Включете тези ефективни ключови съвети във всекидневната си комуникация с децата.
Съветите към родителите се променят толкова динамично, че е съвсем нормално в даден момент да придобиете усещането, че непрекъснато бъркате, колкото и да е стараете това да не е така, пише в своя статия авторитетното списание “WebMD”.
Вижте предложенията на д-р Лаура Маркам, автор на книгата „Спокойни родители, щастливи деца“:
- Изградете връзка.
Отделете си по 10 минути на ден, които да са специално за детето. Наречете ги „Времето на Мария“ или „Времето на Алекс“, за да знаят, че тези минутки са само и единствено за тях. Позволете им единия ден да изберат сами какво да правите, а на следващия решете вие. И в двата случая не забравяйте да се отдадете изцяло на детето с цялото си сърце. Ако имате повече от едно дете, отделете по 10 минути на всяко от тях поотделно и се уверете, че никой няма да ви пречи през това време, включително по-малките братчета и сестричета. 90% от времето ви с децата трябва да са насочени към това да изградите отношенията си помежду си, за да могат по-лесно да възприемат 10-те процента, посветени на родителските наставления и коригиране на действията им.
- Контролирайте собствените си емоции.
Без значение дали става дума за лоши оценки в училище, внезапно раздразнение, отказ да се хранят – преди да започнете разговора, първо се опитайте да успокоите сами себе си. Много често проблемите, свързани с децата, могат да изглеждат като спешни и изискващи незабавна намеса, но всъщност не е така. Поемете дълбоко въздух и отстъпете назад, за да се успокоите и да се превърнете в родителя, който искате да бъдете.
- Без заповеди на всяка цена.
Избягвайте да крещите от кухнята: „Събери си играчките, време е за лягане“. Вместо това отидете при детето и вижте с какво се занимава то в момента. Всички ние имаме навика да караме малчуганите да препускат по нашия график. Отделете минутка да седнете до него и да го окуражите в това, което прави, и чак след това поговорете за времето за лягане. Ако поставяте ограниченията със съпричастност, е много по-вероятно да получите бързо съдействие.
- Не прекратявайте разговора.
Ако детето каже: „Мразя математиката! Повече никога няма да ида на училище“, най-вероятно нещо важно се случва в съзнанието му. Ако в този момент вие отговорите: „Разбира се, че ще отидеш на училище. А сега бързо си напиши домашното“, затваряте вратата към това да разберете каква е реалната причина за тази крайна реакция. За да я отворите, кажете нещо от типа на: „Май наистина хич не харесваш математиката. Ще ми кажеш ли защо“. Това ще предразположи детето да сподели.
- Не спирайте сълзите.
Част от работата ви като родители е да помогнете на детето да управлява собствените си емоции, а, както знаем, понякога всички ние имаме нужда да си поплачем. Родителите често смятат, че ако детето плаче, те трябва да направят всичко възможно бързо да го успокоят. Вместо това го научете, че тези на пръв поглед страшни емоции като болката и яда, не са толкова опасни. Ако видите, че хлапето става агресивно или много ядосано, първо си отделете малко време да се успокоите (виж стъпка 2) и след това подходете със съчувствие.
Вашата задача е да помогнете на детето да се чувства в безопасност, за да може да даде воля на чувствата си и да ви възприеме като човек, който може да му помогне и да го утеши. Ако се затруднява да изрази емоциите си, предразположете го с думите: „Виждам, че си разстроен, миличък. Много съжалявам, че ти е толкова тежко“.
- Смейте се заедно.
Децата се нуждаят от смях. Той им помага да се чувстват защитени. Освен това, ако се посмеете от сърце заедно преди тръгването за училище или за детска градина, преходът ще е много по-лек за тях, защото ще се чувстват по-свързани с вас. Това не означава да ги насилвате да се смеят, тъй като това няма да доведе до желания ефект на освобождаване.
- Избягвайте демонстрацията на сила.
Винаги сме знаели, че родителите са тези, които трябва да поставят правилата, а децата са тези, които трябва да ги следват непреклонно. Наистина ли обаче постоянната демонстрация на надмощие ни носи желаните дивиденти?
Например, ако детето често отказва да вечеря, по-добре се погрижете да разберете истинската причина за това. Ако твърди, че не е гладно сега, но малко по-късно казва, че вече е, може би наистина е така и не става дума за каприз. Голям проблем ли ще е за вас да му позволите да се нахрани, докато му четете историята преди лягане или гледате телевизия?
- Не приемайте всичко твърде лично.
Ако детето е разстроено и ви се нахвърли, това не винаги означава, че вие сте истинската причина за гнева му. Ако започне да се държи грубо, опитайте да му кажете: „Хей, тук, в този дом, не говорим по този начин. Явно наистина си много разстроен, за да се държиш с мен толкова лошо“. Подобна реакция е по-вероятно да предизвика спокоен разговор, вместо допълнително напрежение.
- Научете детето си на самодисциплина.
Това е изключително важно при израстването на децата. Ако те искат да станат добри в нещо определено, трябва да се научат да контролират собствените си емоции и реакции, особено в неизбежните по пътя трудни моменти. А това трябва да се изгради в ранна възраст. Когато хлапето не успее да нареди пъзела, защото е прекалено сложен, го окуражете да продължи да опитва, въпреки това.
- Не прекъсвайте игрите на детето.
Тази тактика не е приложима във всяка една ситуация, но все пак имайте предвид, че детето възприема играта като работа. Ако то толкова много обича да прави нещо, че забравя за всичко наоколо, съхранете тази енергия и страст, защото ще са му нужни за по-нататъшните им занимания като възрастен.
Коментари