Доун Янек е горда майка на две умопомрачително енергични деца и създател на Momsanity.com. Ето какво съветва тя родителите, за да се справят с фазата на отрицанието на малкото си дете.
„Моето малко дете ще бъде изключително независим възрастен.
Моето малко дете ще бъде изключително независим възрастен.
Моето малко дете ще бъде изключително независим възрастен.
Казвам си това около 328 пъти на ден тихо и категорично. Като цяло съвпадат с 328-е пъти на ден, в които дъщеря ми не толкова тихо, но много категорично казва „Не!“ на всяка моя молба.
Не, тя няма да носи ръкавици при минусови температури.
Не, тя няма да изяде кексчетата с ягоди, които ме помоли да направя.
Не, тя няма да облече великолепната празнична рокля, която баба ѝ купи, защото няма джобове или картинка на кученце.
Разбира се, че искам дъщеря ми да бъде силна и независима, и да отстоява себе си. Това е важно за всички деца, особено за нашите момичета. Все пак, прекалено ли е да искам от нея да бъде малко по-спокойна и разумна с мен?
Очевидно отговорът е да. Твърде много искам от нея, a тя е eдва на две. Въпреки че се оплаквам от „ужасните“ две години, знам колко е важен периодът на отрицание за децата. Просто като родители трябва да разберем как да го преодолеем с (почти) непокътнат разум.
Защо трябва да кажем „да“ на фазата на упоритото „не“?
Периодът на „ужасните“ две години е изключително динамичен в развитието на децата. Част от динамиката е и фазата на отрицанието. Децата постепенно се превръщат в индивиди със собствени мисли и мнения. Те разбират, че не са просто наше копие, и че диференцирането е от съществено значение за оформянето на личността им. Ето защо някои специалисти предпочитат да наричат този етап период на „страхотните“, а не „ужасните“ две години.
Но не се заблуждавайте. Отрицанието също има за цел да ви тества. Ще се поддадете ли? Ще отстъпите ли? Това е мистерия за малко ви дете!
„Децата учат много от начина, по който родителите реагират на поставянето на граници. Те научават правила за собственото си поведение и как да се ориентират в сложния социален свят около тях. Ако едно дете не иска да бъде прегръщано или целувано от друго дете или възрастен, тяхното „не“ трябва да бъде уважено и изслушано. Изключително важно е да разберем контекста на отказа.“, казва Синди Хуанг, асистент по психология в Колумбийския университет.
Техният новооткрит глас им помага да поставят свои собствени граници, така че да изградят здрави взаимоотношения и дори да се предпазят от сексуално насилие. Тази малка дума от две букви изразява много емоции и смисъл, които е важно да разберем и приемем.
Как да надхитрим своенравно ни малко дете?
Ако сте родител на малко дете вероятно си мислите: „Да, да, по-късно ще оценя чудесата на етапа на отрицанието. Точно сега трябва да изляза от вкъщи по някое време тази година, без да се е стигало до война.“
Как да постигнете тази привидно невъзможна цел? Като за начало не се карайте с малкото си дете. Няма да спечелите и всичко ще завърши със сълзи – и за двама ви. А и не забравяйте, че използването на интелигентни стратегии ще постави основата на силна, положителна връзка между вас и вашето дете.
- Дайте контрол на детето си
Това не е толкова ужасяващо, колкото звучи. Дайте на детето си две възможности – само две, с които и вие сте съгласни. Например: „Яйца или овесени ядки искаш за закуска?“ или „Какво предпочиташ да направиш първо преди лягане – да си измиеш зъбите или да си облечеш пижамата?“ Така ще избегнете „не“ като отговор от самото начало на разговора.
- Постарайте се да не реагирате остро веднага
Трудно е да не загубите хладнокръвие, когато детето ви поиска бисквита, получи бисквита и след това внезапно я хвърли на пода, изпадайки в епична ярост, че сега бисквитата е на пода. Само ще налеете масло в огъня, ако крещите или поискате рационално обяснение за това ирационално действие. Просто се примирете, че детето вече не желае бисквитата. Не се опитвайте да се пазарите с него или да потушите магически избухването. Овладейте реакцията си. Ще откриете, че само няколко минути по-късно историята с бисквитите е забравена. Кратката пауза може да разсее ситуацията.
- Позволете на малкото дете да ви помогне
Малките деца искат да бъдат пораснали – и да бъдат точно като вас. Помогнете им да се чувстват важни за успеха на дадена задача. Помолете ги да си изберат плюшена играчка за пътуването с кола или да вземат артикул от рафта в магазина за хранителни стоки. Всеки път, когато малкото ми дете чуе фразата „Наистина имам нужда от помощта ти.“, винаги съм възнаградена с най-голямата усмивка – и истинска помощ! Може да продължи само 10 секунди, но дори това е напълно достатъчно.
- Опитайте „стратегическо игнориране“
Тази стратегия не е много подходяща по време на избухване на публично място, но ще ви помогне в дългосрочен план. Винаги отбелязвайте и хвалете доброто поведение на детето, и не само пренебрегвайте нежеланото, но и пренасочвайте вниманието си другаде.
- Използвайте древното изкуство на разсейването
Когато изброените методи се провалят, направете изненадващо забавна или странна физиономия, или започнете да пеете. Обикновено ще последва смях. Защо мама или татко изведнъж се държат така? О, почакайте, какво правех преди мъничко?
Бъдете последователни с вашето „не“ по темата с възпитанието. „Не“ винаги трябва да означава „не“ – днес и утре, независимо от степента на гневния пристъп на детето. В противен случай избухванията ще изглеждат като път към успеха и лошото поведение може да ескалира. Но понякога родителите „забиват“ в това да казват „не“. Вашето малко дете казва „не“, вие директно контрирате с ново „не“ почти без да помислите. Но наистина ли различното мнение на детето е неправилно и неоснователно. Например, ако момиченцето ви не иска да носи тоалета, който сте избрали за нея, кажете „да“ на нейното „не“ и я оставете сама да избере. Тя ще почувства, че притежава малко от силата, която толкова отчаяно иска, и разочарованието ѝ ще изчезне."
Текстът е адаптиран от: www.todaysparent.com
Коментари