Как да се грижим за самочувствието на дъщеря си?

След като малкото ви момиченце достигне 8-годишна възраст, увереността му ще бъде подложена на изпитание от промени в приятелствата, във външния ѝ вид, в училищните задължения и много други фактори.

И докато ние като възрастни сме наясно, че тези промени могат да имат невероятно влияние върху индивида, те са истинска новост за младите момичета. Но за щастие има начин да помогнете на дъщеря си да го преодолее и да си възвърне самочувствието. Това ще й позволи да стане по-силна и дори може да улесни прехода ѝ към юношеството.

 

Ние разбираме, че увереността играе важна роля в живота на момичетата и без нея те могат да намалят шансовете си за успех. Ето защо сме ви подготвили няколко начина да работите по този въпрос заедно като екип.

1. Разберете причините, поради които самоувереността на вашето момиченце може да намалее.

Проучвания показват, че увереността на момичетата значително спада на възраст между 8 и 14 години. Обикновено това е така, защото родителите очакват от тях съвършенство и често се държат свръхзакрилнически. Това означава, че вероятно искате да защитите дъщеря си от собствените ѝ емоции и несъзнателно ѝ пречите да прави грешки. Всъщност като не ѝ позволите да поема отговорностите си, вие влияете на нейната увереност.

 

2. Оставете дъщеря си да се изправи срещу страховете си.

Въпреки че зоната на комфорт също подтиква израстване, това не означава, че ако дъщеря ви е добра в плуването, тя трябва да се откаже от уроците. Вашата работа е да я насърчите да надхвърли страховете си. Тъй като това е различно за всяко момиче, ето как можете да подходите:

• Започнете като се запознаете с нейните страхове. Направете списък с възможностите за най-неприятен развой на събитията. Дотам вероятно няма да се стигне, но тя ще бъде готова да се справи с всякакви ситуации.
• Не забравяйте да изброите миналите ѝ преживявания. Съставете списък с предишни рискове, които е поела успешно. Така ще я накарате да се почувства по-смела.
• Помогнете ѝ да измисли мантра, която да използва, когато се сблъска със страшна ситуация. Тя ще ѝ вдъхва увереност.

 

3. Научете я да не се предава след провал.

Провалите при всички нас са неизбежна част от живота. Те са вид урок, който получаваме, поемайки рискове, особено когато сме млади. Но е важно за вашето дете да го научите как да преодолява провалите и да се подготви за следващото предизвикателство.

• Веднага след неуспех сменете темата. Не я подтиквайте да анализира какво се е объркало и не я уверявайте, че можете да го поправите. В момента тя се нуждае от почивка, защото нейната неувереност се пробужда. Оставете я да се отърси от случилото се за 30 минути или за 3 часа, ако е необходимо.
• Щом е готова, попитайте я за как вижда ситуацията от по-мащабна гледна точка. Това ще извади мозъка ѝ от режим на страх и ще му позволи да вижда нещата по-широко.
• Целта е тя да види, че провалът не е крайна точка, а просто част от пътя.

 

4. Кажете ѝ да добави „може би“ към нейните истории.

Целта тук е да пренастроите начина ѝ на мислене и чудесен вариант да го направите е като я научите да добавя „може би“, когато обяснява и анализира ситуация. Ако тя не може да спре да се притеснява от определени неприятни ситуации като например как „не е успяла“ да представи проект пред класа си и сега приема, че всички мислят за нея най-лошото. Заедно пренапишете сценария с „може би“: „Може би децата не са обърнали внимание“ или „Може би утре някой друг ще сгреши“ или „Може би нещо друго им е привлякло вниманието докато разказвах“. Така ѝ предоставяте шанс да погледне на нещата от различна перспектива.

 

5. Оставете я да направи свой собствен избор.

Когато не позволите на детето си да вземе решение вкъщи, най-вероятно това рефлектира и извън дома. Липсата на практика във взимане на решения може да доведе до взимането на прибързан или неправилен избор, което още повече ще намали самочувствието ѝ.

• Дайте ѝ възможност да упражнява вземането на решения. Нека ви помогне при правенето на ежедневните избори за домакинството.
• Оставете я да избере какво иска да облече, какви задължения иска да поеме тази седмица, как иска да носи косата си.
• Когато дъщеря ви усети, че ѝ гласувате доверие при взимането решения, тя ще осъзнае, че е способна сама да се справя с много неща.

 

6. Хвалете я за усилията, а не за представянето.

Съсредоточете се повече върху нейните усилия, а не върху резултата или представянето. Така ще изградите увереност и тя ще може да понася провала много по-добре. Не бива да оценявате усилията ѝ според нейната интелигентност, защото това може да намали мотивацията ѝ и да я спре да работи усилено.

Ако подобен подход не работи при вашата дъщеря, опитайте друг. Попитайте я какво е постигнала благодарение на усилията, които е положила. Така тя сама ще прецени, че усилията, които полага не я водят до желаните резултатите и ще се научи над какво трябва да работи повече.

 

7. Споделете своите минали неуспехи.

За да сте сигурни, че всички изписани съвети са ефективни, трябва да бъдете отворени и честни с дъщеря си. Родителите трябва да са тези, които са образци за подражание, изпитвайки неуспехи и рискове по пътя си, за да може тя да изгради самочувствието си. 

• Изразявайте чувствата и притесненията си за ново предизвикателство, което ви предстои да преминете. Още по-добре, помолете я да бъде част от него, помолете я за съвет. Позволете ѝ да бъде експертът, защото тя ще може да анализира ситуацията.
• Говорете за неуспехите, които сте имали в миналото и колко сте се страхували тогава. Покажете ѝ, че колкото и объркани да са били нещата, вие сте успели да се възстановите и сте станали по-добър човек заради това.
• Признайте ѝ, че сте сгрешили или сте твърде защитнически настроени към нея. Представяйки си най-лошото и фокусирайки се върху всичко, което може да се обърка, не е най-здравословният начин да се справим с трудност. Кажете на дъщеря си: „Съжалявам, че оставих притесненията да ми попречат да преценя правилно ситуацията и да дам всичко от себе си.“ Това ще ѝ позволи да разпознава такива моменти и ще я научи как да се опитва да се справя с тях.