Чудовищата и вълшебните персонажи, които създаваме или на които сме изложени в ранна детска възраст често могат да останат в паметта и въображението на индивида поради персонализиране на страха.
По-големите деца обикновено използват този страх като основа, върху която да развият своята храброст, за да се изправят срещу чудовището си в по-късно детство или по-късен етап от живота. Комбинирайте това с въображението и резултатът е мощна смес от адреналин, вълнение и кошмари.
Образите, които родителите често използват, за да дисциплинират децата, за да им предложат защитник в труден за тях момент или за да им предложат партньор в приключенията е важно непрекъснато да се развиват и адаптират към зрелостта на детето, за да поддържат баланса на страха и въображението.
Дали, за да накараме малките деца да си легнат навреме, да свършат някое задължение или просто, за да направим дни като петък 13-и забавни и вълнуващи, ние им представяме приказни светове и персонажи, комбинираме ги с въображаеми приключения, далечни земи и мистериозни създания, плашим ги с Баба Яга или им показваме сянката на Торбалан под леглото. Но от начина, по който представяме нещата зависи дали ще отключим определени страхове у детето или ще му помогнем да се вживее като воин, снабден с всички ресурси, необходими за битка с тези страховити същества.
Ако ви се случва да викате на помощ Торбалан, Баба Яга или Баба Меца, когато искате да накарате вашето немирно мъниче да си хапне закуската, да си оправи стаята и да си довърши домашното, бъдете внимателни и не прекалявайте със страховитите истории, защото те понякога мога да имат отрицателен ефект. Възможно е вашето дете да се изплаши дотолкова, че да не желае да заспи само, да не се чувства спокойно, когато го оставите за мъничко или да развие страх от тъмното.
Разказването на страшни истории е нещо, което хората са правили в продължение на хиляди години. Тъй като не съществува настина опасност, ние смятаме, че е забавно да ги представяме на децата. Има истории за духове, приказки за вещици, дяволи, таласъми, зомбита и вампири. За децата страшните чудовища и плашещите истории остават запомнящи се, дори когато порастнат. С тях те ангажират собственото си въображение, изживяват въображаеми приключения с тези измислени чудовища, и ги използват за да изградят устойчивост. Чрез поддържането на постоянен баланс на въображението, страха, чудовищата и учудването, детето се учи да се изправя срещу каквато и ситуация да срещне в реалния живот.
Важно е обаче как подхождате към детето си. Ако то е силно чувствително или склонно към кошмари, подбирайте историите и страшните образи внимателно. Някои деца изобщо не могат да се справят с страшни истории. Други ги харесват в малки дози, но не преди лягане. Изберете час в средата на деня, когато предстоят още много часове дневна светлина, за да може детето да осмисли и свикне с чутото. Не насилвайте истории или образи. Чувствителните деца могат да имат различни нужди. Опознайте добро темперамента на детето си и му помогнете да се чувства удобно.
Коментари