Сигурно ще се изненадате, но дори известни и успешни хора като Бил Гейтс и Стивън Спилбърг са диагностицирани със синдром на Аспергер.
Синдромът на Аспергер е неврологично разстройство, което принадлежи към разстройствата от аутистичния спектър.
Днес тази диагноза се поставя в по-млада възраст, което помага както на децата, така и на родителите да разберат спецификата на синдрома и да намерят правилните начини да общуват с тях.
Децата с този синдром обикновено имат високо ниво на интелект, говорят отлично и е възможно да се отличават от останалите. Но те също имат много социални затруднения. И тъй като всяко дете с Аспергер изпитва различни симптоми, няма точен списък, на който едно дете трябва да потговаря, за да се постави лесно диагнозата. За разлика от това, има много поведения, които могат да бъдат признаци на този синдром.
Майките на деца със синдром на Аспергер описват по-долу най-честите и характерни поведения, които трябва да наблюдавате, за да разберете дали вашето дете може да има синдром на Аспергер.
Привързаност към определена дейност
Много деца със синдром на Аспергер се занимават само с един или няколко интереса и се отдават на тях с часове. Например, детето може да се занимава с една играчка или само с конкретен набор от играчки или неща (напр. колите си, сините си играчки, книгите си) и да играе с тях неестествено за дълго време.
"Малкият професор"
Обикновено детето със синдрома на Аспергер говори като малък професор. Има силно развит речник и забележителни говорни умения, но поради аутистичния характер на синдрома може да се привърже към дадена тема и да иска да говори за нея отново и отново. Тези деца също могат да говорят "по-официално“, отколкото е типично за възрастта им или могат да предпочетат да разговарят с възрастни.
Трудност при разбирането на социалните норми
Трудността в социализацията е друга особеност на децата с Аспергер. Например, трудно им е да прочетат нечий "език на тялото" или да изчакат своя ред за нещо или да спрат разговор, защото нещо се е случило. В училище им е трудно да участват в групова работа, защото не разбират, че трябва да изчакат своя ред и не приемат лесно гледната точка на някой друг. Някои деца с Аспергер може да са много социални, но не могат да говорят нормално с някого, защото искат да говорят непрекъснато. Проблемът с тези социални затруднения е, че с напредването на възрастта си тези деца могат да се изолират от социалната си среда.
Нужда от програма
Децата с Аспергер се нуждаят от структуриран дневен график, в противен случай се чувстват много объркани. Затова в определени и много строги часове те трябва да закусват, обядват или вечерят, да се къпят и да лягат да спят - всеки ден без изключение. Ако искате да промените графика на такова дете (напр. да отидете на разходка), трябва да го подготвите няколко дни предварително, за да не го смущавате, когато дойде времето, като същевременно съблюдавате всички останали дейности от деня да се изпълняват в „правилните" часове.
Емоционален срив
И когато тези деца излизат от програмата неочаквано или шокирани от нещо, те са склонни да се сринат психологически и емоционално, проявявайки неспособност да контролират емоциите си.
Липса на съпричастност
Друг признак на деца със синдром на Аспергер е очевидната липса на съпричастност към околните. Те не могат да разберат, че хората около тях имат чувства, желания и нужди. Те действат така сякаш извън техния "балон" емоциите на останалите нямат значение.
Липса на разбиране за последиците от речта
Някои хора със синдрома на Аспергер затрудняват разбирането на нечий глас, тон и произношение. Те могат да възприемат всяка дума с буквалното й значение и не разбират от сарказъм или шеги. Така че те не могат да разберат кога някой се шегува или кога е сериозен (напр. ако някой каже: „Ще се пукна от смях!“ тези деца ще изпаднат в паника, че това наистина ще се случи).
Необичаен език на тялото
Друг симптом на Аспергер е, че детето прави необичайни физиономии или заема нетипични пози на тялото, или че се взира в някого и никога не го гледа в очите.
Забавено двигателно развитие
На много деца със синдрома на Аспергер им отнема повече време от обичайното, за да овладеят фината моторика или да вземат молив и да пишат. Те могат да изпитват затруднения в спорта, напр. да не могат да скачат или да тичат с препятствия.
Нисък праг на сетивна чувствителност
Много деца със синдром на Аспергер имат повишена сетивна чувствителност. Затова някои конкретни ситуации могат да ги претоварят или преуморят, например много ярки светлини, много силни звуци или различни текстури. Например, дете с Аспергер може да откаже да носи определени дрехи, тъй като не издържа от допира на тяхната текстура (видът на тъканта, материалът, от който е направена). С други думи, тези деца обикновено не харесват някои неща - определен звук, докосване, усещане и др.
Ако подозирате, че детето ви може да има синдром на Аспергер, най-добре е да посетите специалист възможно най-скоро. И ако детето ви е диагностицирано с този синдром, не се отчайвайте! Както една майка на дете с Аспергер казва: "Нормално е да се плашиш и тревожиш, но тази диагноза не означава, че детето ти няма да живее." Диагнозата ще бъде инструмент, който ще ви помогне да помогнете на детето си да следва своя собствен, специален път. Затова намерете добър лекар и групи за подкрепа и се старайте да бъдете информирани.
Материалът е адаптиран от: www.popsugar.com.
Коментари