Емоционалното насилие се крие зад различни форми – от обиди и омаловажаване до пълно безразличие и пренебрегван.
Ще откриете първа част на материала тук.
В ролята на злоупотребяващо лице може да бъде детегледачка, която постоянно крещи на децата и отправя заплахи, излагане на домашно насилие у дома, доведен родител, който казва, че не иска детето да съществува, учител, който се подиграва на дете пред очите на класа, родител, злоупотребяващ с алкохола, който проявява агресия, и др.
Преживяването на емоционално насилие като дете увеличава риска вече порасналият индивид да упражнява физическо или вербално насилие. Други рискови фактори включват социална изолация, отключване на физическо или психическо заболяване като посттравматично стресово разстройство или депресия, прибягване към употреба на наркотици или алкохол, изправяне пред финансов стрес като невъзможност за намиране на работа и др.
Въздействие на емоционалната злоупотреба
Експертите използват скала за оценка наречена Adverse Childhood Experiences (ACE) – скала на неблагоприятни преживявания в детството, за да категоризират и измерят въздействието на насилието над деца и други травмиращи преживявания. В тази система високият резултат означава по-продължително или силно влияние на травмата върху детето. Изследванията показват, че по-високият ACE резултат е свързан с по-голям риск от неблагоприятно въздействие върху физическото/психичното здраве и поведенчески проблеми по-късно в живота.
Последиците от малтретирането на деца под каквато и да е форма могат да бъдат тежки и често продължават и в зряла възраст. Детето често вярва, че е отговорно за насилието и не заслужава да бъде обичано, уважавано и обгрижвано.
- Проблеми с привързаността
Емоционалното насилие е възможно да попречи на способността на детето да формира и поддържа здрави връзки с хората. Проблемите с привързаността в ранна детска възраст могат да доведат до несигурни взаимоотношения в зряла възраст. Не са изключени още лоши отношения с връстници, проблеми с интимността, трудности при разрешаване на конфликти и агресия във взаимоотношенията.
- Поведенчески и социални проблеми
Емоционалното насилие в детството крие риск жертвите да посегнат към престъпност и сексуално агресивно поведение като форма на отдушник на по-късен етап от живота. Проблемите в училище, конфликти с връстници също са по-чести при деца жертви на насилие.
- Повтаряне на цикъла на злоупотреба
Без подходяща намеса хората, които са били малтретирани като деца, е по-вероятно да малтретират децата си, отколкото хората, които не са преживели насилие. Спирането на насилието и подпомагането на детето да се справи и преработи травмата, която е преживяло, може да намали вероятността цикълът на насилие да продължи към следващото поколение.
- Риск от самонараняване и психични заболявания
Тийнейджърите, които са преживели емоционално насилие като деца, е по-вероятно да бъдат диагностицирани с поне едно психично заболяване, като депресия или тревожност, което може да продължи и в зряла възраст. Хората, преживели емоционално насилие, са изложени на повишен риск от самонараняване, включително опит за самоубийство.
Не всеки човек, който е бил жертва на емоционално насилие, носи белези за цял живот. Продължителността на излагане и степента на злоупотребата, както и личните умения за справяне и ресурсите за подкрепа, с които разполага детето, са важни фактори. Например, наличието на други подкрепящи възрастни в живота му може да компенсира лошото въздействие.
Какво да правя, ако стана свидетел на емоционално насилие над дете?
Хората, които срещат деца чрез професията си, включително бавачки, възпитатели, юридически и правоприлагащи служители и медицински персонал имат задължението да докладват за предполагаемо емоционално насилие, точно както биха докладвали физическо насилие, сексуално насилие или неглижиране на родителски задължения.
Дори ако не сте упълномощен и подозирате, че дете е емоционално малтретирано, съобщете за това на службите за закрила на детето. Дете, което има риск да е подложено на насилие, трябва да бъде посетено от социалните служби, за да се гарантира, че злоупотребата е прекратена и са предприети необходимите мерки за възстановяване.
Ако като родител смятате, че детето ви е емоционално малтретирано от някой друг – учител, треньор – намесете се. Може да се наложи да привлечете професионална помощ, като социалните служби и/или полицията, за да запазите детето си в безопасност.
Ако партньорът ви е емоционално малтретиращ, важно е както за вашето психическо здраве, така и за това на детето, да потърсите помощ. Работата с терапевт ще да бъде от полза за вас и вашето семейство.
Въпреки че справянето с последиците от емоционалното насилие може да отнеме известно време, има някои фактори, които имат защитен ефект като положителна връзка с друг възрастен. Например, връзката с любящ родител, баба или дядо или подкрепата на учител или треньор може да потисне някои от негативните ефекти от емоционалното насилие.
Ако имате допир с дете, което е преживяло насилие, ще му помогнете да се справи, като бъдете подкрепящ и грижовен възрастен в живота му.
Бъдете последователно, нежно присъствие в живота му. Прекарвайте време с него, насърчавайте го и му напомняйте, че то заслужава да бъде обичано, обгрижвано и уважавано. Помогнете му да разбере, че стойността му не се определя от думите и действията на човека, който го тормози. Осигурете му възможност да види силните си страни и да си поставя цели за бъдещето.
Текстът е адаптиран от www.verywellfamily.com
Коментари