„Остави го да плаче!“… Доколко това работи при нашето бебе?
Контролираният плач е техника, прилагана за бебета и малки деца, които не спят сами или които се събуждат през нощта.
Тази техника насърчава да оставим бебето да плаче за постепенно увеличаващи интервали, преди да го вземете в ръцете си, за да го утешите. Целта на контролирания плач е да научите бебетата да заспиват сами и да предотвратите това да плачат и крещят през нощта, само за да ви накарат да дойдете при тях.
Тревогата тук е, че тази широкоразпространена и дори препоръчвана от страна на здравните специалисти техника противоречи на нуждите на бебетата за оптимално емоционално и психическо здраве и може да доведе до отрицателни резултати, без родителите да са го искали.
Нека да разгледаме научните данни
Новородените трябва да се адаптират към един изцяло нов свят и дори малките промени могат да причинят безпокойство. Да оставим бебето да плаче, без да реагираме по никакъв начин, дори за съвсем кратко, може да бъде много стресиращо и болезнено за него.
Плачът е създаден от природата, за да могат бебетата да сигнализират, когато имат необходимост от „отговор“, от решение на техен проблем. Въпреки че техниката на контролирания плач в крайна сметка може да доведе до това бебето да спре да плаче, тя може и да го научи да не се търси или да не очакват помощ и подкрепа, когато е стресирано.
Кърмачета на възраст от 6 месеца нагоре страдат от различна степен на тревожност от всяка раздяла с родителите. Това безпокойство продължава, докато те не осъзнаят, че родителите им ще се върнат всеки момент и че те ще бъдат в безопасност. Това спокойствие може да настъпи чак след първите 3 години. Почти всички малки деца сами превъзмогват нуждата от това родителите им да са до тях през нощта до 3-4-годишна възраст, а някои и много по-рано.
По-вероятно е бебето да развие сигурна връзка с родителите, когато те реагират незабавно, адекватно и последователно на нуждите и тревожността му. Сигурните връзки в ранна детска възраст формират основата на всички отношения на младия човек в бъдеще и на доброто психично здраве в зряла възраст.
Новородените, чиито родители отговорят на техните нужди и реагират незабавно на плача, се научават да бъдат спокойни по-бързо с течение на времето, защото са по-сигурни, че ще бъдат изпълнени техните нужди, свързани с емоционалната им сигурност.
Биологичното планиране и REM-съня
Изискванията на съвременния начин на живот и съветите от различни "експерти" доведоха до грешните очаквания на родителите, че всички бебета и малки деца трябва да спят непробудно през нощта още от първите месеци от живота или дори от първите седмици. Всъщност бебетата са биологично програмирани да се будят по-често през нощта, отколкото по-големите деца и възрастните, тъй като техните цикли на съня са много по-кратки. Бебетата спят дълбоко за кратко време, след като е минала REM фазата (характеризира се с бързи очни движения, свързани с интензивността на сънищата), будят се след 1-2 часа, за да се върнат след това в още един подобен краткосрочен цикъл на съня. Това им позволява да прекарват повече време в REM фаза, което е особено важно за развитието на мозъка.
Много родители се чувстват изтощени, когато малките им деца плачат през нощта, защото се изисква допълнителна енергия, за да ги успокоят, но понякога самите те имат нереалистични очаквания, че бебетата "трябва" да се спят през цялата нощ. Някои от тези родители откриват, че контролираният плач помага. Други родители обаче го отричат и смятат, че причинява твърде много болезнени моменти за бебето.
Коментари