Повечето родители не срещат затруднения да напомнят на собствените си деца за основни елементи от възпитанието. Но когато нечие чуждо дете се държи грубо или невъзпитано, нещата стават по-деликатни.
Как трябва да реагирате на грубостта? Ами ако родителите на другото дете са там, но не поемат отговорност?
Опитайте се да сдържате емоциите си в такива ситуации: възможно е да отговорите учтиво дори на най-грубото поведение. Ето някои често срещаните сценарии, с които ще се сблъскате, и подходящи начини за справяне с тях дипломатично.
Направете крачка назад
Когато друго дете обиди вашето, е изкушаващо да скочите да защитите детето си. Но първо отделете малко време, за да разберете ситуацията. Как се справя детето ви с обидата? Изключително разстроено ли е или изглежда, че го приема спокойно?
„Децата се учат, като се справят сами със ситуацията“, казва Алекс Дж. Пакър, психолог и автор на книгата How Rude! (бел. ред. поредица от книги за деца и тийнейджъри). „Когато се намесите, преди да сте необходими, посланието може да бъде, че те се нуждаят от някой друг, който да реши проблемите им вместо тях.“
Така че наблюдавайте ситуацията за момент, за да видите дали детето ви ще отговаря по начин, който намирате за подходящ, вместо да удря или да крещи обиди в отговор. Ако е така, отведете го настрана по-късно и похвалете поведението му. Посочете конкретно какво ви хареса в него: „Мислех, че е страхотно, че каза на Джими да не те нарича „глупав“ и не му каза нищо лошо.“
Същото правило за изчакване и гледане важи, когато сте свидетел на грубостта на чуждо дете: може би едно дете рита пясъчния замък на друго на плажа, или дете в ресторант препуска около масите, докато родителите му го игнорират.
Ако детето ви присъства на подобни сцени, не искате то да мисли, че това поведение е приемливо. Но много пъти няма да можете да спрете случващото се.
„Вие не отговаряте за целия свят“, казва Бетси Браун, експерт по детско развитие, „но можете да използвате почти всичко като учебен момент.“
Ако изглежда, че никой друг не е наранен, просто обяснете на детето си защо не одобрявате – извън обхвата на слуха на другото семейство, разбира се. „Онова хлапе там си слага обувките на седалките на влака. Определено не би ми било приятно да съм следващата, която ще седне на тази седалка и да се изцапам.“
Или може би водите няколко деца на излет и едно от тях ви казва нещо гадно. Отново опитайте да оставите настрана наранените си чувства и обмислете ситуацията възможно най-спокойно.
Ако изказването не е прекалено грубо, е необходима проста корекция. Най-добре е да не унижавате другото дете пред своето и останалите. Можете просто да го дръпнете настрани и да кажете: „Знаеш ли, Ева, когато ми кажеш, че къщата ти е по-хубава от нашата, това ме кара да се чувствам зле.“
Понякога другото дете може дори да не осъзнава, че казаното от него е наранило някого. Може би то може да каже каквото си поиска за храната вкъщи и не знае, че смятате оплакванията за това, което сервирате за вечеря, за груби.
Тук е уместно едно неосъдително обяснение: „Нараняваш чувствата ми, когато ми кажеш, че моят гювеч е скапан“. Продължете с молба да не го правите отново: „Не е нужно да ядеш нищо, което не харесваше, но моля те, не се оплаквай от храната, която ти давам.“
Вземете отношение, когато нещата излязат извън контрол
От друга страна, ако ситуацията ескалира, някой ще трябва да се намеси, особено ако участващите деца са на възраст под 4 години. Ако родителите на детето-нарушител са наблизо, включете и тях.
„Не им казвайте, че детето им не трябва да прави това или онова, защото това им носи посланието, че са лоши родители“, казва Браун. „Придържайте се към това да им кажете какво се е случило и изчакайте те да реагират.“
Първо, опишете случилото се по възможно най-неутрален начин: „Боби нарече Джо „голяма грозна глава“. Просто реших, че трябва да ви уведомя.“ След това изчакайте да видите какво ще кажат или направят. В повечето случаи родителите ще говорят с детето си за казаното от него и вашата работа е свършена.
Въпреки това, някои родители автоматично ще заемат защитна позиция, когато им кажат, че детето им се е държало лошо. Ако това се случи, обикновено е най-добре да се опитате да овладеете възмутената си реакция и просто да повторите неутрално: „Мислех, че бихте искали да знаете“. Ако е възможно, може да искате да изведете детето си от ситуацията.
Ако родителят на детето не е наоколо и ситуацията налага намеса – да речем, че едно дете тормози друго, което не е от приятелската група на вашето дете – друг полезен подход е да привлечете отговорното лице, ако сте на публично място: например, управителя на ресторанта или уредника в детския кът.
Ако тези мерки не успеят да сложат ситуацията под контрол, просто кажете на другото дете, че това, което е направило, е неподходящо и му обяснете защо: „Когато наречете някого „миризлив“, това наранява чувствата му“. Внимателната намеса на възрастен обикновено е достатъчна, за да накара дори най-настойчивото дете да се откаже от грубостта си.
Но освен ако не сте били помолени да отговаряте за чуждо дете, разумно е да не дисциплинирате детето с наказания. Ако ситуацията е непоносима и има друг възрастен, който отговаря за него, напуснете заедно детето си, вместо да се опитвате да наказвате нечие друго.
Материалът е адаптиран от: www.babycenter.com
Коментари