За рисковете, които крие онлайн пространството и явлението онлайн тормоз разговаряме с психолога Доника Боримечкова.
Снимка: https://borimechkova.com/
Доника Боримечкова има бакалавърска степен по Предучилищна и начална училищна педагогика и магистърска степен по Психология на развитието. От 2008 година работи в областта на услугите, предоставяни на деца, като 5 години прекарва в работа с деца в масова детска градина. Вече 10 години развива лична практика като психолог и терапевт, в която се е срещала с различни форми на личностни и поведенчески разстройства, депресивни състояния и житейски ситуации, изглеждащи без изход. Постепенно пред нея се откриват възможности да помага ефективно и в корпоративния свят, където е прекарала една не малка част от съзнателния си живот, вече носеща синергията от знанията и уменията на психолог, администратор и организатор под формата на различни тренинги и обучения.
Преподавател е в Център за професионално обучение за социални дейности. Член е на Българското Общество за Лаканианска Психоанализа, групов член на Новата Лаканианска Школа (NLS) и на Световната Асоциация по психоанализа (WAP) както и на сдружение „Дете и пространство“.
Продължава формирането си в посока психоанализа, терапия, консултиране. По-специално интересът ѝ е насочен към един специфичен клон от психоаналитичната практика, а именно учението на Жак Лакан.
- Много благодаря, че се съгласихте да споделите професионалния си опит и мнение с нас. Онлайн тормозът е наболял проблем, особено в условия на пандемия, когато образованието и ежедневието на децата са до голяма степен пренесени в онлайн пространството. Разкажете ни какво представлява онлайн тормозът?
- Онлайн тормозът е размяна на обиди, заплахи, подигравки в дигитална среда. Често той предхожда или е продължение на училищен тормоз, или двата вида се случват заедно. За разлика от други видове тормоз онлайн тормозът продължава 24 часа, 7 дни в седмицата, в продължение на месеци. Често се случва пред очите на много хора.
- Децата на каква възраст са най-чувствителната група по отношение на онлайн тормоза?
- Не само деца могат да станат жертва на онлайн тормоз. Много възрастни също са обект на подобно явление. В момента най-засегнати са децата от първи до четвърти клас.
- Какво подбужда онлайн тормоза сред децата?
- Причините са много. Най-общо казано са същите като тези, които предизвикват и училищния тормоз. Различните деца често стават обект на онлайн тормоз, например. При онлайн тормоза има и нещо по-специфично. Насилникът има усещане за анонимност и безнаказаност. Понякога дори има група насилници, а групата по правило ескалира емоциите.
- Какво представляват т. нар. секстинг (sexting) и сексторшън (sextortion)?
- Най-общо казано секстинга е новата свалка на юношите. Те разменят предизвикателни съобщения, снимки и видеа по между си. Сексторшън е лошото продължение на тази свалка, когато снимките и видеата станат инструмент за изнудване и обиди.
- Как да се защитим от онлайн тормоза?
- На първо място е важно да дадем ясна индикация, кое не е приемливо за нас в общуването. И това е валидно за всички възрасти. Когато говорим за деца е важно да се говори с родител или близък за това какво се случва. Често един разговор с детето, което тормози е достатъчен тормозът да прекрати.
- Към кого, към коя институция или организация, могат да се обърнат родителите, за да потърсят помощ в битката с онлайн тормоза?
- Всички деца, родители и учители могат да се обръщат към Консултативната линия за Безопасен интернет за деца и юноши. Това е услуга на Центъра за безопасен интернет, достъпна на кратък номер 124 123 за всички оператори. На Линията ще се свържете с Консултанти, обучени да дават насоки и подкрепа в ситуации на деца в риск в интернет. Към Линията могат да постъпват сигнали както по телефон, така и в чат модул и имейл.
- Какви стъпки е необходимо да предприемат родителите, ако детето им е жертва на онлайн тормоз?
- Да говорят с него, да го успокоят, че то не носи вина за ситуацията. Че не е само. Децата често изпитват вина и срам, че са станали жертва на тормоз. Нека родителите, заедно с детето, да обсъдят най-уместния подход за изход от ситуацията на тормоз.
- Какви мерки трябва да предприемат родителите, ако детето им е инициатор на онлайн тормоз?
- Също като в предходния въпрос на първо място е важно да се говори с детето. Да се очертае неприемливостта на поведението му, но без да се осъжда самото дете. Често, децата упражняващи онлайн тормоз не си дават сметка за това.
- Какви могат да бъдат последствията за едно дете жертва на онлайн тормоз?
- Последствията могат да са много сериозни. В зависимост от продължителността на тормоза може да се наблюдават от нестабилност на емоциите до социална изолация, депресивни прояви…
- Неглижира ли се все още в България опасността и влиянието на онлайн тормоза върху децата?
- Особено в ситуация на дистанционно обучение все повече възрастни обръщат внимание на този проблем. Важно е обществото ни да не проявява толерантност към подобни форми на насилие. Защото онлайн тормозът е първата крачка към други по-сериозни виртуални рискове. Трябва да е ясно за всички, и за възрастни, и за деца, че онлайн тормозът, не е нещо незначително, което можем да оставим просто да отмине.
- Благодарим за времето, което ни отделихте!
От изключителна важност за децата е да знаят защо не трябва да осъществяват онлайн тормоз, как да се справят с него, и най-вече – къде и от кого да потърсят помощ, ако са свидетели или станат жертва на онлайн тормоз.
Отговорите на тези въпроси могат да бъда открити в обучителното видео, създадено от Силвия Дончева, майка на две момичета – на 8 и 9 години, в сътрудничество с психолог Доника Боримечкова. А основната им цел е посланията от видеото да достигнат до децата.
Коментари