В „Хапливите истории на Бари 2“ от Стефан Георгиев нищо не е невъзможно!
Помните Бари – той е хаплив, умен, много лаком и винаги се забърква в най-щурите лудории. А сега се завръща с нова порция забавни приключения и кани малки и големи да се присъединят към него. Баууу!
След като първата част от поредицата спечели сърцата на детските читатели у нас, е време за следващото пътешествие в света на Бари с „Хапливите истории на Бари 2“ от Стефан Георгиев, допълнена отново от прекрасните илюстрации на Олга Паскалева.
В „Хапливите истории на Бари 2“ читателите ще открият пет нови още по-чудати истории за любимия на всички четириног разбойник и неговия стопанин Стив. Двамата отново са въвлечени във вихрушка от пакости и шантави случки, които ще ги отведат чак до пирамидите в Египет. И гарантират двойна доза забавление!
Този път приключенията на Бари започват не къде да е, а в супермаркета. Ако се чудите къде да го намерите, само следвайте голямата бъркотия, която е забъркал – толкова голяма, че може даже да му отреди място в сутрешния вестник.
Добре, че нашият весел приятел не се плаши лесно. Дори когато заедно със Стив, Бети, Ерик и Емили откриват загадъчна говореща кукла, от която го побиват тръпки. Или пък когато с баба Жанет и дядо Том стават свидетели на истинско земетресение, от тези, които карат пода да се тресе, а вещите да се разхвърчат навсякъде.
Невероятните истории продължават, когато нахални чайки и гларуси ядосват Бари по време на морската му почивка и се опитват да откраднат храната му. А когато така чаканият му рожден ден най-после идва, освен вкусните лакомства Бари получава и още една голяма и вълнуваща изненада!
Остроумни, забавни и неочаквани, „Хапливите истории на Бари 2“ са подходящи както за малките приключенци с хвъркати мечти и смели идеи, така и за вече порасналите, които все още са съхранили детското у себе си.
Стефан Георгиев пише тази сърцата поредица с много любов към българските читатели и успява да създаде разказ, в който сякаш нищо не е невъзможно – също както в детското въображение.
Из „Хапливите истории на Бари 2“ от Стефан Георгиев
Бъркотия в супермаркета
През изминалата нощ спах непробудно.
Имах страхотен сън, само да не беше лошият край...
Сънувах, че със съседката Лили сме на дълга разходка в парка, а след това седнахме да си починем на поляната. Избрахме прохладно място под грамадно дърво с голяма сянка. Чувахме ромоленето на близката река... Лили извади покривка на бели и червени квадратчета, сложи я върху зелената трева, а плетената кошница, която носеше със себе си, бе пълна с храна. От дълбините на кошницата започнаха да се появяват невероятни деликатеси, които Лили подреждаше върху покривката.
Седях и се облизвах лакомо отстрани, а тя се засмя и ме подкани да започвам с хапването. Най-яркият спомен от съня беше огромно печено пиле! Ах, тази Лили – обичам я, помислих си, отхапвайки лакомо пилешко крилце! МЛЯС! Тя си отчупи бутче и се започна да се храни с голям апетит. Май яде по-бързо и от мен. Хи-хи! Нямаше време за много мислене, защото върху покривката имаше доста храна. Триъгълни сандвичи с пуешко, кексчета с череши и куп други вкусотии. Мисля, че щеше да ни бъде достатъчно, за да се заситя близкия час-два... ОБЛИЗ!
Имаше и студена лимонада.
Лили ме попита дали искам една чаша, но предпочетох студена вода, която тя придвидливо беше наляла в стъклена бутилка. Жадно изпихме напитките и се заехме с останалата част от печеното пиле.
Внезапно обаче и двамата усетихме, че нещо се случва! Изведнъж се появиха черни облаци и силен вятър! Спокойствието ни бе съсипано! Пилето литна във въздуха, покривката също. Дърветата
се огъваха като сламки, а вятърът освен, че ни отнесе храната, развали и прическата на Лили.
ГРРРРР!
Срещу нас се задаваше сърдита грамадна баба с къса рошава прическа. От тропането на гигантските ѝ крака, земята се люлееше здраво! Тя приличаше на огромна мечка, дошла от гората! Наближаваше с бясна скорост. Лили много се уплаши, вдигна ме на ръце и побягна далеч от великанката. Вихрушката, отнесла вкусното пиленце, стана още по-силна! Изход нямаше, а бабата-мечка ни настигна и протегна ръце, големи като багер, за да ни изяде!!! Ужасѐни стиснахме очи, Лили закрещя от страх, аз започнах да лая… и миг преди да ни сдъвче…
се събудих!
БАУУУ!
Какъв страшен кошмар!?
За секунда помислих, че са ме изяли! Оххх! Май съм събудил всички. Изтръсках глава, изсумтях смутено и погледнах часовника. Показваше 7 часа сутринта. В стаята нямаше никой. Баба Жанет и дядо Том явно бяха станали по-рано, а батко Стив подремваше в другата стая. Бау! Отидох да проверя разбира се. Хих! Видях, че не съм сам вкъщи и се успокоих.
С бавна походка се върнах в стаята на баба и дядо. Качих се на леглото и полегнах отново. Макар и кошмарът вече да бе отминал, нещо ме притесняваше... Тази човекоподобна мечка ми напомняше на някого... но на кого ли?
Изминаха още два часа и наближи 9 сутринта. Чух отваряне на вратата, скочих за секунда от леглото и веднага отидох да проверя какво се случва. Баууу! Баба и дядо се прибираха рано-рано отвън. Я виж ти! Правят си сутрешни разходки без мен. Докато съм сънувал кошмар, те са били на ранна разходка, за да пият кафе в близката сладкарница. Носеха сутрешния вестник и плик с току-що мляно кафе.
– Баринка! Пиленце златно – каза баба Жанет. – Искаш ли нещо за хапване? – попита тя. Веднага с муцуната отговорих с „Да“!
– Е как да не иска, иска разбира се! – провикна се от коридора дядо Том.
Приближи се към мен и видях, че в ръцете му освен пликчето с кафе, имаше и вкусна топла закуска
с шунка.
Хапнах малко и се качих на стола в кухнята. Заглавието на вестника, оставен на масата, гласеше: „Касиерка обра супермаркет“. Докато погледна и снимката, дядо се протегна и взе вестника да си го чете.
Батко Стив се събуди и дойде в кухнята при нас. Бааууу! Готови за разходки, помислих си.
– Хайде Бари, днес освен разходката, искаш ли да отидем да напазаруваме в магазина? – попита Стив.
Да, да! Излаях веднага! Малко по-късно вече бяхме навън!
Коментари