Кой е научнообоснованият метод да помогнете на бебето да спи цяла нощ?

„Как спят бебетата“ въвежда в науката за съня и основните фактори, които го направляват – и при деца, и при възрастни.

Липсата на сън е един от основните проблеми за всеки нов родител. Бебетата обикновено се събуждат на всеки два-три часа. За някои това е нормално и го понасят стоически. За други става причина за огромна умора и стрес. Родителите се лутат между най-различни мнения и съвети – дали детето да има режим въобще, дали да го будим, когато спи твърде дълго през деня, дали спането през деня води и до повече сън през нощта, или е обратното.

На помощ идва „Как спят бебетата“ на американската невроложка д-р София Акселрод, в която родителите могат да открият ценни и практични съвети, изцяло съобразени с възрастта на детето.

Защо плаче бебето и кои са смущенията, които му пречат да заспи? Как да го „приучим към сън“?

„Как спят бебетата“ дава отговор на тези и други въпроси, като въвежда читателя в науката за съня и основните фактори, които го направляват – и при деца, и при възрастни.

Д-р Акселрод предлага щадяща, но ефективна програма, която да доведе до по-бързо привикване към повече нощен сън и по-малко дневен, така че родителите да се върнат към по-нормален ритъм на живот, а бебетата да спят толкова, колкото имат нужда, в най-подходящото за това време.

Тя съобразява методите си с двата основни фактора, които въздействат на циркадния механизъм – заобикалящата среда и цялостната нагласа към съня. Така например светлината, белият шум и чистият въздух могат да „работят в екип“, за да улеснят заспиването и да подпомогнат качествения сън.

 

„Как спят бебетата“ е ценен и практичен пътеводител с множество съвети, таблици, схеми и графики, които ще ви ориентират в механизмите на съня на вашето бебе и ще ви помогнат да го приучите на сън, без да предизвиквате у него почти никакъв стрес.

Д-р София Акселрод е родител, консултант по въпросите на здравословния сън, но и невролог, който дълго време е изучавал механизмите на съня съвместно с нобеловия лауреат Майкъл Йънг, откривател на гените, направляващи съня.

 

Из „Как спят бебетата“ от д-р София Акселрод

 

Глава 3.

СЪНЯТ ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ И

ПРИ БЕБЕТАТА

Кога си лягаме да спим и какво определя колко дълго спим?

На пръв поглед това може да изглежда като глупав въпрос. В края на краищата ние си лягаме да спим, когато сме уморени. Но как се регулира умората? Учените смятат, че времето на съня ни се определя от два източника: единият идва от циркадния ни часовник, а другият – от „хомеостата на съня“ – биологичен сензор, който измерва „сънното налягане“, или колко силно се нуждаем от сън в даден момент. Както научихме по-горе, ежедневните цикли на светлина и тъмнина влияят на нашите хормони и невротрансмитери, които на свой ред диктуват ритмите на сънливост и бодрост. Кортизолът подпомага бодростта през деня, а мелатонинът ни прави уморени вечерта.

Тези ритми са циркадният компонент от времевото разпределение на съня. Сънното налягане обаче е независим показател в тялото ни и то също влияе на това разпределение. Всеки, който някога е бил лишаван от сън или сънят му нощем е бил разстроен, знае колко мощно може да бъде сънното налягане. Спомняте ли си онези будни нощи в колежа, когато сте тъпчели информа­ция в мозъка си за теста на следващата сутрин? Най-вероятно след теста сте рухвали – и сте лягали да спите. Било е съвсем рано следобед, но вие сте били изтощени от предната нощ и сте имали нужда да си наваксате съня. Очевидно вашите циркадни ритми на кортизола, серотонина и мелатонина са се опитвали да ви кажат друго – че още не е време за лягане, – но тялото ви е казвало „Заспивай СЕГА“. Съзнанието ви е напускало и когато са ви оставяли на мира, сте си наваксвали голяма част от пропуснатия сън, чувствайки се по-добре след това. Как да обясним това явление?

Изследователите са предложили един модел, съгласно кой­то тялото ни постоянно измерва потребността от сън – или сънното налягане – във всеки един момент. Обикновено на­шето сънно налягане е най-високо през нощта, съвпадайки с циркадния ни ритъм. Лишаването от сън обаче не позволява на сънното ни налягане да слезе отново до нула посредством спането, така че ние се чувстваме уморени на следващия ден независимо от циркадния ни ритъм, защото сме натрупали задлъжнялост към съня. Заспиваме по средата на деня, което се нарича наваксващ сън – така се възстановяваме от състоя­нието на недостатъчен сън и високо сънно налягане. Тялото ни работи, за да заличи сънното налягане и задлъжнялостта към съня, дори по необичайно време.

Наваксващият сън е смятан за отличителен белег на съня. Всички животни, които спят, ще имат наваксващ сън след ли­шаване от сън. Дори плодовите мушици, с които работя, ще си наваксват съня на следващата сутрин, ако не съм ги оставила да спят през нощта. Как мога да смущавам съня на мушица, може да попитате? Ние имаме специализирани разклащащи устройства, които побутват леко мушиците на всеки няколко секунди и ги събуждат. Нашите изтощени мушици заспиват веднага на другата сутрин, въпреки че за тях това обикновено е фаза на активност. За да заспиваме лесно, трябва да се погрижим циркадният ни период и сънното налягане да съвпадат. Можем да го постиг­нем, ако си лягаме, когато сме уморени, и спим достатъчно, за да сме в състояние да станем на сутринта, но не толкова много, че да не сме уморени на следващата вечер по същото време. Ние имаме една сумарна ежедневна потребност от сън, която трябва да бъде покрита чрез оптимално количество сън, до­статъчно, за да не страдаме от сънна депривация. При възраст­ните тази потребност от сън варира при различните хора, но е някъде между пет и десет часа, обикновено отспани на един път през нощта. Потребността от сън на средностатистическия човек е седем и половина часа на двайсет и четири часа.

При бебетата сумарната потребност от сън на всеки двайсет и четири часа е много по-висока. А потребностите им от сън се променят с времето, докато те растат. Проучих един ме­таанализ с данни за съня на десетки хиляди бебета и деца, за да разбера колко дълго спят децата на определена възраст, и съм дала тези дан­ни в схемата за съня на бебе­то на стр. 54. В първите си дни вашето бебе спи през повечето време – вероятно вече сте забелязали това! С порастването си бебетата прекарват все по-голяма част от двайсет и четири часо­вия период будни и по-малка – в сън. Колкото по-малко е бебето, толкова по-бързо то се уморява отново след предишното спане – неговото сънно налягане се покачва много по-бързо в сравнение с по-големите бебета или възрастните. В хода на растежа сънното налягане започва да се натрупва по-бавно – бебето ще е будно по-дълго след спане, а интервалите между спанетата през деня ще нарастват. Важно е да се разбере, че сънят на бебето за двайсет и четирите часа е разпределен върху целия ден и цялата нощ, раз­делен на дневни спанета и нощно спане. Ако бебето ви покрива повечето от двайсет и четири часовата си потребност от сън с дневните спанета, то ще спи по-малко през нощта.