Част I
Мислите, че детето ви може да проявява необичайно нарцистични черти? Експертите споделят издайническите признаци и какво можете да направите с тях.
Ако някога сте имали приятел, партньор или родител, който страда от нарцисизъм, вече сте запознати с очевидните признаци на това поведение. Тези хора приоритизират своите нужди над тези на всеки друг, което най-често се проявява като прекрачване на граници или нарушаване на дадена дума. Те също така страдат от липса на емпатия и отговарят (в случай на конфликт) с критика, гняв или отбранително поведение. Подобно поведение може дори да сигнализира за нарцистично личностно разстройство (NPD).
Въпреки това, ако наблюдавате у своето дете признаци на нарцисизъм, ситуацията става по-сложна. Това е така, защото „себефокусът, който често се свързва с нарцисизма, всъщност е нормална и важна част от процеса на развитие при децата“, казва Стефани Макадаан, лицензиран брачен и семеен терапевт, базиран в Калифорния, и собственик на Renewed Relationships Consulting Group.
Ето как можете да разберете кое е нормално и кое не, когато става въпрос за привидно нарцистичното поведение на вашето дете.
Разликата между нарцистични черти и нарцистично личностно разстройство
„Всички ние имаме нарцистични аспекти на нашата личност, които помагат за изграждането на самочувствие и самооценка“, обяснява д-р Жанет Реймънд, лицензиран клиничен психолог и експерт по взаимоотношенията от Лос Анджелис. „Разликата е, че при нарцистичното личностно разстройство (NPD) човекът постоянно успява да се чувства наранен, онеправдан и жертва и не може да търпи успеха на другите, съпоставен наред с него. Това е до такава степен част от поведението им, че винаги са недоволни или нещастни и не могат поддържат връзки, които изискват от тях взаимност. Те се чувстват изцяло в правото си и не изпитват срам от това."
Но децата и тийнейджърите не могат да бъдат диагностицирани с NPD. Това е така, защото тяхната личност все още се формира и има етапи на развитие, които включват фокусиране върху себе си и собствените им нужди, посочва д-р Дан Питърс, водещ на The Parent Footprint with Dr. Dan. „Много деца и тийнейджъри преминават през фази на самовглъбеност, имат изкуствено надуто самочувствие и може да им липсва съпричастност към другите поради фокуса върху задоволяването на собствените им нужди“, казва той.
Всъщност нарцистични черти като тези всъщност са доста често срещани за децата, казва Макадаан.
Как да разберем дали нарцистичното поведение не е нормално
Възможно е нарцистичното поведение на вашето дете да е необичайно или тревожно. Мишел Нийлън, доктор по психология и президент на Чикагското училище по професионална психология, казва, че докато всички деца търсят внимание от околните - и по различни начини в зависимост от етапа им на развитие - изглежда, че нарцистичните деца достигат до съвсем различни висоти в този свой стремеж.
Според д-р Нийлън, нарцистичното дете също ще има склонност към:
- Монополизира разговорите
- Подценява другите хора
- Преувеличава своите успехи и постижения и омаловажава постиженията на хората около тях
- Трудно изпитва емпатия или съпричастност към другите
- Проявява склонност към избухливост или агресия и бързо се ядосва, когато не постига желаното
- Бунтува се срещу авторитетни фигури, особено когато не става на неговото
Но отново, много от тези поведения са нормални на определени етапи от развитието на детето или тийнейджъра. „Моделите на поведение на децата се променят, докато преминават през различните етапи на развитие“, признава д-р Нийлън. „Поради тази причина е изключително важно родителите да не се вглеждат твърде много в поведението на детето по всяко време по време на неговото развитие.
Това, което може да изглежда извън нормата на един етап от развитието, може да бъде напълно обичайно и очаквано на друг етап, твърди д-р Нийлън. „Временното нарцистично поведение може да е резултат от реакцията на детето към скорошни промени в растежа, лекарства или дори медицински процедури“, отбелязва тя. "Освен това, поведението на детето може също да се промени в резултат на стрес, свързан със семейството или училището."
За да разграничите това, което е нормално от това, което не е, според д-р Питърс можете да обърнете внимание на:
- Възрастта на детето
- Зрелостта му
- Модели в поведението му
- Последици от поведението му върху взаимоотношенията му в дългосрочен план
„Родителите трябва да търсят модели на поведение, които се наблюдават постоянно, стигат до крайности и причиняват отрицателно въздействие както върху семейните, така и върху социалните взаимоотношения“, съветва той. Можете също така да вземете под внимание на изразената липса на осъзнаване на собственото поведение на детето, заедно с прекомерното вменяване и търсене на вина у останалите, отбелязва д-р Питърс.
Очаквайте скоро и част II на темата, където ще разгледаме и съветите към родителите за справяне с нарцистичното поведение у децата.
Коментари