Една майка споделя личния си опит с тази болезнена ситуация: да чуеш как собственото ти дете те мрази и гони.
Авторката на блога Lemon Lime Adventures, ще ви преведе през собствения си опит с тази болезнена страна от отглеждането на дете. С надеждата да ви помогне и да не се чувствате сами.
МРАЗЯ ТЕ!! Тези две думи ви удрят направо в сърцето.
Те ви мачкат, оставят ви без дъх и ви удрят във всички уязвими места. С тези две прости думи едно дете може да призове най-дълбоките и тъмни емоции. Тези две прости кратки думи са двете думи, от които мисля, че всеки един родител или учител се бои. Дори най-спокойната и дзен мама на земята се разклаща от тези болезнени смъдящи думи.
Знам го и аз. Изпитвала съм го.
Разказвайки сега историята, дори не мога да си спомня какъв беше спорът ни. Спомням си, че направих всичко “правилно”. Отидох при него. Слязох на неговото равнище. Казах му какво имам нужда да направи и се опитах да структурирам план. Всичко изглеждаше спокойно и сякаш вървеше гладко.
И тогава… се случи. Помолих го да подреди играчките, с които си играеше и без предупреждение или сигнал ...
„МРАЗЯ ТЕ!!!“
Първата ми реакция беше да му изкрещя: „Не се осмелявай да ми говориш по този начин, господинчо“. Но се въздържах. Той го каза отново…
„МРАЗЯ ТЕ!!!“
Този път имаше ритник към мен, докато се опитвах да му помогна да почисти. Този път ме заболя малко по-силно и сълзите започнаха да изпълват очите ми. "Не го оставяй да те види да плачеш", помислих си аз, но преди да мога да се успокоя той отново каза…
„МРАЗЯ ТЕ!!! ТИ СИ НАЙ-ЛОШАТА!!! МАХАЙ СЕ!!!“
Две прости думи, които променят всичко.
Този път той размахваше ръце, риташе с крака, блокчетата, с които играеше се разхвърчаха... Той беше ядосан! Аз бях ядосана! И двамата имахме нужда от нещо. Тогава си спомних какво казвам на учениците си. Как можех да забравя!
Затова си поех дълбоко дъх, затворих очи за момент и съставих нов диалог в главата си. Накарах всяка от думите, които той ми казва да се заменят с други ... а промяната се свеждаше до една малка, но невероятно мощна дума… нужда.
Сега, всеки път, когато ми крещеше, вместо „Мразя те“, аз чувах ...
НУЖДАЯ СЕ ОТ ТЕБ!!!
Да, наистина е толкова просто. Оставете тези четири думи да се повтарят в съзнанието ви и вижте магията, която се случва.
Поведението е комуникация…
Като майка моят инстинкт е да помагам, когато детето ми се нуждае от мен. Тази малка, но мощна дума промени абсолютно всичко. Вместо да гледам на неговото поведение и изблик като нещо, което се нуждае от наказание, изведнъж видях детето си да крещи (съвсем буквално) за помощ.
Често, като родители, ние приемаме поведението на нашите деца като знак, че те трябва да бъдат наказани, или ние трябва да поемем обратно контрола и властта, когато наистина поведението е просто комуникация. Не мога да не мисля примера с айсберга, където само 1/6 от това, което се случва, може да се види, докато всичко останало се крие под повърхността.
Всяко поведение е комуникация
В този случай синът ми не знаеше как да ми каже, че има нужда от мен. Той не притежаваше умения за емоционално регулиране, за да разпознае какво е предизвикало чувствата му. Той нямаше думите, за да изрази емоциите и тревогата си. Той беше в средата на буйната си реакция и се нуждаеше от помощ, за да си възвърне баланса.
Приемането на думите му лично или като атака срещу мен нямаше да помогне. Вместо това следващия път, когато изкрещя „МРАЗЯ ТЕ!!!“, аз направих това…
Затворих очи, вдишах през носа си и през устата си и си казах… „Той има нужда от мен.“
Отворих очите си, седнах до него и казах: „Знам, че се чувстваш така, но аз все още те обичам.“
Бих искал да ви кажа, че ситуацията магически де-ескалира ... това би било лъжа. Въпреки това, имах вниманието му. Той ме остави да се приближа още малко и извика отново…
„МАХАЙ СЕ!“
Още веднъж вдишах през носа и през устата си и си промърморих ...“Ттой има нужда от мен.“
Отворих очите си, седнах на дупето си, отпуснах се леко и прошепнах: „Знам, че си ядосан, но аз все още те обичам. Тук съм."
След още няколко „рунда“ в този дух, най-накрая стигнахме до момент, в който можеше да се доближи до мен и можех да му покажа как да ми помогне да разбера какво е довело до неговото разочарование. В бъдеще ще работим върху това как да изразим този гняв по подходящ начин. Но точно сега, в този момент, това не беше не е необходимо никой от нас.
Не само мозъкът му беше напълно неспособен да приеме логична мисъл, просто нито един от двама ни нямаше сега нужната емоционална енергия за един „урок“. Това, от което имахме нужда, беше връзката и разбирането.
„НУЖДАЯ СЕ ОТ ТЕБ“
Опитайте… може да се изненадате. Тази мощна фраза превърна начина, по който се справям с емоционалните му сривове и изблици и ми помогна да запазя хладнокръвието си достатъчно дълго, за да помогна на детето си. Това е печеливш вариант и за двете страни.
Източник: https://lemonlimeadventures.com/
Коментари