"Ами ако не обичам детето си?"
Истината е, че много бащи (макар и не всички) изпитват притеснения и затруднения да изградят връзка с новорденото. Докато при майката тя се получава естествено и започва още в периода преди раждането, при бащите ситуацията е по-различна.
И кой може да ги вини? Възможно е да се чувстват притиснати финансово и емоционално. Или да изпитват несигурност, че ще се справят. След раждането много бащи искат да се грижат за майката и новороденото, но се чувстват изолирани, понеже всъщност нито тя, нито то имат време за тях. Започват да се притесняват, че партньорката ми вече не ги обича както преди, че няма да изпитват същата сексуална или емоционална близост отново. В този период е налице и социалният натиск бащите "да се държат като големи и стабилни мъже", докато те също страдат от недоспиване и преумора.
От основно значение е майката и бебето да прекарват максимално време заедно през първите седмици след раждането. По време на кърменето (или храненето с бутилка) жените установяват силен зрителен и кожа-до-кожа контакт с бебето, което е важно за неговото развитие. Бащите трябва да са наясно, че това не е състезание между двамата родители и времето на майката насаме с бебето не е причина да се чувстват отхвърлени.
След като установите определен дневен режим след първите няколко дни, можете да откриете конкретен момент от деня, в който да прекарвате своето време с бебето. Не е необходимо да правите нещо специално - нежното люлеене, говоренето и бебешките масажи са перфектен начин да се свържете със своето мъниче - а то съвсем скоро ще започне да ви отвръща с усмивки, смях и ще се опитва да хващапръстите или лицето ви.
Влагането на време и усилия в началото със сигурност си струва. Повечето изследвания предполагат, че поддържането на изглаждането на връзка с новороденото през тези ранни месеци ще насърчи добрите отношения с вашето дете, когато то порасне. Дори и да говорите на бебето още в корема на майка му през последния триместър е добра идея, тъй като някои изследвяния сочат, че новородените разпознават гласове още от утробата. Ако погледнем на тази стратегия като на бизнес план, това означава, че всяка смяна на пелените, всяко гушкане и всяко "дзак" е емоционална инвестиция в бъдещето, изграждаща доверие между вас и детето ви.
Изследванията също така сочат, че майките и бащите са склонни да се специализират в различни видове комуникация с бебето. Ролята на майката вероятно включва повече разговори и тихо взаимодействие, докато ролята на бащата има тенденция да включва повече физически активности. Очевидно това може просто да отразява съществуващите модели за подражание и стереотипи. Това обаче дава на бащите нещо, към което да се стремят. Те могат да са забавният родител - този, който носи на конче, играе си на "самолет", крие се зад одеялото и др. Това също означава, че вероятно бащите са тези, които за пръв път ще предизвикат усмивката на бебето.
Бебето се усмихва за пръв път около 5-6 седмици след раждането. Дотогава то изисква изцяло грижите и вниманието на околните, като спи почти през целия ден и се буди основно за храненията. И тогава то се усмихва съзнателно за пръв път. Това често е повратен момент за бащите, които е възможно през първият месец да са чувствали, че не се справят добре или че не правят достатъчно за своето дете. От този момент нататък бебето постепенно разширява интереса си към заобикалящата го среда, към хората около него и изграждането на връзка с него се случва много по-лесно.
Коментари