Не купуваме ли твърде често силни лекарства за децата и другите членове на семейството?
Историята и опитът на един детски специалист в Лондон
Преди няколко години в Лондон, се явявах изпитите за дипломата на Кралския колеж по педиатрия. Тези изпити се провеждаха в болница с деца пациенти. Имах три часа, за да прегледам над петнадесет хоспитализирани деца с различни здравословни проблеми. Изпитната комисия присъстваше в залата, докато аз трябваше да разговарям с родителите, да се запозная с историята на пациента и неговите изследвания. По-късно представих констатациите си на изпитващите, аргументирах изследванията, които предлагам да бъдат направени на детето, какви са възможните диагнози, към които съм се насочил и какви са плановете ми за лечение. Движех се сравнително добре по няколко точки и от погледите на оценяващите останах с впечатлението, че съм на път да взема изпитите.
Към края на изпита имах случай с проблем на дихателната система. 8-годишно момиче седеше на леглото с кислородна маска. След подробна оценка на ситуацията стигнах до извода, че става дума за дете с хронична астма, което е постъпило в болница заради астматичнa криза. Момиченцето имаше треска, задух и кашлица. Започнах да обяснявам на изпитващите каква е предварителната ми диагноза и какъв терапевтичен подход предлагам за детето. След като споменах всичко, което бях намислил по отношение на лечението, се притесних от факта, че един от оценяващите ме педиатри непрекъснато ме питаше: „И какво още?“, „И какво още?“. Накрая реших, че може би очаква да чуе, че препоръчвам употребата на антибиотици. След като го казах, видях лека усмивка на лицето му и въпросите спряха.
Няколко седмици по-късно получих резултатите в писмена форма. Бях се провалил и основната причина беше именно последният случай с дихателния проблем, където оценката показваше пълен провал. Каква беше причината? Дадох антибиотици на дете с астма, което има криза, предизвикана от вирусна инфекция на дихателните пътища. Изпитващият ми е оказвал натиск с единствената цел да провери колко „лесно“ бих предписал антибиотици в реална среда.
Бебетата с вирусен бронхит обикновено биват изписвани от държавните болници с антибиотици, които да им се дават в продължение на десет дни у дома. Става дума за вирус, който се проявява през декември, под формата на истинска епидемия.
Шестмесечните бебета със затруднено дишане поради вирусна инфекция се лекуват със силни интравенозни антибиотици в двойни дози в продължение на седмици в частните болници и с перорални антибиотици у дома след изписването.
Бебета с вирусен фарингит и запушен нос получават второ и трето поколение антибиотици от техния педиатър.
Майките получават по телефона инструкции от своя педиатър да купуват антибиотици, защото температурата на бебетата им достига 39 градуса през нощта.
Децата с астма получават веднъж месечно антибиотици за астматични пристъпи, които са в резултат на вирусна инфекция.
Обикновено в рамките на няколко дни грипът се разпространява и сред останалите членове на семейството - майката получава болки в гърлото, обажда се на лекаря, който, от своя страна, я насърчава също да започне да пие антибиотик. Разбираемо разтревожена, тя бърза да посети педиатъра на следващия ден, за да разбере дали неспиращата хрема на децата й също не трябва да бъде "лекувана“ с антибиотици. Но когато някой се позовава за проблема именно с тези прекомерни предписания лекарите веднага бързат да прехвърлят отговорността изцяло върху родителите, като казват, че винаги предупреждават, че антибиотици не бива да се купуват и пият без изричното им мнение. Всичко това се прави с цел да не се накърнява професионалното статукво на гилдията. Истината е, че здравната култура, свързана с антибиотиците, започва именно с погрешните нагласи и неадекватното обучение, което често получаваме от самите лекари. Не бива да обвиняваме родителите за нашите системни грешки. Нека не ги обвиняваме, защото никога не сме им обяснили какво е вирус или бактериална инфекция или микробно заразяване. Не обвинявам родителите за това, че мислят „наркотиците“ за бонбони, тъй като ние никога не сме им посочили краткосрочните и дългосрочните странични ефекти на антибиотиците при безразсъдното им използване - развитие на резистентни микроорганизми, диария, стомашни болки, алергии - остри и хронични, резистентни щамове на микроби и т.н.
Източник: www.dailymail.com
Коментари