Някои от най-трудните решения, пред които са изправени родителите на тийнейджъри, са свързани с това колко свобода е правилно да осигурят на детето спрямо възрастта му.
Какъв е разумният вечерен час за 14-годишно дете? На каква възраст е подходящо да излиза самостоятелно с приятелите си? Да използва градски транспорт самостоятелно? Дали не е твърде малка/малък, за да си има гадже? А за партита?
Несигурността и объркването често идват от факта, че различните родители вземат различни решения. Би било невероятно облекчение, ако съществуваше универсален консенсус, към който всички родители на тийнейджъри да се придържат, но такъв няма. На някои тийнейджъри ще им е позволено да останат навън до по-късно или да се приберат вкъщи по тъмно (или да правят каквото и да е, което вие не позволявате на тийнейджъра си да прави). Това, заедно с настървено протестиращия ви тийнейджър, е съвсем възможно да подкопае убедеността ви при вземането на решения и да ви попречи да се придържате към правилата, които се стараете да установите.
Разбира се, съществуването на универсален стандарт не е възможно и защото всички юноши са различни. Те узряват с различни темпове. Докато един младеж може да е напълно способен да остане сам вкъщи през целия уикенд, за друг дори да си свари яйце може да крие риск от нараняване.
Решението кога детето ви е готово да бъде оставено вкъщи само не винаги е лесно. Законът казва, че родителите не могат да оставят дете под 12-годишна възраст само у дома без надзор. Но за тях остава да решат кога тийнейджърът им е достатъчно зрял за отговорността.
Най-важното е заедно да прехвърлите възможните рисковете. Какво може да се обърка? Как би реагирало детето при проблемна ситуация? Това ще ви помогне да прецените нивото на готовността му, да установите някои основни правила и да дадете насоки как то да реагира при различни обстоятелства. Ето няколко идеи за потенциалните рискове, които да обсъдите:
- Детето ще използва ли електрически уреди или оборудване в къщата (микровълнова печка, фурна, чайник, преса за коса и др.)? Знае ли как да ги използва безопасно? Знае ли как да постъпи и какво да не прави, ако се стигне до електрическа неизправност или пожар?
- Разрешено ли е на детето да напусна къщата? При какви обстоятелства? Знае ли как да заключва вратите? Ще се сети ли да вземе ключове? Някой друг има ли ключове, ако е необходимо?
- Какво трябва да направи детето, ако се обади или дойде до вратата непознат?
- С кого би се свързало детето при спешни случаи, ако не успее да се свърже с вас? Има ли съответните телефонни номера? Познава ли съседите и уверено ли е да ги помоли за помощ?
- Позволено ли е на детето да покани приятели във ваше отсъствие? Ако е така, има ли определени дейности, които са забранени?
- По какъв начин вие ще знаете, че детето е в безопасност? Разчитате ли на него, че ще отговоря на мобилния си телефон, когато му се обадите?
Когато решите, че вашият тийнейджър е готов да остане вкъщи без надзор, започнете с кратки периоди и оценете как е минало. Придържаше ли се към правилата? Ако не, вероятно все още не е готов. Също така, ако детето ви е нервно или тревожно да остане само вкъщи, тогава е най-добре да изчакате.
Тийнейджърските години са периода, в който родителите постепенно осигуряват повече свобода и независимост на децата. Процесът понякога изглежда плашещ – колко свобода е всъщност безопасна? Тийнейджърите все още не са подготвени за прецизна оценка на рисковете и са прекалено привлечени от моментни тръпки и решения.
Но да откажете да предоставите постепенно контрол на детето ще ви постави в конфликт. Освен това за развитието на уменията на индивида е важно той да има възможност да взема свои собствени решения, за да се научи как да управлява потенциалните рисковете.
Ключът за успех е в диалога и в бавните стъпки, за да сте сигурни, че вашият тийнейджър е готов за новата свобода. А това означава свързване на новите свободи с доказателства за отговорно поведение. По същество процесът изглежда по следния начин: „Предоставена ти е възможност за самостоятелност. Ще поставим някои граници и мерки за управляване на рисковете, така че като родител да се чувствам сигурна в безопасността ти. Да се придържаш към правилата за мен ще е индикация, че си готов/а за тази свобода и следващия път ще получиш повече. Ако не се придържаш към правилата ще знам, че ти е необходимо още време и подготовка.“
Следващия път, когато тийнейджърът у дома се бори за нова свобода, иска да направи нещо, което според вас е рисковано, има желание да отиде някъде сам или с приятелите си, опитайте да използвате този контролен списък:
- Идентифицирайте новата свобода, която вашият тийнейджър иска;
- Обсъдете притесненията си и евентуални рискове (Защо се притеснявате? Какво може да се обърка?);
- Договорете стратегии за намаляване на риска (напр. конкретни действия, които ще го пазят в безопасност);
- Съгласете се за награди, ако се придържа към плана (напр. по-голяма свобода следващия път);
- Договорете последствията за умишлено неспазване на плана.
Понякога плановете ще се объркат, защото се случва нещо, което никой от вас не е очаквал. С течение на времето и двете страни ще стават по-добри в идентифицирането на важните проблеми. Да видите как тийнейджърът ви се справя с неочакваното може да бъде чудесен начин да разберете колко отговорен е (или не е) и за колко свобода наистина е готов.
Текстът е адаптиран от: www.anitacleare.co.uk
Коментари