Ако детето ви посещава ясла или детска градина, със сигурност поне веднъж се е връщало вкъщи със синина, следи от ухапване или драскотина.
В първият момент сигурно застивате от ужас и се питате как въобще някой би допуснал да се случи нещо подобно?! Стефани Ханрахан отправя едно послание към младите родители, като призовава преди да реагират инстинктивно да помислят и преразгледат позицията си.
"Синът ми се прибра вчера от яслата със следи от ухапване по ръката и ето какво направих по въпроса: Нищо.
Ръката му беше превързана, той се усмихваше - подписах доклад за инцидента, в който се казваше, че дори не е плакал по това време - и имам достатъчно доверие на неговите учители, за да вярвам, че са взели мерки и за другото дете.
Трябва ли да се разстройвам от това, дори и той да не е разстроен? Не. Трябва ли да обвинявам другото дете или неговите родители? Няма начин. Тъй като истината е, че децата са едни непредсказуеми малки личности. Така че, когато се отклонят от курса, когато решат да подкопаят плана ни за добро поведение и вместо това да впият зъби в някого, научих, че най-добрият начин да се справим е да бъдем релационни, а не реакционни. Това означава да се опитам да да се поставя на мястото на прегрешилия вместо да реагирам емоционално на постъпката му.
Лесно е да проявим разбиране в тази ситуация, защото всички деца просто се учат, включително и моето, и това заслужава степен на съпричастност. Със сигурност не искам синът ми да бъде наранен, но също така разбирам, че ние отглеждаме деца, които имат собствена воля и собствен начин за справяне със ситуациите, а понякога този начин е разочароващ или се нуждае от корекция.
Макар че не всички деца се хвърлят да хапят, нападат или блъскат останалите, всяко едно дете се е нуждаело от корекция на поведението си в даден момент - било то да престане да хвърля храна по земята или да прибере играчките си. Всички ние работим здраво, за да възпитаме добре децата си, така че тук вина не трябва да се търси. Всички сме в работата по подобряване на децата си, така че в тази ситуация не трябва да има вина. Докато родителите и учителите поправят неправдата, предлагайки на детето по-добра алтернатива на поведение от ухапването, то синът ми се оказа просто жертва на процеса на учене и развитие на другото дете и аз съм ОК с това.
Синът ми този път може да е бил "жертвата", но в миналото е бил сред тези, които блъскат и бутат другарчетата си. Помня тогава колко ужасно се чувствах заради това - че не можех да контролирам лошото поведение на детето си - и ми се иска да имаше поне една майка, който да ми : „И аз минах по този път. Няма нищо."
На родителите на детето, което ухапа моето, искам да кажа: няма проблем, детето ви се учи. То прави всичко възможно и вие също. Това не е било тормоз или дори преднамерено нараняване, а просто едно тригодишно дете, което не може да контролира емоциите си и ги е изразило чрез хапане. Ок, ще го израстне и ще се научи . А междувременно това даде възможност на сина ми да покаже и собствения си прогрес. Преди шест месеца той щеше да си отмъсти. А сега той напави крачка напред в развитието си и продължи да си играе.
Той е добре - и вашето дете ще бъде също.
Ние сме в един и същи екип.
С обич,
Една майка, която вече е минала по този път"
Коментари