През първата година от живота на детето то възприема себе си като част от мама. То и тя са едно цяло. Бебето няма разбиране за самостоятелност.
Дора Прангаджийска е Неорайхиански аналитичен психотерапевт. „В ежедневната си работа с възрастни хора непрекъснато се срещам с трудностите в поведението и общуването им, породени от дефицитите в първите седем години. Това е ключов период от развитието, защото тогава се формира характера ни. Характер означава вдълбан знак и ние го носим през целия си живот. Той е следствие от отношението на мама и татко, възпитанието, културалните особености. Ето защо е толкова важно родителите да имат знания и зрялост в общуването с децата си.“
След първата година се формира мозъчната кора, която отговаря за причинно-следствените връзки. Около втората година детето осъзнава, че е нещо отделно от майка си. Започва да казва „не“, което е неговият начин да изрази и затвърди своята автономност и самостоятелност. Именно по това време се полагат основите на детската самостоятелност, като процесът продължава чак до пубертета.
Много родители не позволяват на децата си да бъдат самостоятелни в прекалените си грижи за тях. В днешно време обаче все по-често се наблюдава другата крайност – хиперсамостоятелността. Причини за нея могат да бъдат физически отсъстващи родители, работещи и емоционално отсъстващи родители, свръхамбициозни родители и др.
Кои са фазите на детската самостоятелност? Как можем да я насърчим? Кои са останалите причини за хиперсамостоятелността при децата? Къде е здравата граница? Отговори на тези и други въпроси, както и примери ще откриете в лекцията на Дора Прангаджийска:
Коментари