Притеснението ни прави по-подготвени и за добрите, и за лошите новини.
Ако след интервю за работа започвате нервно да гризете ноктите си или да хапете пръстите си, докато наум минавате още веднъж през всички въпроси и отговори, докато накрая не се убедите на 100%, че няма да получите позицията, не се тревожете.
Склонността към безпокойство всъщност може да играе на ваша страна, пише британският всекидневник Independent.
Това може да ви „кали“ и да сте много по-добре подготвени за екстремни добри или лоши новини, когато те вече са факт.
Това сочи ново проучване, водено от д-р Кейт Суини от Калифорнийския университет в Ривърсайд и цитирано от „Ню Йорк Таймс“. Целта на Суини и колегите й е да проследят ефекта от безпокойството, докато чакаме важни резултати, които потенциално биха променили живота ни.
Екипът от професионалисти е наблюдавал 230 студенти, завършващи право през юли 2013 в Калифорния, като проучването е започнало две седмици преди финалния изпит и е продължило 4 месеца след него - в периода, в който младежите са очаквали резултатите си.
Участниците са попълвали раздадените им въпросници по време на цялото изследване, индикирайки неща като: колко са се притеснявали и колко натрапчиво са мислили за изпита; колко често са се опитвали да се разсейват или да скрият притеснението си; колко уверени са се чувствали за това, че ще вземат изпита и колко време са изграждали план за това как да се справят при евентуален провал.
Резултатите показват, че се прилагат три основни стратегии по време на периода на чакане.
Докато някои се опитват да се разсейват и да дават всичко от себе си да не им личи, че вътрешно се побъркват от притеснение, други мислят как да избегнат потенциалния провал. Това, което прави третата група, е да се подготвя за "сигурния" провал. Изследователите описват тази тактика като „отбранителен песимизъм“ – да приемеш и да се подготвиш за най-лошото, докато, дълбоко в себе си, все пак се надяваш на най-добрия възможен финал.
85% от участниците са преминали успешно изпита. 33-мата студенти, които са се провалили, са били попитани дали могат да повярват, че не са успели и дали могат да приемат ситуацията. На всички останали е зададен въпросът дали се чувстват облекчени.
Две интересни открития са последвали анкетата. Първо, усилията на участниците да се разсеят и да прикрият чувствата си не са били особено полезни за облекчаване на притеснението. Всъщност в повечето случаи тези, които са се опитвали да го направят, накрая са се чувствали още по-притеснени.
„Според нашите наблюдения съветът „да се разсейваш“ или „да не мислиш за това“ в никакъв случай не е рецепта за премахване на стреса, докато чакаме“, пишат авторите, като добавят, че „може би по-добрата алтернатива би била просто да преживеем и изразим емоциите си по естествен начин, без да се опитваме да ги потискаме“.
Второ, безпокойството е продуктивно.
Участниците, които са се провалили и са се държали песимистично, докато са чакали, „бяха по-мотивирани веднага да предприемат действия, за да вземат изпита при следващата възможност“, казват изследователите. В същото време, тези, които са били оптимистично настроени през по-голямата част от времето, „реагираха на новината за провала с отричане и невярване“.
Тези, които са преминали успешно изпита, а по време на чакането са били нервни и под постоянно напрежение, са били много приятно изненадани от новината, докато тези, които са се опитвали да запазят самообладание, не са успели да се зарадват особено.
Изследователите казват, че техните открития разкриват "емоционална подмяна“. „Ако се отдадете на притеснението си за няколко седмици или месеца, докато чакате резултат от нещо важно за вас, е много по-вероятно да реагирате по-адекватно на новините. С други думи, не се безпокойте от безпокойството и знайте, че това е напълно естествен процес, който дори може да ви донесе позитиви на финала на състезанието“.
Коментари