Предотвратяването и спирането на тормоза включва ангажимент за създаване на безопасна среда, в която децата могат да се развиват, социално и академично, без да се страхуват.
Тормозът е агресивно поведение, което е умишлено и включва дисбаланс на власт или сила. Това е повтарящо се поведение и може да бъде физическо, вербално или релационно. Докато момчетата могат да тормозят другите, използвайки повече физически средства, момичетата често тормозят другите чрез социално изключване.
За съжаление, тормозът е част от училищната и дори от работната среда. Съвсем наскоро обаче технологиите и социалните медии създадоха нов вид тормоз, който има безкраен обхват – кибертормоза.
Предотвратяването и спирането на тормоза включва ангажимент за създаване на безопасна среда, в която децата могат да процъфтяват, социално и академично, без да се страхуват. Специалистите препоръчва на учителите, родителите и учениците да предприемат следните действия за справяне с тормоза.
- Препоръки към екипа в училище (учители, училищен психолог, медицински лице и др.)
- Бъдете наблюдателни
Отговорните лица в училищата трябва да са наясно, че въпреки че тормозът обикновено не се случва директно пред очите им, а на места като тоалетна, детска площадка, претъпкани коридори и училищни автобуси, както и чрез мобилни телефони и компютри (където надзорът е ограничен или липсва), случаите на насилие трябва да се разглеждат изключително сериозно. Задължително е да се обясни на всички ученици, че споделянето за проблем, не е досадно мърморене.
Ако учител забележи тормоз в класна стая, той/тя трябва незабавно да се намеси, да прекрати инцидента, а след това да го опише подробно и да информира съответните училищни органи, за да може да бъде адекватно адресиран. Провеждането на съвместна среща с тормозения ученик и ученика-агресор, не се препоръчва – подобна среща носи огромна доза смущение и неудобство за тормозеното дете.
- Работете в екип с учениците и родителите
Учениците и родителите трябва да бъдат част от разрешаването на проблема с тормоза в училище. Учениците могат да информират възрастните какво наистина остава скрито от техния поглед. Важно е родителите и учителите да помогнат на учениците да придобият необходимите умения, за да се намесват по подходящ начин, ако са свидетели на тормоз. По-големите ученици могат да служат като ментори и да информират по-малките ученици за безопасни практики в интернет.
- Задайте положителни очаквания за поведение на ученици и възрастни
Училищата и класните стаи трябва да предлагат на учениците безопасна учебна среда. Учителите трябва изрично да напомнят на учениците, че тормозът не е приет в училище и подобно поведение има последствия. Създаването на общ „правилник“ за борба с насилието е добър начин да се покаже на децата, че тормозът е реална опасност и има реални последствия и наказания. Още едно важно задължение за отговорните лица в училище е да работят допълнително с децата, които изпитват трудности да се приспособяват и сприятеляват. Поставянето на задачи на такива ученици с цел приобщаване към средата ще попречи да се чувстват изолирани или да бъдат лесна мишена за тормоз.
- Съвети към родителите
- Съвети към родители на деца, подложени на тормоз
- Наблюдавайте детето за признаци, че е тормозено
Децата рядко споделят, че са жертви на насилие. Признаците, за които да следите включват разкъсани дрехи, нежелание за посещаване на училище, липса на апетит, кошмари, проблем със съня, плач, депресия и тревожност. Ако откриете, че детето ви е жертва на тормоз, не му казвайте „не обръщай внимание“ или „не се засягай“. Инициирайте откровени разговори, за да научите какво наистина се случва в училище, така че да предприемете най-адекватните стъпки за коригиране на ситуацията и прекратяване на тормоза. Най-важното, уверете детето, че ще му помогнете, че има изход от проблемите и е важно да не отвръща на агресията с агресия.
- Научете детето как да се справя с тормоза
Успоредно с предприемането на мерки на административно ниво, работете с детето у дома, за да не позволите тормозът да остави трайни последствия върху него. Говорете с детето, разигравайте различни сценарии у дома как да реагира при провокация, към кого да се обърне и др.
- Поставете граници на присъствието в онлайн пространството
Образовайте себе си и детето относно ефекта и последствията от кибертормоза. Обяснете защо не трябва да се отговаря или да препращат заплашителни имейли и/или съобщения. Настройте подходящи филтри на компютъра и телефона на детето си. Насърчавайте споделянето – важно е детето да е уверено, че ще получи подкрепа и помощ от вас, ако се сблъска с кибертормоз.
- Съвети към родители на деца, упражняващи тормоз
- Предотвратете тормоза, преди да е започнал
Образовайте детето си по темата за тормоза. Възможно е то да не разчита правилно социални знаци и да не осъзнава, че действията му са нараняващи. Напомнете му, че насилието над другите има жестоки последици за жертвите и наказателна отговорност за агресора.
- Не допускайте прояви на агресия в дома си
Родителите са най-прекият и най-влиятелният модел за подражание за децата. Излагането на агресивно поведение или прекалено строга среда у дома прави децата по-склонни към подобно агресивно поведение в училище. Родителите трябва да дават положителни примери на детето както във взаимоотношенията с другите, така и в отношението към себе си.
- Бъдете наблюдателни как детето възприема себе си
Децата с ниско самочувствие често тормозят по-слабите, за да се почувстват силни и значими. Дори деца, които изглеждат популярни и харесвани, могат да имат проблеми със самочувствието и себеусещането. Говорете с детето, уверете се, че то е разбрало посланието, че това да нараняваш другите не те прави готин и популярен. Обърнете внимание, че за да се заобиколиш с позитивни хора и верни приятели, трябва да си мил, да помагаш, да се усмихваш повече. Ако забелязвате, че детето ви има проблем със социализирането и не успявате да се преодолеете тази трудност, потърсете помощ от специалист.
- Съвети към учениците
- Докладвайте за тормоз и кибертормоз
Важно е учениците да съобщават за всеки акт на тормоз, който претърпяват или, на който са свидетели на родител или възрастен, на когото имат доверие. Често децата не съобщават за кибертормоз, защото се страхуват, че родителите им ще им отнемат телефона или компютъра. Запомнете, децата трябва да знаят, че насилието и агресията са абсолютно неприемливи. За тормоза трябва да се говори и да се адресира сериозно от отговорните лица.
- Не отвръщайте на актовете на тормоз
Знаем, че е трудно за децата да не отговорят с насилие на насилието. Опитайте се да не показвате гняв или сълзи, да не оставяте на провокатора да ръководи живота ви. Ако е възможно при случай на тормоз се отдалечете и максимално бързо се свържете с възрастен, който да реагира на случая.
Учениците, които са жертви на тормоз чувстват безсилие, тревожност, страх. Не пренебрегвайте сигналите, че вашето дете или друг ученик има проблеми в училище или е тормозено. Ако не знаете как да се справите, за да минимизирате негативните последствия от насилието, консултирайте се със специалист по психично здраве. Той ще помогне на детето ви да развие устойчивостта, и увереността, от които се нуждае, за да се адаптира по-добре в социалната среда.
Материалът е адаптиран от www.apa.com
Коментари