Да бъдеш родител е прекрасно и невероятно, нали? Също така е отговорна роля за поне следващите 18 години от живота ти.
Но и родителството има своите не толкова красиви, понякога плашещи страни. Ако някога са ти хрумвали мисли, които не звучат като подходящите за една майка (или баща), защото са егоистични, странни или откровено в разрез с вижданията ти да бъдеш родител, не се обвинявай.
Макар и табу за повечето „добри“ родители, следващите ситуации описват тъмните тайни на немалко жени и мъже, които някога са се сблъскали с тях. Повечето не искат да си признаят, че подобни мисли са се появявали у тях, но не се безпокой – в това няма нищо неестествено.
1. Може да съжалиш, че имаш деца
Малко са хората, които са си позволили да изрекат тази мисъл на глас, още по-малко тези които са я споделили с някого. Но сред родителите има и такива, които отчитат децата си като грешка в живота им – защото не е бил подходящият момент, защото това е спряло развитието им, защото не са могли да преследват мечтите си. И все пак малцина загърбват отговорността си към вече появилите се деца. И това е чудесно!
2. Може да престанеш да харесваш деца, след като имаш свои собствени
В обществото битува възприятието, че децата са съвършените малки невинни ангелчета. Всеки родител обаче знае, че децата не са нито съвършени, нито изцяло невинни. Затова ако можеш да изтърпиш истеричния плач за някоя играчка, подсмърчането, лигите, раздразнителността и недоволството на собственото си дете, може да нямаш сили и желание да се справяш и с чуждите деца. И това е напълно нормално.
3. Може да загубиш приятели
Превръщайки се в родител, ти трябва да пренапишеш условията и ритъма на целия си живот, да си поставиш нови приоритети.Затова и напълно естествено някои приятелства се загубват в новия ти живот. Други се наместват на по-късен етап, а други се формират около децата.
4, Може да изгубиш част от себе си
Всеки родител, майка или баща, се налага да прави компромиси и жертви със себе си в името на децата си. Да се откажеш от някое любимо занимание или дейност, която ти е носела неповторимо изживяване. Отговорността да бъдеш родител понякога означава да оставиш неща, които обичаш и ти носят радост, на заден план, за да имаш повече време за децата, или пък защото, като екстремните спортове например, са прекалено опасни.
5. Може да откриеш , че родителството не осмисля живота ти
Да бъдеш родител наистина носи огромна радост за повечето мъже и жени, но не осмисля (а и не би трябвало) битието ти. Да бъдеш родител е една от житейските ти роли, затова не се притеснявай, ако имаш желание да преследваш и други свои мечти. Все пак ти си едновременно и жена, дъщеря, любима и майка, но на първо място си себе си. Не се страхувай да изразиш коя си и да преследваш мечтите си.
6. Може един ден да почувстваш детето си като чужд човек
Един ден детето ти ще бъде самостоятелна личност, със собствени интереси и вълнения. Докато е малко, то сякаш е част от теб, но ще дойде момент, в който ще откриеш, че то не иска да прекарва толкова време с теб, че не всичко, което правите заедно му е приятно. Това е труден момент за всеки родител, но не забравяй, че роля ти е такава – дай му криле, за да полети само и да открие света за себе си!
7. Може да откриеш неприятни истини за своите родители
Да възпитаваш собственото си дете е като да получиш огромна лупа, с която да откриваш грешките на родителите ти в собственото ти възпитание. Също така ще повтаряш някои от тези грешки и ще правиш други, за които може би ще разбереш след години. Е, казахме, че няма съвършени деца – така няма и съвършени родители, затова не си го слагай на сърце прекалено много и коригирай грешките си доколкото е възможно.
8. Може да откриеш за пръв път някои ужасни истини за себе си
В първите няколко месеца и дори години след раждането на детето ти се сблъскваш с моменти на постоянно изтощение, нервно напрежение и понякога липса на подкрепа. Това може да те доведе до моменти, в които искаш неконтролируемо да плачеш, удряш и блъскаш, а дори и да изпиташ отхвърляне или агресия към собственото си дете. Ако някога изпаднеш в подобна ситуация, запомни че имаш нужда от почивка от време на време и че можеш да помолиш майка си или друг близък за помощ. Това не те прави лоша майка, ти си просто нормален човек, който се е претоварил.
Идеята за перфектния родител е пуснала дълбоки корени в обществото ни. За подобни проблеми не се говори или пък подобно поведение бива строго осъждано. Затова много родители се самообвиняват, че не са като другите, че не са идеални, а практически почти всеки се е сблъскал с поне няколко от тези „тъмни тайни“. Не се упреквай, ако разпознаваш себе си в някой от примерите. По-добре сподели с близък човек, на когото имаш доверие, или потърси помощта на психолог, с когото да поговориш. Приемането на подобен проблем е първата стъпка към това да го решиш. Защото заслужаваш да си щастлива със себе си, а децата и половинката ти ти заслужават щастлива майка и жена.
Коментари