. Мускулите на някои хора работят малко по-различно и нейната инвалидна количка ѝ помага да се движи, както краката помагат на теб.“
Опитайте се да поддържате вашите описания положителни. Обяснете например, че слуховите апарати помагат на другите да чуват, а инвалидните колички помагат на другите да се движат, вместо да използвате негативна конотация (той не чува, тя не може да ходи и др.)
- Използвайте уважителна терминология
Децата са като гъби и попиват всичко, което чуват. Когато говорите за някого с увреждане не забравяйте, че думите всъщност могат да навредят, така че е важно да не използвате терминология, която би накарала съответния човек да се почувства изоставен, или да намеква, че ен ещо „по-малко“ от всеки друг. Избягвайте да използвате унизителни термини като „осакатяване“, „изоставане“ или „джудже“, а ги заменете с термини и фрази като „човек, използващ инвалидна количка“, „малък човек“ и „той има затруднение в ученето“. Не използвайте уврежданията като начин да опишете дадено лице. Например, вместо да казвате „дете аутист“, по-добре е да кажете „дете от аутистичния спектър“.
- Подчертайте приликите
Важно е детето ви да научи, че човекът с увреждане не е толкова по-различен – той изпитва чувства, обича да се забавлява, обича семейството си и има любим спорт. Погрижете се да разделите човека от увреждането му като обяснявате на детето си, че то и човекът с увреждане си приличат.
Например, може би вашето семейство има съседи с момче, което има синдром на Даун. Двете деца обичат да гледат футбол и да плуват. Може би са на една възраст, а може би и двамата имат домашен любимец. Посочването на приликите ще покаже на детето ви, че наличието на увреждане не определя човека, както физическите характеристики на човек не го определят.
- Научете детето ви на разбиране и съпричастност
Всички деца са сходни в много отношения и също така са различни по свой собствен начин. Вместо просто да кажете на детето си, че човек с увреждане не може да направи нещо, поговорете и за силните му страни. Научете детето си да търси силни страни, вместо просто да се фокусира върху слабостите. За него е важно да разбере, че само защото някой не може да практикува дадена дейност, това не означава, че той или тя не превъзхожда останалите в други области. Попитайте детето си как би се чувствало на мястото на някой друг и как би искало да се отнасят с него. След това го научете да се отнася към другите по същия начин. Ранното усвояване на емпатия е важен житейски урок.
Например, ако детето ви има съученик с увреден слух, не фокусирайте въпросите си върху факта, че той не чува, попитайте в какво е добър неговият съученик – математика, литература, а може би спорт? След това обсъдете с детето си собствените му силни страни и кои дейности и уроци намира за трудни. Помогнете му да разбере, че всички хора имат силни и слаби страни и че е важно да сме опора на останалите в преодоляването на трудностите, както бихме искали другите да ни подкрепят в области, в които не се справяме.
- Адресирайте и осъдете тормоза
Децата с увреждания са лесна мишена за тормоз от страна на други деца и дори възрастни. Говорете с детето си защо да наранява умишлено чувствата на друго дете е изключително неправилно и го научете да се извинява, когато е уязвило някого. Важно е детето ви да знае, че всеки, дори личност, която изглежда или се държи по различен начин, изпитва чувства точно като него и заслужава да бъде третирана добре и с уважение.
Може да си измислите документ наречен „Тормозът спира тук“. Подпишете го заедно с детето ви и сключете сделка, според която да тормозиш другите е забранено, а ако видиш някого в беда ще се опиташ да му помогнеш.
- Научете детето да се отнася с уважение към всички средства, които улесняват живота на хората с увреждания
Научете детето си да се отнася с уважение към медицинските средства като бастуни, инвалидни колички и служебни кучета. Уверете се, че то разбира, че тези неща са там, за да помогнат на човека, който се нуждае от тях, и че те не са играчки.
Може да бъде трудно, когато детето ви види служебно куче на обществено място и иска да го погали. Обяснете му защо не може. Например можете просто да кажете „Това куче не е домашен любимец – неговата работа е да помогне на този човек да се ориентира по-добре в пространството. Кучето работи в момента, така че нека не го разсейваме.“
Коментари