Емоционалното насилие е модел на поведение, който уврежда чувството за самоуважение на детето и се отразява негативно на емоционалното му развитие.
В допълнение към не отдаването на любов и подкрепа, лицето, което емоционално малтретира дете, може също така да го отхвърля, критикува, заплашва, ругаe и унижава.
Емоционалното насилие може да възникне във връзка с физическо и/или сексуално насилие и е една от най-трудните за разпознаване форми на злоупотреба. Често то е незабележимо и коварно, като бавно разрушава самочувствието и усещането за безопасност и принадлежност на детето.
Подобно на други форми на насилие, емоционалното насилие над деца е свързано с власт и контрол. Извършителят манипулира и контролира детето чрез думи и действия, които са емоционално нараняващи и унищожителни. Преживяването на емоционално насилие е възможно да има трайни последици, включително повишена честота на заболявания и психични разстройства.
Нетипично за етапа от развитието на детето поведение, например, да се държи много незряло или твърде зряло за възраст си, може да бъде признак на насилие, както и резки поведенчески флуктуации. Например, дете, което е било самоуверено и не е търсило допълнително внимание, изведнъж започва да се вкопчаа във възрастни, които се отнасят добре с него. Притеснителен сигнал е и, ако детето започне да се държи зле, да проявява агресия, да има проблеми в социално или академично отношение.
Идентифициране на емоционално насилие
Типовете поведение, които потенциално индикират емоционално насилие, включват:
- Тревожност и депресия;
- Влошаване на представянето в училище;
- Забавено емоционално развитие;
- Желание за самонараняване или агресия към околните;
- Отчаяно търсене на обич и внимание от други възрастни;
- Регресия на развитието (например уриниране в леглото);
- Чести оплаквания от главоболие, болки в стомаха или други соматични симптоми без известна причина;
- Загуба на интерес към социални дейности;
- Ниско самочувствие.
Може би смятате, че малтретирано дете не изпитва привързаност към възрастния, който го малтретира, но това не винаги е така. Децата често остават лоялни към човека, който ги малтретира. Взаимоотношенията родител-дете са сложни и децата обикновено искат одобрението и любовта на родителите си, дори ако техният настойник е насилник. Фактор е и страхът какво ще се случи, ако тормозът бъде разкрит.
Още един от проблемите при емоционалното насилие е, че жертвата свиква да възприема обидите, критиката, липсата на уважение, обич и грижа като норма. Жертвата не вижда смисъл да споделя за упражненото насилие, защото вярва, че преживяванията ѝ представляват нормално семейно поведение. Освен това е много възможно малтретираното дете да се срамува да признае за упражнявания тормоз и да мисли, че кошмарът е по негова вина.
Характеристики на насилниците
Въпреки че извършителите на емоционално насилие са трудно разпознаваеми, съществуват потенциални признаци, които да индикират, че се злоупотребява с дете. Ако възрастният омаловажава детето публично, открито изразява ненавист и неуважение към него, прилага тежки наказания, има нереалистични очаквания, изглежда емоционално дистанциран и/или неангажиран с развитието на детето, то най-вероятно говорим за емоционален тормоз.
Ако смятате, че дете е емоционално малтретирано, не приемайте автоматично, че насилието е извършено от родителите на детето. Всяка авторитетна фигура може да влезе в ролята на насилник. Треньор, служител в детска градина, учител или дори по-голям брат или сестра могат да малтретират детето.
Очакчвайте втора част на материала.
Текстът е адаптиран от www.verywellfamily.com
Коментари