Във всяко дете живее и един възрастен човек, във всеки възрастен човек продължава да живее и едно дете.
Ето защо „Голямата странна градина“ е приказка и за деца, и за възрастни. Илюстрациите в книгата са дело на художника Борис Стоилов.
Написах „Голямата странна градина“ преди петдесет години, преди половин век, когато сякаш бях непознаваемо различен, живеех в друг човек и в нечий друг живот. Тогава бях прекрасно млад, безнадеждно безотговорен, силен и сломяващо красив, бях издал вече две книги. Четях Достоевски и философия, която не разбирах, обичах да разсъждавам и да пиша за смъртта, защото подсъзнателно бях убеден, че тя никога няма да ме сполети. Бях до болка изпълнен с възторга и с блясъка на думите, с щастливото страдание на думите, напливът на думите не ми даваше покой, нощем те ме будеха, правех си силно горчиво кафе и сядах да пиша.
Тогава на бял свят се пръкна моята първородна дъщеря. Кръстихме я Неда, защото името се състоеше от „не“ и „да“, а точно такава, между „не“ и „да“ трябва да бъде всяка истинска жена. Улисан в това щастие, аз реших, че трябва да се отблагодаря на съдбата и написах приказката „за деца и възрастни“, посветена на Неда – „Голямата странна градина“. Преди няколко месеца, докато се ровех в библиотеката, малката беззащитна книжка случайно попадна в ръцете ми. Прочетох я и ми стана едновременно щастливо и тъжно за отминалия живот, за това, че аз съм в края на собствената си така обладана от светлина и мрак, от полусенки и човешки същества прекрасна и странна градина, че вече надничам зад оградата и там ме очаква единствено несвършването на Пътя.
Пред вас е „Голямата странна градина“... добре дошли в тази книга, добре дошли при мен такъв, какъвто бях!
Владимир Зарев
Из „Голямата странна градина“
„О, колко е мъничка тази градина – сто крачки напред и сто крачки назад, сто крачки наляво и сто крачки надясно, сто крачки в едната страна и после сто крачки в другата. А светът не може да бъде толкова малък, защото в противен случай къде биха живели децата?“
Неда вътрешно в себе си реши, че на всяка цена утре ще излезе от нея и ще потърси Пътя.
За автора
Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски“. От 1972 г. работи в елитното списание за българска и световна литература „Съвременник“, а от 1988 г. е негов главен редактор.
Владимир Зарев има 18 книги, единайсет от които са романи: „Денят на нетърпението“, „Битието“, „Изходът“, „Законът“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Лето 1850“, „Светове“, „Разруха“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Орлов мост“. Измежду тях особено място заема епичната семейна сага „Битието“, „Изходът“, „Законът“.
Владимир Зарев е носител на Националните литературни награди „Иван Вазов“ и „Елин Пелин“. През 2017 г. Зарев бе удостоен и с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, а през 2019 г. получи от президента орден „Стара Планина“ - първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. От 2021 г. той е академик на БАН.
Очаквайте на 27 септември!
„Първи ден в детската градина“
от
Деби Глиори
Алисън Браун
Идеалната история за всяко дете, на което му предстои важният първи ден в детската градина!
Ще я откриете в книжарниците и отналйн от 13 септември!
За книгата
Днес е много важен ден за Бухалчо –
първи ден в детската градина!
Само че той предпочита да остане вкъщи
с мама и бебето...
В детската градина обаче времето преминава приятно и неусетно
в строене на пясъчни замъци, рисуване, четене на книжки...
И всъщност важният ден се оказва страхотен
не само заради забавните занимания, но и заради новите приятели.
от
Деби Глиори
Алисън Браун
Забавна история за всички трудно заспиващи малки „бухалчета“
и техните търпеливи родители!
Ще я откриете в канижарниците и онлайн от 13 септември!
За книгата
Малкото бухалче не иска да си ляга.
Ту му се хапва гофрета,
ту пък чаршафът го драска...
Ама какъв е този странен шум,
който не му дава мира?
Дали приказка за лека нощ ще помогне?
Мама изпробва различни начини да успокои бухалчето и
накрая отново й хрумва чудесна идея как да го приспи.
И то се унася в сладки сънища...
Коментари