Нормално е за подрастващите момчета да бъдат по-затворени и некомуникативни. Как да им помогнем като родители да си изградят правилните механизми за справяне с емоциите?
Кори Уидман е майка на син и дъщеря. Като специалист в сферата на психологията и образованието, тя споделя, че винаги си е представяла да има по-емоционална и задълбочена комуникация с децата си, в която например да разговарят свободно за чувствата си.
„Сега, когато и двамата са в тийнейджърска възраст, един обичаен разговор със сина ми протича по следния начин:
- Как мина денят ти?
- Добре.
- Какво прави?
- Разни неща.
Да, опитах се да задавам конкретни въпроси, да разговаряме още в колата, да разговаряме докато се разхождаме, сутрин, вечер, на разходка с лодка (шегичка!).
Синът ми е страхотно дете – умно, забавно, проницателно и внимателно, но се тревожа за него, тъй като затаява почти всичко в себе си. Всъщност това е типично за повечето момчета в тийнейджърските им години. Не всички се обръщат към насилието и оръжията, но много от тях откриват други механизми, като алкохола, наркотиците и вербалната агресия, за да се справят с емоциите, които не разбират. Как можем да помогнем на момчетата да отворят съзнанието си към останалите и да им осигурим необходимия набор от емоционални „инструменти“, които да им помогнат да водят щастлив, (психически) здравословен живот в съвременното общество?
Основното ни задължение като родители е да ги научим да мислят и да премахнем стереотипите. Разбирането, че момчетата трябва да бъдат силни и неуязвими за емоции, е остаряло и трябва да се промени. Съвременната култура през последните десетилетия се разви доста в посока да покаже на момичетата, че могат да бъдат силни и независими, но за момчетата все още се смята, че да бъдат чувствителни е по-скоро женствено. Че да покажеш емоции е белег на слабост. Момче, което се разплаче на детската площадка, бива наречено „женчо“ или „бебе“. Дори родителите често несъзнателно реагират различно спрямо момичетата и момчетата, когато паднат и се ударят – дъщерите биват утешавани, докато на синовете се казва, че „са големи момчета вече“ и „не трябва да плачат“.
Разбира се, тези практики няма как да се променят изведнъж, но като родители можем да направим много, за да помогнем на момчетата да възприемат емоционалната си страна.
Ето 5 начина, с които можете да направите първите стъпки в тази посока:
- Окуражавайте заниманията с играчки и книги, които насърчават грижовността и емпатията
Това не означава да изхвърлите всички колички, камиончета и конструктури, но можете да му осигурите достъп до кукли, плюшени играчки и детски кухни. В крайна сметка един ден той ще трябва да умее да готви и да приспива бебе. Момичетата също трябва да бъдат окуражавани да играят с нетипични за тях неща. Нищо не пречи да строите мостове от лего с дъщеря си и да си направите чаено парти със сина си. Стимулирайте ги да четат книги, в които главният герой е от противоположният пол, за да могат да се запознаят и с мъжките, и с женските типажи в силните и слабите им страни.
- Позволете на сина си да види, че и порасналите мъже могат да бъдат чувствителни и уязвими
Не отнемайте възможността синът ви да види баща си, чичо си или дядо в емоционален за тях момент. Нека стане напълно ясно, че и мъжете, и жените имат същия спектър от емоции и не е необходимо един мъж да ги крие. Книгите отново са чудесна възможност да се разкрият чувствителната страна и вълненията на мъжете.
- Разговаряйте за емоциите още от съвсем ранна възраст
Позволете на момчето да изпитва и позитивни, и негативни емоции. Научете го да идентифицира и определя какво точно изпитва и как да го опише. Покажете му как да изразява и говори за емоциите си. Гневът, например, е една много човешка емоция, но вместо да удря брат си, има и други варианти, с които да удовлетвори яда си – да удря възглавницата, да се усамоти в стаята си, да се накрещи на воля, да тича и т.н. Много по-добре е да се освободиш от негативната емоция, вместо да я затваряш и таиш в себе си.
- ОК е да поискаш помощ от някой друг
На момчетата още от съвсем ранна възраст се казва да не търсят чужда помощ и да се справят сами. Колко възрастни мъже питат за посоката или първо прочитат упътването? Много от тях са научени, че мъжът трябва да намира сам начин да се справи с проблемите си, въпреки че всеки от нас понякога има нужда от помощ. Нека разберат, че е ОК да поискат помощ, когато не могат да се справят сами и от кого могат да я поискат.
- Научете го да се самонаблюдава
Самонаблюдението е важен механизъм, който ще помогне на сина ви да се справи с трудните за него емоции. Целта на самонаблюдението е да обърне поглед навътре към себе си и да наблюдава, преценя и осъзнава мислите, чувствата и действията си без да реагира или да се самоосъжда. Започнете да му давате личен пример още от детска възраст, за да може това поведение да се превърне в навик в по-късните му години. Да успее да се дистанцира от емоционална буря в себе си в деликатен или конфликтен момент и да преосмисли позицията и действията си, ще му спести много прибързани реакции и съжаление, когато настъпят подобни житейски препятствия.
Въпреки това е напълно възможно да получавате отговор „добре“, когато на вечеря попитате подрастващия си син как е прекарал деня си. Но поне ще сте сигурни, че наистина е така.
Източник: ScarryMommy
Коментари