За да помогнем на детето, ако то има проблеми със сприятеляването, е необходимо да се фокусираме върху това да го изслушаме, да не го съдим, и да забравим за настойчивото даване на съвети и поуки.
Но преди да говорим за начина, по който можем да му съдействаме, нека обмислим защо то има нужда да сподели проблемите си.
"В офиса, когато колегите идват да говорят с нас, те обикновено търсят категоричен отговор или решение на проблем. Когато децата взаимодействат с нас, обаче, целта на тази комуникация е малко по-различна. Децата не търсят от нас отговор, те се опитват да разберат въпроса. Разговаряйки се с нас, те търсят начин да разберат ситуацията, в която се намират и емоцията, която изпитват (и да знаят, че е нормално да се чувстват по даден начин). Не е нужно да им се предоставя отговор, трябва да им се помогне да разберат ситуацията и отношението им спрямо нея достатъчно добре, за да съумеят да намерят решение самостоятелно."
Анита Клиър, семеен консултант, писател, съосновател на проекта „Позитивно родителство“
Винаги започвайте разговорите с разбирането, че дете е експертът в собствения си сценарий за приятелство. Това, от което се нуждае е безопасно пространство, в което да работи с мислите и чувствата си, за да ги подреди и разшифрова, а не списък с препоръчани действия и съвети.
Ако детето ви споделя за проблем със сприятеляването или взаимоотношенията с приятелския му кръг, това означава, че то има нужда да говори, за да осмисли емоциите си и да преживее огорчението си, а не защото е нетърпеливо да изслуша мъдрите съвети на родителите си в областта. Детето се надява да бъде изслушано, прието и разбрано, за да се почувства сигурно в себе си.
Ето няколко златни съвета за родителите, когато техните деца се сблъскват с проблеми в областта на сприятеляването:
· СЛУШАЙТЕ. Спрете това, което правите и обърнете внимание на разговора. Не изстрелвайте отговор докато съзнанието ви е частично съсредоточено върху нещо друго.
· НЕ отхвърляйте автоматично притесненията на детето. Може би смятате, че интензивността на чувства му е непропорционална на ситуацията, но това е неговият свят. Емоциите му са истински. Ако отхвърляте неговите притеснения и чувства, то ще се научи да не ви ги показва.
· ПРОЯВЕТЕ ЕМПАТИЯ. Назовете емоцията („Виждам, че наистина си разтроен.“). Ако не можете да назовете правилната емоция, проучете малко повече: „ Това звучи като наистина сложна ситуация. Как те накара да се почувстваш? ”
· БЪДЕТЕ спокойни и емоционално уравновесени. Добавянето на вашите емоции на възрастен в микса от емоции на детето няма да помогне по никакъв начин.
· НЕ противоречете и не се включвайте с оценката си на ситуацията („Сигурен съм, че Мартина не е искала да бъде нелюбезна.“). Така просто отхвърляте преживяването и чувствата на вашето дете – което е обратното на това да му помогнете да се почувства чуто, прието и разбрано. Ако детето ви вече се чувства изоставено или неразбрано, тогава вашата оценка не е полезна. Ако искате внимателно да оспорите някое предположение, използвайте въпрос: „Това звучи като наистина нелюбезно изказване. Чудя се защо Мартина го е казала?”
· НЕ съдете и не оценявайте чувствата и реакциите на детето. Всичко, което може да бъде преформулирано като „ трябва/не трябва“ , вероятно ще бъде преценка. Преценките са критики в по-хубава опаковка и следователно не са полезни за дете, което вече се чувства изолирано или наранено.
· НЕ казвайте „ Не се тревожете.“ Това е просто още един начин да отхвърлим неговата реакция и да внушим, че мислите и чувствата му са грешни. Освен това всъщност няма да му попречите да се тревожи.
· НЕ проектирайте своя минал опит или болка в ситуацията на детето си. Как бихте се почувствали в тази ситуация е без значение. Съсредоточете се само върху това как се чувства вашето дете.
· ПОПИТАЙТЕ преди да дадете съвет. Кажете нещо от рода на: „ Само споделяш или искаш да изложа и своите разсъждения? ” или „ Имам няколко идеи, които може би ще ти помогнат да намерят решение.Искаш ли да ги чуеш?”
· НЕ поемайте и не се впускайте в действие, за да опитате сами да поправите нещата.
· РАБОТЕТЕ съвместно с детето си, за да откриете решение – ако това е целта му. Не забравяйте да откликвате и на неговите идеи, вместо да налагате свои собствени („Какво си опитвал досега?“ или „ Това е сложна ситуация. Имаш ли някакви идеи как бихме я разрешили?“). Целта е да дадете възможност и да подкрепите детето си, за да може да се справи с това предизвикателство (и бъдещи предизвикателства), а не да му казвате какво смятате за правилното решение.
Текстът е адаптиран от: www.anitacleare.co.uk
Коментари