От темата “Ранни белези за нарушено развитие при децата” ще научим кои са четирите опасни мита за детското развитие и кои са нещата, които един родител трябва да наблюдава.
Мит: „Всяко дете се развива със собствени темпове; не сравнявайте детето си с другите“
Реалност: Всяко по-значимо закъснение от средните норми за детските постижения на развитието (сядане, лепетна реч, пълзене, прохождане, проговаряне) е сигнал за проблем и трябва да се потърси професионално мнение.
Мит: „Детето ще го израсте – с времето нещата ще се наместят от само себе си“.
Реалност: Макар да има изолирани случаи на спонтанно наваксване в забавянето на развитието, мнозинството от децата, които показват трудности, имат нужда от целенасочена помощ.
Мит: „Щом педиатърът не вижда нищо притеснително, всичко е наред“
Реалност: Повечето родители на деца с проблеми в развитието, допринесли за това представяне, споделят, че им се иска педиатрите им да не са ги успокоявали с „нищо му няма на детето, ще го израсте“.
Мит: „Ако детето не прави нещо, ще започне да прави направо следващото. Например не казва думички на 2 г., но ще проговори с цели изречения“
Реалност: Етапи не се пропускат. Ако детето не се е справило с една задача на развитието, няма да премине към следващата, докато не усвои нужното.
Норма и сигнали за отклонение в детското развитие
3 месеца:
- детето гука;
- държи дланите свободно отворени;
- плаче, за да изрази нужди;
- приближава ръцете си към средната линия на тялото, когато си играе;
- лежи по корем и повдига главата и гърдите с помощта на лактите;
- буди се от силен шум.
6 месеца:
- детето седи без опора или подпирайки се с ръце;
- обръща главата си към звук;
- започва да бърбори със звукосъчетания като “ма”, “ба”, “га”, “да”;
- обръща се от корем по гръб и обратно;
- прехвърля предмет от едната ръка в другата;
- играе на интерактивни игри като „ку-ку“;
- реагира на емоциите на околните.
12 месеца:
- подава играчки на възрастен, когато го помолят;
- посочва към интересни или желани предмети;
- пляска с ръце за „браво“,
- маха за „чао“, когато го помолят – появяват се първите социални жестове;
- може да вземе малки предмети с палец и показалец;
- реагира на името си;
- подпира се на мебели, за да се изправи и да седне пак;
- имитира звуци от речта на обкръжаващите го.
18 месеца:
- разбира лесни команди – “донеси това”, “вдигни онова”;
- прикляка да вземе играчка и се изправя без подкрепа от възрастен;
- познава частите на тялото си;
- използва спонтанно 10-20 думи;
- изучава тялото си с любопитство;
- катери се на високи мебели.
24 месеца:
- може да скочи едновременно с два крака;
- може да изкачва стълби с помощта на парапет;
- бяга стабилно на цяло стъпало;
- формира изречения от 2-3 думи;
- участва в дейности „на ужким“ – символна игра; и
- митира домакински дейности на възрастните;
- показва загриженост, ако някой около него страда.
36 месеца:
- вече има водеща ръка – лява или дясна;
- може да редува краката, качвайки се по стълби;
- играе с други деца;
- говори с изречения, използвайки съюзи – “но”, “и”, “без да”;
- задава въпроси.
Какво да направим, ако забележим притеснително закъснение или поведение у детето?
- Отнасяме въпроса към педиатъра
- Изискваме преглед от невролог
- Водим детето на невропсихолог
- Обследва го логопед (бел. ред. Babyspace: обследването на деца от специалист детски психиатър и/или логопед се прави в клиника "Св. Никола" към Александровска болница в София)
Кои са нормите и сигналите за отклонения в детското развитие? За да научите повече, да чуете конкретни примери и съвети, изгледайте видеото на "Академия за родители":
Коментари