Bulgaria
info@babyspace.bg 359 2 489 94 92
2021-10-07 14:00:55 +0300 Новата поредица от автора на „Страховитото в историята“ изследва света на Древна Атина през погледа на дете. Може ли един мишок да стане герой – открийте в „Градският мишок и спартанският дом“ от Тери Диъри

Може ли един мишок да стане герой – открийте в „Градският мишок и спартанският дом“ от Тери Диъри

Може ли един мишок да стане герой – открийте в „Градският мишок и спартанският дом“ от Тери Диъри 470 900
Новата поредица от автора на „Страховитото в историята“ изследва света на Древна Атина през погледа на дете.

След като спечели сърцата на най-малките с поредиците „Викингски истории“ и „Рицарски истории“, Тери Диъри се завръща с първата книга от новия си проект – „Древногръцки истории“.

В Древногръцки истории: Градският мишок и спартанският дом“ той пренася читателите си във времето на Древна Елада, където войни и болести бушуват с пълна скорост. Книжката разказва реални исторически събития с необикновено чувство за хумор и остроумие, които завладяват феновете на Диъри по цял свят.

И този път историческите приключения оживяват с черно-белите илюстрации на Хелън Флук!

Пристъпете във великия полис Атина – най-прекрасния град на света! Годината е 430 г. пр.Хр. и Дарий живее охолно с родителите си в техния голям и богат дом. Но изглежда гръцките богове са му отредили изпитания…

              Спартанските воини – най-жестоките хора на света, които живеят, за да воюват – са обсадили Атина и искат да унищожат града. Страхът на атиняните се носи във въздуха заедно с дима от спартанския лагер.

              Но бедите не спират до там! Смъртоносна чума плъзва из цяла Атина и безпощадно убива млади и стари. Заразата достига и дома на Дарий, погубвайки и двамата му родители.

Останал сирак, уплашен и самотен, ще успее ли момчето да спаси живота си?

На предсмъртиния си одър майка му разкрива дълго пазена тайна – Дарий е спартанец. Чичо му е славният военачалник Алкмеон и единственият му шанс да оцелее е да потърси спасение в спартанската армия.

Но за жестоките спартанци малкото момче е просто безполезен мишок, слаб и страхлив. Докато Алкмеон не се разболява от непозната болест. И единственият, който може да го излекува е не друг, а Дарий…

Забавна и поучителна, „Градският мишок и спартанският дом“  е книжка, която може да накара всеки да се опознае Древна Гърция или да си припомни някои забравени факти. Изданието включва и допълнителни бележки за читателите, които да разширят знанията им за историческия период.

От Тери Диъри търсете още „Викингски истории: Мечът на викингския крал” и „Рицарски истории: Рицарят от съчки и слама”.

 

 

Из „Древногръцки истории: Градският мишок и спартанският дом“

Атина, Гърция, 430 г. пр.Хр.

Древногръцкият разказвач на басни Езоп е казал следното: По-добре да ядеш боб с бе­кон в мир, отколкото да се гощаваш със слад­киши и бира в страх.

Като малък живеех във великия град Атина. Той беше най-прекрасният град на света, а ние бяхме най-прекрасните хора, освен това бяхме богати.

Въпреки всичко научих, че благосъс­тоянието понякога е нетрайно и че бо­гатството невинаги е благословията, за която го смятаме. Научих, че понякога е за предпочитане да си беден и щастлив, отколкото богат и нещастен.

Като малък си въобразявах, че сме благословени, но една година всичко се обърна надолу с главата.

Изглежда, гръцките богове решиха да ни прокълнат. Първото проклятие за нас се оказа спартанската войска. Спартанските воини си построиха ла­гер пред градските стени и отблъсква­ха или избиваха нашите воини при все­ки техен опит да пробият обсадата.

Защо не успяваме да ги победим? – попитах веднъж майка ми.

Тя поклати глава.

– Спартанците са най-жестоките хора на света. Живеят заради войната, раждат се и порастват, за да се бият и да умрат за Спарта.

– Защо ни мразят толкова силно и ис­кат да ни избият? – попитах я.

–Атина е богат град. Завиждат ни и се боят, че ще съберем войска, за да ги нападнем. Искат да ни унищожат, пре­ди ние да разрушим Спарта.

Всяка нощ в сънищата ми ме спохож­даха видения как железните им мечове ме насичат бавно на парчета. Чувствах се като атинска мишка, която чака да бъде смазана под нозете им…

Коментари

Neutral avatar

Подобни статии


Нашите спонсори

Нашите партньори