Д-р Ибрям Ибрям от СБАЛАГ "Майчин дом" ни дава повече информация за съвременните методи на лечение на цервикалната недостатъчност, по-популярна като скъсена шийка на матката.
Д-р Ибрям Ибрям е специалист в областта на акушерството и гинекологията. През 2006 г. завършва Медицински университет – Пловдив със специалност „Медицина“, а в периода 2008–2012 г. продължава в Медицинския университет – Плевен със специалност „Акушерство и гинекология“. Специализацията си провежда в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово. Той е член на Българското научно дружество по акушерство и гинекология (БНДАГ) и ESHRE. Към момента практикува в СБАЛАГ "Майчин дом" - София и е външен специалист по фетални прегледи към АГ болница "Щерев".
Цервикалната инсуфициенция (цервикална недостатъчност) представлява невъзможността на маточната шийка да задържи бременност през втората половина на бременността, при липса на маточни контракции. Може да се появи еднократно, както и да се повтори при последващи бременности, като рискът е под 30%.
Диагнозата цервикална недостатъчност се основава на данни за предишна бременност, завършила със спонтанен аборт през втори триместър, който може да се изяви чрез един от следните симптоми:
- Безболезнено разширение на маточната шийка, съпроводено с пролабиране на мембраните през втори триместър
- Преждевременно пукнат околоплоден мехур
- Бързо завършило раждане на нежизнеспособен плод
Причина: цервикална недостатъчност може да се прояви в резултат на функционален дефект на маточната шийка вследствие на анатомични особености, заболявания на колагеновата обмяна. Придобитите причини включват акушерски травми (разкъсване на шийката по време на раждане), механично разширяване на шийката по време на гинекологични процедури, конизация на маточната шийка. Прекъсването на бременността също е свързано с по-висок риск от цервикална недостатъчност, особено при пациентки с повече от един аборт. При повечето пациентки причината за цервикална недостатъчност не може да бъде открита.
При жени без анамнеза за предшестваща загуба на бременност във втори триместър, диагнозата се основава на комбинацията от:
- Клинични данни
- Данни от прегледа
- Ултразвукова находка
Повечето пациентки за безсимптомни, но при някои могат да се наблюдават симптоми като втвърдяване на матката, тежест ниско в таза, болки в кръста и засилено вагнално течение.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничните и анамнестични данни, както и чрез някои допълнителни данни като:
- Ултразвуково измерване на дължината на маточната шийка – дължината на маточната шийка е обратнопропорционална на риска от преждевременно раждане, особено при пациентки с предшестващо преждевременно раждане.
- Фетален фибронектин – представлява протеин, който служи за връзка между околоплодните мембрани и маточната стена и не се открива при бременни с нисък риск от преждевременно раждане. Изследването на фетален фибронектин, заедно с измерването на дължината на маточната шийка, имат добра предиктивна стойност.
Лечение – поставянето на шев на границата между шийката и влагалището (серклаж), може да бъде от полза при пациентки с данни за цервикална недостатъчност или болезнено разширяване на шийката във втори триместър. Серклажът е основното хирургично лечение при цервикална недостатъчност. Поставянето на серклаж при многоплодна бременност и скъсена шийка не се препоръчва, т. к. извършването му е свързано с повишен риск от преждевременно раждане. Други мерки като покой на легло и ограничена физическа активност не са с доказана ефективност и не бива да се използват при лечението на цервикална недостатъчност. Извършването на серклаж е оправдано при следните ситуации:
- Предшестваща загуба на бременност, предшествана от болезнено разширяване на маточната шийка
- Предишна бременност, при която е поставен серклаж поради скъсена шийка
- Данни за предшестващо преждевременно раждане преди 34 г. с.
- Данни за скъсена шийка под 25 мм преди 24 г. с.
- Безболезнено разширение на маточната шийка, установено при преглед във втори триместър
Серклажът може да бъде извършен през влагалището (трансвагинално) или през корема (трансабдоминално). Двете най-често използвани трансвагинални техники са методът на McDonald (най-често използван в България) и методът на Shirodkar. Трансабдоминалният серклаж е най-рядко използваният. Той е постоянен и предсавлява поставяне на лента от нерезорбируем материал на границата между матката и шийката. Извършва се при невъзможност за извършване на траснвагинален серклаж. След извършен трансабдоминален серклаж раждането се извършва чрез цезарово сечение.
Извършването на трансабдоминален серклаж може да бъде направено и извън бременност, при наличие на индикации. Техниката на трансабдоминалния серклаж включва лапароскопски серклаж (по безкръвен път) или чрез използването на роботизирана система (най-съвременният метод).
Предоперативната подготовка преди извършването на серклаж включва ултразвуково изследване за определяне жизнеспособността на плода, срока на бременността и изключване на големи структурни дефекти; клиничен преглед за изключване на активно генитално кървене, започнало раждане и пукнат околоплоден мехур; обсъждане на амниоцентеза за изключване на хориоамнионит (възпаление на околоплодните обвивки).
Следоперативните грижи трябва да включват проследяване за евентуални усложнения като разместване на извършения шев, преждевременно изтичане на околоплодни води в резултат на пукнат мехур и хориоамнионит.
Въреки че серклажът си остава основно средство за лечние на цервиканата недостатъчност, множество проучвания подкрепят ефекта от вагиналното приложение на прогестерон при скъсена шийка. В допълнение поставянето на цервикален песар може да бъде алтернативно неинвазивно лечение, въпреки че са необходими допълнителни проучвания.
Коментари