Повечето проучвания на реакциите на родителите при преждевременно раждане и при хоспитализация на новороденото в интензивното неонатологично отделение са насочени към майките.
Емоционалните реакции и поведението на бащите обаче са също толкова важни. Често таткото е първият, който вижда преждевременно роденото бебе, научава информация за състоянието му и комуникира с майката и другите членове на семейството. В този ситуация той често остава сам и може да прояви психологически трудности, включително афективни разстройства като депресия или тревожност.
Проучванията показват, че включването на бащите в грижите за новороденото в интензивното неонатологично отделение и у дома е от съществено значение, не само защото насърчава връзката на привързаност между бащата и детето и има положителен ефект върху психологическото и соматичното развитие на новороденото, но и за здравето на майката и цялото семейство.
През последните години изследванията предоставят убедителни доказателства за значението на бащата от първите моменти на бременността и тяхното влияние върху връзката майка-дете, психичното здраве на майките и психофизичното развитие на бебетата. Привързаността между бащата и детето сега се счита за по-важна, отколкото се смяташе преди, наред с теорията за привързаността относно функцията на майката като фигура на привързаност.
Привързаност към семейството и функция на бащата в следродилния период
През последното десетилетие изследванията показват, че мъжът е в естествена биологична еволюция, когато се грижи за децата, което се доказва от хормоналните и невробиологичните промени, които настъпват, когато бащите се грижат за новородените. Тези биологични промени са свързани с повишените нива на окситоцин. Окситоцинът е невротрансмитер и хормон, който се произвежда в хипоталамуса. Оттам се транспортира и секретира от хипофизната жлеза в основата на мозъка. Познат е като „хормон на любовта“, защото е свързан с чувствата и емоциите. Играе роля в репродуктивните функции на жен... (който благоприятства емпатичните способности, социалните дейности и желанието за игра), намаляването на тестостерона и естрадиола (което прави бащите по-чувствителни, по-малко агресивни и по-добре настроени към новороденото и майката), по-високи нива на пролактин (който се увеличава, когато бебето плаче или е по-уязвимо и се нуждае от грижи), вазопресин (който при животните благоприятства териториалността и защитата на партньора) и кортизол, класически хормон на стреса (който засилва вниманието към новороденото, но който намалява по време на контакта „кожа до кожа“).
По-високото пренатално ниво на кортизол обаче предсказва по-ниско качество на родителските грижи на бащите след раждането.
Мозъчните области и вериги, които се активират при грижата за новородено, са сходни при мъжете и жените и засягат емоционално-емпатични и социално-когнитивни мозъчни функции. Следователно, подобно на майката, бащата също е биологично предразположен към ранна връзка на привързаност и тази връзка е важна за психофизическото развитие на детето. С течение на времето, когато детето расте, влиянието на привързаността баща-дете е свързано не само със способността на бащата да му говори и да мисли за него, но и в разказването на истории и въвличането му във физически и вълнуващи дейности, състезателни спортове и игри. Тези преживявания ще бъдат решаващи за развитието у децата на валидна регулация на емоциите и импулсите (особено на агресивните импулси) и на способности, които на свой ред са ментализиращи (рефлексивни). Те също така ще ги насърчат да изследват семейната и извънсемейната среда.
Емоционално-емпатийните мозъчни дейности на бащата през първата година от живота на бебето, благоприятстват развитието на по-добра емоционална регулация на детето на 4-годишна възраст, а социално-когнитивните – на социални умения. Те ще бъдат много полезни при управлението на извънсемейните взаимоотношения (между връстници, с училището, с първите сантиментални партньори), особено през юношеството и периода на самостоятелност на децата. Би било недостатъчно обаче да се разглежда бащата само в пряката му връзка с детето (същото се отнася и за майката). Всъщност една от основните му задачи по време на бременността и детството на потомството е да гарантира условията за развитие и адекватно поддържане на връзката между майката и бебето. На първо място бащата трябва да се занимава с практически проблеми – осигуряване на удобен и сигурен дом, осигуряване на финансова подкрепа, храна и други необходими стоки, отношение към извънсемейната среда, защита на семейството и решаване на всякакви проблеми и конфликти.
През перинаталния период жените са изложени на емоционални промени и психологически трудности, породени не само от физическите промени, но и от ролята им на майки. Важна функция на бащата в тези случаи е да действа като фигура на привързаност и да помага на партньорката си да преодолее трудностите, като поддържа притесненията и страданието на приемливо ниво. Това често става чрез осигуряване на сигурност и емоционална подкрепа, насърчаване на партньорката към новата ѝ майчинска роля и предпазване от прекомерни психологически страдания. От гледна точка на теорията на привързаността, тази защитна функция може да се тълкува като ефект на „сигурната база“, която е резултат от атмосферата на сигурност и доверие, характеризираща привързаността на двойката. Тази функция на “сигурна база” е особено важна в случай на силно стресиращо събитие като преждевременното раждане. Ето защо по време на бременността и след раждането на детето партньор, който е твърде притеснен, тревожен или депресиран, представлява недостатък за майката.
През първите месеци от живота бащината защитна функция към детето е по-малко важна от майчината, която е изявена при телесния контакт с новороденото, но се засилва от втората година на живота, като благоприятства изследването на околната среда, емоционалната регулация и развитието на умствени и релационни умения (чрез вербален диалог, разказване на вълнуващи истории, физически дейности, приключенски и състезателни игри). През перинаталния период бащата изпълнява по-важна роля по отношение на майката, която трябва да бъде защитена от физическите и емоционалните трудности на бременността и подкрепена в изследването на новото състояние на майчинството.
Да бъдеш баща на преждевременно родено бебе
Преждевременното раждане на дете е неочаквано събитие, което оказва дълбоко влияние върху личния и семейния живот на родителите, отношенията между двойката и другите членове на семейството, особено бабите и дядовците и братята и сестрите на новороденото. Недоносеното дете се ражда, когато родителите са „психологически недоносени“ и все още не могат да го възприемат като различно и отделено от майката. Това е изпълнено със страх събитие, което налага необходимостта от хоспитализация в интензивното неонатологично отделение и предизвиква състояние на стрес и безпокойство, при което са застрашени не само здравето и животът на бебето, но и емоционалното равновесие на членовете на семейството.
Преживяванията от този период създават силни емоционални реакции у родителите. Най-често срещаните от тях са:
- Страх: По отношение на чуждата и медицинска среда и за детето, което може да се разболее сериозно, да стане инвалид или да не оживее
- Гняв: Заради провалените очаквания по отношение на раждането, невъзможността да се контролират събитията или заради семейството, приятелите, партньора или самите себе си.
- Обвинение и срам: „Какво направих, за да заслужа това?“, „Къде сгреших?“, „Ако само бях направил…“
- Усещане за загуба: По отношение на очакванията и бъдещето и идентичността като нормален родител.
- Завист: Към други родители, които имат родено на термин здраво дете.
- Безсилие: Много други хора се грижат за вашето дете, вие бихте искали да бъдете утешени и да ви се помогне, но не знаете към кого да се обърнете.
- Чувство, че сте под погледа на всички: Големи общи помещения, липса на уединение, липса на възможност за конфиденциалност и лично изразяване на чувствата. Чувствате се като „риба в аквариум“.
В тази мъчителна и плашеща ситуация в интензивното неонатологично отделение се активира системата на привързаност, чиято функция е защита от опасност. Поради това и при двамата родители може да се появи защитно и потенциално проблемно поведение, което ограничава желанието за установяване на емоционален контакт с недоносеното дете (и партньора) и оказва негативно влияние върху живота на двойката и развитието на привързаността родител-дете.
В тази ситуация потребностите на родителите са да бъдат защитени, успокоени, информирани и ръководени. Начинът на изразяване на тези потребности обаче зависи от техния опит в областта на привързаността (минали отношения на привързаност и евентуално излагане на опасност) и от качеството на техните отношения в двойката и семейството. От друга страна, реакциите на медицинския персонал също се влияят от опита на привързаност на лекарите и медицинските сестри.
Повечето проучвания на реакциите към преждевременното раждане се отнасят до майките, като същото важи и за начините за помощ и интервенции. Но емоционалните реакции и поведението на бащата в тези случаи са също толкова важни.
Често бащата е първият човек, който вижда хоспитализираното бебе.
От бащата зависи да събере информация за състоянието на бебето и за първите предоставени грижи. След това той трябва да предаде тази информация на майката и другите членове на семейството, като действа като говорител и преводач на здравните работници. Ако има братя и сестри, бащата трябва да се погрижи и за тях. В тези си функции той често остава сам, въпреки че е в състояние на загриженост и дезориентация. Трудностите, които тези бащи проявяват в отношенията с преждевременно роденото си дете, са документирани в проучване, в което бащите показват високи нива на тревожност, депресия и стрес. Независимо от това дали става дума за преждевременно раждане или за раждане на термин, тези характеристики са свързани, както при бащите, така и при майките, с по-ниско психомоторно развитие на новороденото, оценено на 6-месечна коригирана възраст. Коригирана възраст на бебето е тази, отчитана от датата на термина. Т.е. не реалната възраст, а възрастта, на която щеше да е бебето, ако не се беше родило преждевременно.
В случай на преждевременно раждане тревожното състояние на бащата има тенденция да продължава през целия период на хоспитализация и често се засилва след изписването от болницата, когато родителите, след повече или по-малко дълъг период на специализирана помощ, се оказват принудени да се справят с новородено у дома, което продължава да се нуждае от постоянно медицинско внимание. Това е периодът на най-големи трудности.
Раждането на преждевременно родено бебе се отразява и на качеството на живот на двойката и семейството
Неотдавнашно кръстосано проучване на родители на много преждевременно родени бебета показва, че родителският стрес, симптомите на тревожност и депресия влияят отрицателно върху качеството на живот както на майката, така и на бащата Освен това въздействието на социално-икономическото положение и свързаните с бебето фактори варира в зависимост от пола и областта на качество на живот. Например бащите на бебета, хоспитализирани за 2 или повече месеца и със здравословни проблеми, представят по-ниски нива на социален живот. Свързаните с бебето фактори, като продължителност на престоя в неонатология, здравословни проблеми и изключително ниско тегло при раждане, се отразяват на физическите, психологическите, социалните и екологичните области на качеството на живот на бащите.
Често родителите се тревожат и един за друг
Бащите са склонни да се тревожат за емоционалното състояние на майката, а майките – за трудностите в работата на партньора си. В дългосрочен план, хоспитализацията и медицинските разходи могат да доведат и до финансови проблеми с последици за качеството на храната и личните грижи, за избора на жилище, за социалните отношения и свободното време. Икономическите затруднения и по-ниското качество на живот могат да доведат до по-нататъшни социални и здравословни проблеми, като въздействието е по-силно, ако детето има тежко увреждане или сериозен интелектуален дефицит. Още по време на хоспитализацията вниманието към детето е толкова голямо, че много родители забравят своите лични и семейни нужди. Поради тази причина опитът от преждевременното раждане и хоспитализацията в интензивното отделение, може дори да подхрани конфликтите в двойката и да доведе до раздяла или развод. Датско проучване, включващо 959 родители на преждевременно родени деца, установява, че 19 години след преживяното процентът на разводите е много по-висок, отколкото в общото население, особено ако детето е било с увреждания, а 36 % от майките са имали негативни последици в работата.
Неудовлетвореността на личните потребности, увеличаването на отговорностите, трудностите в двойката, трудностите в работата и ограниченията на свободата по време на грижите за детето, водят до повишен риск от афективни разстройства и за двамата родители, по-специално депресия и тревожни разстройства. Тези проблеми при бащите са много чести, но обикновено се подценяват.
Афективни разстройства при бащата след раждането
В продължение на десетилетия проучванията на перинаталните афективни разстройства (особено следродилната депресия) се фокусират почти изцяло върху майките, като причините за това са различни:
– Функцията на бащата често се подценява от здравните специалисти, които смятат бременността и раждането за предимно “женски проблем”. Тази нагласа, наречена „пазене на вратата пред майката“, има тенденцията да изключва бащите или да узаконява тяхната неангажираност и често е предпочитана и споделяна и от майките.
– Бащите проявяват липса на желание да се включат в клинични проучвания и често не желаят да поискат помощ и да съобщят за своите проблеми, особено психологически.
– Мъжете са склонни да проявяват трудностите си, по-специално афективните, по различен начин от жените, като свеждат до минимум депресивните аспекти. Вследствие на това афективните разстройства при бащите обикновено се считат за клинично по-малко сериозни.
– За скрининг и диагностика обикновено се използват инструменти за самоотчет, предназначени за оценка на депресивните симптоми при жените и които не отчитат половите различия.
Въпреки тези трудности, последните систематични прегледи и метаанализи показват, че в следродилния период бащите често изпитват афективни разстройства почти толкова, колкото и майките. Всъщност около 13% от жените страдат от перинатални (Времето преди и след раждането - от 28 седмица на бременността, до 7 дни след раждането) афективни разстройства, а от 8,4% до над 10% от мъжете имат същия проблем. Освен това около 50% от мъжете с партньорка, страдаща от следродилна депресия, са депресирани, както и 50% от майките с партньор, който има перинатално афективно разстройство, страдат от същото заболяване. През целия период преди и след бременността психичните състояния на бащата и майката си влияят взаимно и това увеличава риска от психопатологично разстройство, когато партньорът също страда от него. Следователно перинаталните афективни разстройства при бащата, като например следродилната депресия при бащата, са много чести, но диагностицирането им е трудно. При мъжете депресивните симптоми обикновено се проявяват по различен начин от тези на майките и често са придружени от други разстройства:
- Тревожни разстройства: Общи тревожни разстройства, пристъпи на паника, фобии, посттравматични стресови разстройства), които засягат до 18% от бащите.
- Ненормално болестно поведение: Соматични разстройства, функционални медицински синдроми, хипохондрични опасения.
- Поведенчески разстройства: Пристъпи на гняв, насилие, натрапчива физическа или сексуална активност, извънбрачни връзки и бягства от дома или от работа.
- Злоупотреба с наркотични вещества и други зависимости: Тютюнопушене, алкохол, наркотици, хазарт, компулсивно използване на смартфон или социални мрежи и разстройство на интернет зависимост.
Тези разстройства, които могат да се припокриват с депресивната симптоматика или да я маскират, създавайки сложни и трудни за дефиниране клинични картини, са склонни да се появяват по-често през третия триместър на бременността и 3-4 месеца след раждането, като честотата им е почти три пъти по-висока, отколкото при общото население. Ранното разпознаване на проявите на афективно разстройство е много важно, тъй като то има негативни последици не само за бащата, но и за благосъстоянието на майката и за развитието на детето като рисковете се увеличават в случай на преждевременно раждане.
Какво може да се направи?
Изследванията показват, че включването на бащите в грижите за новородените е от съществено значение не само защото насърчава привързаността между бащата и детето и има положителен ефект върху развитието на новороденото, но и за здравето на майката и на цялото семейство. Тези резултати насочиха вниманието на гинеколози, педиатри, неонатолози и медицински сестри към необходимостта да се подкрепят двамата родители още от началото на бременността, за да играят активна роля в грижите за бебето, в контекста на семейно-ориентираните грижи. Това е особено важно в интензивните отделения за новородени, където необходимостта да се прибягва до специализирано медицинско оборудване може да направи участието на родителите много трудно. Като се имат предвид настоящите доказателства, подкрепящи изключителното значение на ранната връзка с новороденото и контакта както с майката, така и с бащата, е необходимо, както е посочено във всички насоки в тази област, да се насърчава присъствието в отделението и на двамата родители.
Що се отнася до директния контакт на бащата с новороденото, улеснен от практики като тактилна стимулация или кенгуру-грижа, доказано е, че подобно на този с майчиното тяло, той има благоприятни ефекти върху дишането, честотата на кърмене, телесната температура, нивата на глюкоза в кръвта, намаляването на нивата на кортизол и върху спокойствието на новороденото. Също така, той стимулира бащата да се грижи за детето, като подпомага развитието на връзката на привързаност. Насърчаването на присъствието на бащата в интензивното отделение за новородени и предлагането на семейно-ориентирани грижи (или интегрирани семейни грижи), които включват и двамата родители, благоприятства наддаването на тегло и кърменето и намалява времето на престой и отделяне на бебето от родителите.
Международната работна група за бащи на новородени към инициативата „Семейство“, която от години работи, за да се насърчи присъствието на бащата в отделенията за новородени, определя три основни принципа, които трябва да се следват:
1) Подкрепа на връзката между бащата и детето по същия начин, както тази с майката.
2) Да се обърне внимание на различията между майката и бащата, както по отношение на семействата на произход, така и на социалните очаквания по отношение на женските и мъжките роли.
3) Подкрепа на съвместното родителство от страна на майката и бащата.
По-конкретно, за да се подобри ролята на бащите на недоносени деца, да се насърчи тяхното участие и да се предотврати проявата на следродилни афективни разстройства и проблеми в двойката, в клиничната практика трябва да се вземат предвид следните насоки:
1) Помислете за бащата още от първия момент, като признаете неговата роля в двойката и в семейството, информирате го, съветвате го и го подкрепяте психологически. Необходимо е да се разговаря с бащата не само в присъствието на майката или чрез нея, но и индивидуално, като му се даде възможност да изрази преживяванията си, без да се чувства съден, а свободен да се отпусне в условия на поверителност и сигурност. Трябва също така да му се помогне да регулира емоционалното напрежение, без да се чувства твърде неконтролируем. Като се има предвид значението на пряката връзка между бащата и бебето, е необходимо да се насърчават моменти на контакт с бебето, включително тактилна стимулация или кенгуру-грижа. Помогнете на бащата да разпознае как бебето реагира на неговото присъствие и как се успокоява, когато той се грижи за него. Информацията за бебето и правилното поведение, което трябва да се следва в отношенията с бащата, трябва да бъде насочена и към двамата родители в перспективата на съвместното родителство. Важно е да се говори за новороденото дете не като за „пациент“, а като за дете, което предизвиква емоции и чувства, което има свой темперамент, личност и бъдеще.
2) Насърчавайте връзката на бащата с другите бащи на преждевременно родени деца. Това не само помага да се чувстват по-малко самотни, да споделят трудностите си с други, които са в същата ситуация, и да обменят мнения и съвети, но и ограничава чувството на завист към родителите, които са имали дете, родено без проблеми. Днес бащите на преждевременно родени деца общуват помежду си и чрез социалните мрежи и като посещават специални форуми в уебсайтове.
3) Бащите често проявяват афективни разстройства, но по различен начин от жените. По-специално депресивното страдание може да бъде маскирано от екстернализиращи симптоми или проблемно поведение (тревожни или соматични оплаквания, пристъпи на гняв и агресивно поведение, злоупотреба с тютюнопушене, алкохол и други зависимости). За да се оценят тези емоционални затруднения, е необходимо да се вземат предвид различията между половете и да се използват методи и инструменти, които отчитат различното изразяване на афективните разстройства при мъжете. За правилната превенция на мъжките афективни разстройства и техните последици за здравето на майката и новороденото е добре да се обърне внимание на бащата от началото на бременността, като му се даде възможност да присъства на прегледите за проследяване.
4) Обмислете възможната проява на афективна симптоматика както при майката, така и при бащата. Когато единият родител е депресиран, трябва внимателно да се обмисли възможността и другият да страда от подобно разстройство. В такива случаи се увеличават отрицателните последици върху развитието на потомството. Рискът от майчина и бащина депресия е по-голям, когато бебето се възприема и от двамата родители като „проблемно“ в случай на преждевременно родено дете.
5) Проблемът с преждевременното раждане трябва да се оценява в рамките на системната семейна перспектива, като се разглежда не само двойката родител-дете, но и родителската двойка и връзката майка-баща-дете. Често се наблюдава влошаване на брачния живот с неразбирателства, конфликти и кавги. Може да е необходимо да се предостави на родителите възможност да обсъдят проблемите си, като им се помогне да подобрят отношенията си или да разрешат кризата в двойката.
6) Информиране на бащите за трудностите, които могат да срещнат в отношенията с преждевременно роденото си дете и за психологическите и междуличностни проблеми, които могат да засегнат тях, партньора им и живота на двойката. Майките също трябва да бъдат информирани за възможността партньорът им да се чувства затруднен и за специфичните начини, по които мъжете изразяват нуждата си от помощ. Помощта от страна на партньора е от съществено значение за ограничаване на психологическото страдание на родителя и за насърчаване на адаптацията му към живота в неонатологичното отделение и към специфичните нужди на новороденото.
7) Персоналът на отделението за интензивно лечение трябва да бъде подготвен да общува с цялото семейство и да разпознава ранните признаци на следродилно афективно разстройство при бащата. Медицинските сестри играят важна роля в приобщаването на бащите.
8) Подкрепата, която се оказва на семейството, включително на бабите и дядовците и братята и сестрите, трябва да продължи и след изписването.
Включването на психолог в екипа на интензивното отделение за новородени увеличава ползите за родителите, а някои отделения разполагат със специалист психолог. Често те се консултират, за да разговарят с родителите, да ги изслушват, да им помагат да приемат ситуацията и да се справят с нея, без да се чувстват сами. Рискът обаче е този да им бъде делегирана отговорността в управлението на родителите от колегите, особено в проблемни ситуации като гняв, отчаяние или плач). Ето защо, когато е възможно, разговорите с родителите трябва да се провеждат съвместно с лекар или медицинска сестра. Всъщност лекарите и медицинските сестри в интензивното отделение за новородени са най-изложени на риск в отношенията със семейството и трябва да са подготвени да подкрепят емоционалното им натоварване и да оказват помощ в критични моменти. Ето защо подпомагането на колегите е една от най-важните функции на психолога в неонатологичното отделение. Могат да се организират специални екипни срещи, за да се помогне на персонала да се справи с емоционалните и релационните си трудности. Психологът може да помогне на медицинските специалисти и персоналът да разпознават и тълкуват емоционалните реакции на майките и бащите, но също така и да съобщава преживяванията си с тях, анализирайки динамиката на взаимоотношенията и оценявайки най-подходящите реакции в ситуацията.
За съжаление, в отделенията за интензивно лечение не винаги има психолог сред персонала и по-често се прибягва до съветите на колеги извън отделението. Психолозите, които работят със семействата на недоносени бебета, рядко преминават специални курсове на обучение, а обикновено разчитат на опита, натрупан в отделението. Психологическото обучение на всички здравни специалисти, които работят със семействата на недоносени бебета, и подобряването на способността им да включват бащата в грижите за новороденото са предизвикателства, на които ще трябва да се обърне внимание.
Източник: www.frontiersin.org
Коментари