Често случайно изказване, което сме направили без дори да помислим предварително може да доведе до тревожност, депресия или ниско самочувствие.
Затова в днешната статия ви представяме вербални ситуации, макар и създадени с добри намерения, които е възможно да въздействат отрицателно на децата ви в по-късен етап от техния живот.
1. Сравнявате на вашето дете с другите
Ако сравнявате детето си с „перфектния син“ на вашата най-добра приятелка, то няма да може да види правилния образ на себе си и ще се почувства като губещ. Предпочитанията сред братя и сестри от своя страна води до ненужно съперничество между тях. Нещо повече, единият от тях ще се чувства недооценен, докато другият ще трябва да понесе тежестта на идеалното дете, което трябва да направи всичко по най-добрия начин, за да запази позицията си. Според специалисти, ако явно предпочитате едно дете пред друго, създавате предпоставки за появата на симптоми на депресия и липса на самочувствие, когато детето се превърне във възрастен.
2. Отричате или не уважавате чувствата на детето си
Разбира се, счупената играчка може да изглежда маловажна в сравнение с това да се налага да плащате сметките всеки месец, но това не означава, че детето ви няма право да се чувства емоционално заради това. Когато постоянно неглижирате емоционалните изблици на децата, те се научават да потискат своята радост, тъга или гняв и израстват като възрастни, които не са в състояние да изразят себе си или да изградят стабилни отношения с хората. Възможно е и да изпитват затруднения при понасянето на силните си емоции в бъдеще, което да причини безпокойство и обърканост при взаимоотношенията с другите.
3. Отмятате се от думата си
Когато се отмятате от думата си, вие карате детето да се чувства несигурно в паметта си. Това може да се случи и когато се преструвате, че никога не сте обещавали дадена награда на детето си, ако то изпълни правилно зададено от вас задължение. Отмятайки се от казана дума, вие ги карате да се усъмнят в себе си и света около тях, което може да доведе до ниско самочувствие. тревожност, депресия и, в екстремни случаи, до психоза.
4. Не показвате, че ги обичате безусловно
Казвате ли: „Обичам те, но искам да се трудиш по-упорито в училище.“ Със сигурност, не искате да нанесете вреда, изричайки подобни коментари. Напротив, вие искате да подтикнете детето си да се развива и да го мотивирате. Но имайте предвид, че то най-вероятно разбира казаното така: „Другите хора и аз ще те обичаме, само ако правиш всичко перфектно. Не си достоен за любов, ако нямаш постижения.“
5. Поставяте под въпрос уменията на детето
Изказвания като: „Защо не можеш да си малко по-добър по математика?“ или „Не можеш ли по-бързо да се справяш с домашните задължения?“ със сигурност не помагат на детето да се старае повече. Всъщност имат обратен ефект. Колкото повече посочвате неспособността на детето да се справи със задължение или дейност, толкова по-голям е шансът то да се обезкуражи и откаже. Подобни фрази от родители карат децата да губят доверие в себе си, което е възможно да доведе до депресия и безпокойство, когато пораснат.
6. Отъждествявате детето с неговите умствени и физически характеристики
Децата трудно пренебрегват и са силно чувствителни към думите на родителите си. Когато посочвате техните физически или психически характеристики с неодобрение, вие изкривявате образа, който те имат за себе си. Това може да доведе до поява на различни психиатрични проблеми, включително хранителни разстройства.
7. Карате ги да се чувстват така, сякаш ви дължат нещо
Разбира се, вероятно е трябвало да се откажете от някои неща, когато са се появили деца. Но вие сте избрали да ги имате и да създадете семейство. Не прехвърляйте отговорността върху тях. Те не трябва да се чувстват виновни заради вашите решения. В някои случаи това може да доведе до патологична вина, която от своя страна е свързана с различни неврози, включително обсесивно-компулсивно разстройство.
Важно е да запомните, че коментар, който звучи „безобидно“ за един човек, всъщност може да е злепоставящ или обиден за друг. Да осъзнавате естествения темперамент и нуждите на детето си е една от необходимите (и прекрасни) страни на това да бъдете родител. Има много неща, които не можете да промените, така че уважавайте характера и личността на детето и вижте как с вашата грижа и любов индивидуалността на детето ви процъфтява.
Коментари