Да правим децата си щастливи е изключително удовлетворяващо преживяване.
Всяка искрица щастие, която сме в състояние да им предоставим, изглежда се умножава вътре в нас, така че дори и най-малката усмивка ни кара да искаме да скачаме от радост. Много родители сигурно си спомнят първата „истинска“ усмивка на тяхното бебе. До този момент те може би са се задоволявали като нови родители просто да се възхищават на новороденото си. И тогава идва денят, в който бебето се усмихва съзнателно на нещо, което родителите са направили! Признайте си, оттогава доста от вас са обсебени от опитите да накарат мъничето да се разсмее.
Щастието в свят с ограничения
Ние не само се чувстваме добре да зарадваме децата, но изглежда го разглеждаме като морален императив, а може би дори крайната цел на родителството. Това е причината, поради която толкова много от родителите трудно казват „не“ на децата си. Те сякаш приравняват временния пропуск в щастието на детето (когато му бъде отказан желан обект или преживяване) със собственото си лошо представяне като родители. Все пак всички искат да имат здравословни отношения с децата си и никой не иска да бъде възприет като лош родител.
Истината обаче е, че да кажете „не“ на детето е не само съществено умение, за да бъдете добър родител, но и от решаващо значение за щастието му. Когато на децата никога не им се отказва, те свикват със свят без ограничения. Това не би било проблем, ако те постоянно имат неограничен достъп до всичко, което пожелаят. Но такъв сценарий не е реалистичен, дори за най-щастливите и заможни деца. В крайна сметка възникват обстоятелства, при които трябва да се поставят ясно изразени граници. Например, малко дете не може да борави остри ножици, а тийнейджър без лиценз за управление на автомобил със сигурност не може да покара малко колата на родителите си.
За деца, при които има методично поставени във времето ограничения, последвани от обяснения защо дадена дейност не е позволена, е по-лесно да се справят, когато чуят заветното „не“. Има разочарование, разбира се, но това не е нищо в сравнение с чувствата, които изпитват децата, които никога не са се сблъсквали с ограничения. След като чуят „не“, тези деца не просто са разочаровани, те са абсолютно нещастни. Понякога избухват, защото са ядосани на родителите си, че не им позволяват да притежават желания обект или да изживеят желаното приключение, но те са още по-ядосани от факта, че са били измамени да мислят, че живеят в свят, в който могат да имат, да правят и да бъдат всичко, което искат.
Подготовка за поставянето на граници
Умението да казвате „не“ на детето си няма за цел да изгради тясна и ограничена реалност за него. Всички родители искат децата им да растат, представяйки си безброй възможности в живота, вярвайки, че единствената граница, която ги спира е небето. Използвайте умението да казвате „не“, за да помогнете на детето да се подготви за естествените бариери и пречки, които непременно ще се появят през целия му живот. Освен това, когато откажете, вие подсказвате на детето да оцени всичко, което има, вместо да се фиксира върху онова, което няма. Казването на „не“ на децата не само ги предпазва от чувство, че винаги имат право, но и им пречи да възприемат нещата за даденост.
Ето няколко начина да го направите:
- Отстоявайте позицията си
Това означава да не се замисляте постоянно дали сте твърде строги, да не позволите да бъдете разколебани от емоционална молба, избухливост или чувство за вина. Когато кажете „не“, придържайте се към решението си, в противен случай казването на „не“ следващия път ще бъде много по-трудно, а вероятността детето ви да не приеме отказа несериозно много по-голяма.
- Бъдете състрадателни
Само защото знаете, че да кажете „не“ на детето си е в негов интерес, това не означава, че то ще го възприеме по същия начин. Всъщност най-вероятно ще го възприеме по коренно различен начин. Така че трябва да вземете предвид факта, че емоциите, които възникват с получаването на отказ са реални, независимо дали става въпрос за пропуснато гости с преспиване или отказана допълнителна шоколадова бисквитка преди вечеря. Трябва да реагирате на чувствата на детето си с истинска грижа и разбиране, независимо колко драматично се държи то в момента.
- Кажете „да“, когато е възможно
Преди да кажете „не“, запитайте се дали наистина трябва да откажете пожелания предмет или преживяване? Ще нараните ли детето по някакъв начин, физически, емоционално, психологически или духовно? Става ли въпрос за риск, който всъщност детето би имало полза да поеме ? Или казвате „не“ просто като автоматичен отговор на сложен въпрос, за който не сте отделили необходимото време да разгледате. Важно е внимателно да обмисляте всички молби на детето ви и да казвате „да“, когато е възможно.
- Оставете решението на тях
Позволете на децата си да вземат сами трудните решения. Разбира се, това е идеалният сценарий и той е най-труден за изпълнение, защото изисква много предварителна работа с детето от страна на родителите. Помислете за това: За да могат децата ви да вземат решение, което противоречи на техните непосредствени желания, но да е от полза за дългосрочните им интереси, те трябва да имат умения за критично мислене, разумна преценка, контрол на импулсите, етични принципи и силни морални качества Те трябва да могат да се саморегулират и да си казват „не“, когато е подходящо да го направят – особено когато не сте наоколо.
Децата, които познават ограниченията и имат изграден механизъм да се справят с тях, се приспособяват много по-лесно към живота. Затова не се страхувайте да им кажете „не“. Не забравяйте да се запитате дали крайната цел на родителството не е вместо да се опитвате постоянно да направите децата си щастливи, да ги научите как да намират и да се грижат за щастието си сами.
Коментари