Когато срещнете някой, който има синдром на Аспергер, може да забележите две неща веднага.
Този човек е също толкова интелигентен, колкото и другите хора, но среща повече затруднения със социалното взаимодействие и невербалната комуникация. Също така притежава склонност да проявява силен, почти маниакален интерес към дадена сфера, област или тема, или да повтаря дадено движение отново и отново.
Днес синдромът на Аспергер технически вече не е самостоятелна диагноза. Сега тя е част от по-широка категория, наречена психични разстройства на аутистичния спектър (ASD). В тази група от сходни разстройства се наблюдават някои общи симптоми. Въпреки това много хора все още продължават да използват термина Аспергер.
Този синдром лекарите наричат „високофункционално психично разстройство“. Това означава, че симптомите са по-леки отколкото при други видове нарушения от аутистичния спектър.
Новата класификация на психичните разстройства включва нова диагноза, наречена социално прагматично комуникативно разстройство (или разстройство на социалната комуникация), за което са типични някои симптоми, които се припокриват с тези на Аспергер. Лекарите го използват, за да опишат хора, които имат затруднения с умения като с говоренето и писането, но имат нормален интелект.
Симптоми
Те започват в ранна възраст. Ако сте майка или баща на дете, което има такъв синдром, може да забележите, че то не може да установи зрителен контакт. Може също да откриете, че детето ви изглежда се чувства неудобно сред други хора и не знае какво да каже или как да реагира, когато някой говори с него.
То може да пропуска различни сигнали, които са очевидни за други хора, като например езика на тялото или изражението на лицата на хората. Например, може да не осъзнае, че когато някой скръсти ръце и се намръщи, е ядосан.
Друг знак е, че детето ви може да проявява малко емоции. То може да не се усмихва, когато е щастливо или да не се смее на шеги. Или може да говори с равен тон, подобно на роботче.
При децата със синдром на Аспергер, основна тема на разговорите им са те самите или дадена сфера или област, по която са почти вманиачени. Често когато говорят за нея могат да се повтарят или да завъртат разговора в една и съща посока.
Друг типичен симптом е това, че не харесват промяната. Например, могат да ядат една и съща храна за закуска всеки ден или да имат проблеми с преминаването от един час в друг през учебния ден.
Как се поставя диагноза
Ако забележите симптоми у детето си, които ви тревожат, свържете се с педиатъра си. Те могат да ви насочат към някой от следните експерти:
- Психолог
- Детски невролог
- Психиатър
Състоянието най-често подлежи на терапия с комплексен подход с различни специалисти. Това означава, че може да посетите повече от един лекар за грижите за вашето дете. Те ще наблюдават детето ви в различни ситуации, за да видят от първа ръка как комуникира и се държи то.
Лечение
Всяко дете е различно, така че няма универсален подход. В зависимост от нуждите му, лекарите ще препоръчат най-подходящите терапии. Те могат да включват:
- Овладяване на социални умения
- Когнитивна поведенческа терапия
- Работа с логопед
- Образоване на родителите за подобро разбиране и работа на детето при синдром на Аспергер
- Лекарства (в случай на необходимост – антипсихотични лекарства, инхибитори на серотонина, стимуланти)
С правилния подход вашето дете може да се научи да контролира някои от социалните и комуникативни предизвикателства, пред които е изправено. Това няма да му попречи да се справя добре в училище или да успее в живота.
Материалът е адаптиран от: WebMD
Коментари