Днес искаме да ти разкажем една история.
Тя е споделена от Калиина Бериман (Kaleena Berryman), майка, блогър, писател, поет и коорддинатор проекти. След като ражда сина си Джарид в 24-а гестационна седмица през 2012г, тя посвещава голяма част от времето си да изгради онлайн общност в подкрепа на родителите на недоносени деца, които се изправят пред ужаса и страха, че бебето им е родено преждевременно, може да не оцелее или да носи сериозни здравословни последствия. Днес Джарид е на 9 години, а тя е една щастлива майка.
Направих всичко както трябва и все пак родих преждевременно в 24-а гестационна седмица. Когато семейството и приятелите дойдоха на гости след раждането, видях в очите им необходимостта да рационализират случилото се, да намерят някаква грешка. Предполагам, че липсата на нещо, някой, който да бъде виновен, е трудно да се приеме. Това ни кара да приемем реалността, че не всичко е под наш контрол.
Всичко може да изглежда сякаш върви съвсем добре и въпреки това да родите недоносено бебе. Когато раждането започна в 23-а седмица, внимателно анализирах последните шест месеца, като разглеждах всеки дребен детайл. Къде бях сбъркала? Бебето растеше в утробата ми, така че кой друг бих могла да обвиня?
Докато стигнах до болницата, малкият ми Джарид беше заел позиция за раждане. Определено щях да посрещна това бебе скоро. Те казаха, че Джарид ще бъде екстремно недоносено (родено преди 25-а седмица от бременността). Не знаех какво означава това, но бях твърдо решена да взема бебето си вкъщи със себе си, когато напусна болницата. Лекарят ме инструктира да легна настрани, да държа краката си повдигнати и да се отпусна. Изпълних тези задачи съвършено. Едва се движех. Храната беше извадена от уравнението скоро след това. И все пак се погрижих да направя каквото ми беше казано.
Следвах съветите, молех се.
Можете да правите всичко правилно по време на бременността си и пак да родите недоносено дете.
Никога през живота си не съм пушила цигари.
Никога не съм употребявала наркотици от какъвто и да е вид.
Животът ми не беше изпълнен със стрес.
Храня се балансирано и съм доста активен човек.
По време на бременността си не съм пила алкохол.
Отказах се от кафето и кофеина.
Не „работих прекалено много“ или не се натоварвах прекалено.
Участвах в пренатални курсове.
Не разбрах, че съм бременна „твърде късно“ и изпълнявах всички указания на лекаря.
Приемах пренаталните витамини без пропуск.
Не се опитах да предизвикам сама раждането.
Никога не съм пропускала преглед и всеки завършваше с едни и същи четири думи: „Мамче, всичко е наред“.
Преждевременното раждане може да се случи на всеки.
Има някои навици и действия, които подпомагат предотвратяването на преждевременно раждане, а също и поведения, които могат да повишат риска майката да роди бебето си рано. Но за по-голямата част от нас, преждевременните майки, тези фактори не бяха част от нашата реалност. Не направихме нищо по-различно от всяка друга бременна жена. Недоносеността на нашето бебе не е по наша вина. Просто се случва.
Мила майки, децата ви, които са родени недоносени, не са родени такива по ваша вина. Не ме разбирайте погрешно; всяко преждевременно раждане има причина, често нещо базово и неоткриваемо, което кара нашите тела да изхвърлят бебета преди термин. А понякога има и други причини, също извън контрола на майката, като стрес, злополука, болест или живот в бедност. И все пак, повечето майки на недоносени бебета са направили всичко възможно, за да родят здрави деца. Както го прави всяка една жена от зората на човечеството.
Да, можете да направите всичко „както трябва“ и пак да родите недоносено бебче. И да, можете да направите всичко „погрешно“ и да родите на термин. Никога няма да разберем някои неща за живота. Като родители нашата работа е да се радваме на бебето си, колкото и време да ни е отредено с тях. И тъй като те са родени по-рано, ние имаме малко повече време от първоначално планираното.
Недоносеността може да се случи на всеки. Дори тези, които правят всичко както трябва. И да, дори и на теб.
Източник: https://www.babycenter.com/
Коментари