Bulgaria
info@babyspace.bg 359 2 489 94 92
2022-04-18 13:11:04 +0300 Един оригинален поглед към българската история, разказана за деца, но подходяща и за възрастни. История без дати и години, вдъхновена от изворите на времето. „Разказите на стария дъб. Приказки за българските владетели“ от Богдана Кривошиева

„Разказите на стария дъб. Приказки за българските владетели“ от Богдана Кривошиева

„Разказите на стария дъб. Приказки за българските владетели“  от  Богдана Кривошиева 470 900
Един оригинален поглед към българската история, разказана за деца, но подходяща и за възрастни. История без дати и години, вдъхновена от изворите на времето.

За автора

Богдана Кривошиева е завършила специалност „Археология“ във Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. Научните ѝ интереси и публикации са свързани с религията и културата през Античността. В книгата си „Разказите на стария дъб“ авторката обръща поглед към българската история. Притчов и асоциативен, красив и жив, езикът ѝ следва традицията на народната приказка, за да възкреси чрез художественото слово паметта за славната история на Първото и Второто българско царство.

 

За книгата

„Разказите на стария дъб. Приказки за българските владетели“ е книга, която се опитва да доближи историята до нейния изначален разказ, когато се е предавала от уста на уста.

С времето този разказ на родовата памет превръща събитията в легенди, легендите – в приказки, и в края на краищата приказките стават история.

 

БЕЛИЯТ КОННИК

Още от древни времена земите на Азия и Европа бяха прекосявани и подчинявани от племена, които се наричаха кутригури, утигури, оногури и уногондури. Тези непобедими племена  бяха от един народ, на който се учудваше светът. Народ, който имаше всичко, което бе пожелавал, народ, който бе придобивал титли, който бе купувал благородството си с кръвта на неприятеля, народ, който на бойното поле прославяше рода, понеже у тях се смяташе без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Вярваха, че светът бе открит за тях и никога не се съмняваха в победата си .

Познаваха добре звездите и почитаха небето, наричайки го Тангра. На земята обаче най обичаха конете си – техните верни спътници до гроб.

В мирно време те не яздеха бойните си коне, а ги оставяха да препускат свободно на воля. Това бе закон при тях и ако някой го пренебрегнеше, го осъждаха на смърт.

Владееха бойно изкуство, в което се обучаваха още от деца – и момчета, и момичета. При атака първите редици заемаха стрелците, а последните – жените и децата. Влизаха смело в бой и не само преследваха врага, а се стремяха да го унищожат. Само един техен конник беше способен да излезе срещу стотина врагове и да ги срази.

Този велик народ бяха древните българи.

*

Дръзки и смели, те нападаха и ограбваха византийските земи. Заради тях император Анастасий построи стена, затваряйки сушата между Мраморно и Черно море. Но понеже от нея нямаше особена полза, един друг император, наричан Юстиниан Велики, прибегна към хитрост. Византиецът успя с интриги да настрои едни срещу други кутригури и утигури. Те започнаха да воюват помежду си и спряха да нападат византийските земи. След време аварите се насочиха на запад и увлякоха със себе си някои от българските племена, други пък бяха покорени от тюрките. И това продължи години, докато един хан на име Кубрат от рода Дуло не ги освободи и обедини във военно-племенен съюз, наречен Стара Велика България.

Ханът беше мъдър човек и заслужи уважението на големите владетели. Така се случи, че на младини прекара няколко години в царския град Константинопол, където се бе сприятелил със самия император.

*

В една легенда се разказва, че когато Кубрат усетил краят му да наближава, събрал синовете си и им дал по една пръчка. Казал им да я счупят. След като задачата била изпълнена без усилие, баща им поискал да счупят цял сноп съчки. Този път никой не успял. Тогава старият хан им заръчал никога да не забравят, че единството е сила – ако се разделят, лесно ще бъдат сразени, но ако останат заедно, никой няма да може да ги победи. Това, казват, била последната му воля, преди да склопи очи. Братята се заклели да спазват бащината заръка, без да подозират, че много скоро щяха да я престъпят.

*

След смъртта на Кубрат начело на ханството застанал най-големият му син – Бат Баян. За жалост, точно по това време се усили мощта на хазарите, които покоряваха племена и земи. Българите знаеха, че войната с тях е както неизбежна, така и обречена. Това им бе предсказано от кана боила колобър*, техният върховен жрец.

 

*Титла на висш сановник. Изпълнява длъжността предсказател на бъдещето, като извършва магически обреди и заклинания, обикновено по време на военни походи. Колобрите са жреци на върховния бог Тангра. – Б. р.

 

Звездите не им вещаеха нищо добро.

Синовете на Кубрат трябваше да вземат трудно решение – да погинат в бой или да бягат, рискувайки да бъдат застигнати и отново покорени. Накрая Бат Баян наложи волята си на хан. Въпреки несъгласието на останалите той реши с братята му да си поделят народа и всеки да тръгне в различна посока, с надеждата, че поне един от тях ще оцелее и чрез него България да се спаси.

Само Бат Баян остана със своите хора.

Той влезе в бой с хазарите и задържа атаките им достатъчно дълго, за да могат братята му да се отдалечат на безопасно разстояние.

Болка прониза гърдите на бягащите, когато разбраха, че родината им беше покорена. С наведени глави българите вървяха напред към неизвестното, а мислите им ги теглеха назад към бащините огнища и към всички близки, които останаха, за да жертват живота си за тяхното бъдеще.

Безкрайни върволици от опечалени хора преминаваха през чуждите полета, оставяйки след себе си отъпкани пътеки на скръбта.

*

Котраг бе вторият син на хан Кубрат. Скитанията на неговото племе приключиха на едно място между реките Волга и Кама. Там ханът заби копието си и обяви земята за българска с главен град Болгар.

Когато светът започна да се дели на християни и мюсюлмани, волжките българи приеха вярата на исляма. Близо шест века просъществува Котраговата държава, преди да бъде покорена и присъединена към Златната орда.

 

*Държава, основана през 1243 г. от монголския хан Батъй (1237–1255, известен и като Бату) – син на Джучи и внук на Чингиз хан. – Б. р.

 

Кубер пое по пътя към Балканите и когато стъпи на тях, се спусна с хората си на юг и ги засели в Македония.

Съдбата отведе Алцек в земите на франките, но по нареждане на крал Дагоберт за една нощ българите бяха изклани. Малкото оцелели успяха да избягат на Апенинския полуостров. Техните потомци и до днес живеят там.

Третият син – Аспарух, Белият конник, бе буен и млад, когато поведе народа си, но годините на изгнание направиха от него мъдър хан. Племето му наброяваше над стотина хиляди – мъже и жени, деца и старци, всеки със своята покъщнина и добитък. Много от хората не доживяха да видят земята, към която вървяха, други пък се родиха по време на тежкия път. Така, лутайки се между живота и смъртта, българите достигнаха Дунава и се спряха на място, наречено Онгъла. Но това не бе краят. Там Аспарух постави началото.

***

Изданието ви очаква както онлайн, така и във физическите книжарници! 

 

Коментари

Neutral avatar

Подобни статии


Нашите спонсори

Нашите партньори