Майчиният гняв изненадва повечето жени, които го изпитват.
„Не съм такъв човек“, казват си те, след като са преживели шокиращ изблик на ярост по време на един от онези неизбежни моменти на разочарование, пред които всички сме изправени като родители.
„Никога не съм мислила, че ще крещя на семейството си.“, обвиняват се те, след като са се изпуснали да повишат тон на малкото си дете.
„Не познавам човека, в който се превръщам, когато съм заслепена от гняв.“, мислят си те, когато осъзнаят, че гневът не е временно, еднократно усещане, а подводно течение в ежедневието им.
Истината е, че гневът – истинският, изпепеляващият, превземащ сърцето, неконтролируем гняв – е много по-често срещан сред майките, отколкото много от нас подозират.
Какво представлява майчиният гняв:
- Майчиният гняв е един от симптомите на следродилна депресия и тревожност
Една на всеки девет жени изпитва някаква форма на следродилна депресия или тревожност, но гневът не е първият симптом, за който се сещаме – много по-вероятно е да си представим постоянното чувство на тъга.
Жените са по-информирани от всякога за кои усещания трябва да внимават след раждането на бебето – тъга, която продължава след първите две седмици, нарушение на съня, натрапчиви мисли, прекомерен плач и невъзможност за установяване на връзка с бебето. Но един от симптомите все още получава твърде малко внимание – следродилна ярост.
- Майчиният гняв е симптом на тревожност отвъд следродилния период
Тревожността е част от длъжностна характеристика на родителите. Те се тревожат за здравето на детето, неговото развитие и благосъстояние. Но също така и за себе си, както като родители, така и като личности – добре ли се справям, прекалено обсебваща майка ли съм, дарявам ли достатъчно любов на детето, загубвам ли себе си в процеса.
Гневът е един от начините, по които родителската тревожност се изразява, особено, ако не е на лице редовен метод да освободим притесненията и страховете си – време за себе си, подкрепящ партньор, разбиращи приятели или професионален терапевт.
- Майчиният гняв може да бъде реакция на негативното поведение на детето
Когато детето изживява един от своите моменти на истерия, родителите често са обхванати от разочарование и усещане за безсилие. Емоционална ни реакция към истериите и негативното поведение на нашето дете често се изразява в експлозивен гняв. Не е изключено родители и дете да попаднат в порочен кръг, в който поведението на детето предизвиква гневен изблик в родителите, който от своя страна предизвиква истерии и негативно поведение в детето.
За развитието и възпитанието на децата е много ключов момент как родителите реагират пред тях на стресови ситуации. Когато някой ви засече в натоварен трафик, крещите ли? Вие и партньорът ви избухливи ли сте, когато се сблъскате с дискомфорт? Говорите ли за чувствата си или заглушавате негативните емоции докато не се стигне до сериозно неконтролирано избухване? Децата попиват поведението на родителите, включително начина им на изразяване на емоции.
- Майчиният гняв е симптом и израз на скръб.
Всички скърбим за някаква загуба, особено в условия на пандемия – липсват ни нашите родители и приятелите, липсва ни старият ни начин на живот, липсва ни чувството за сигурност, липсва ни социалната сплотеност и осовободеност, липсват ни преживяванията. Когато мислим за всички промени, причинени от пандемията, нормално е да изпитваме тъга и стрес. Но е важно да осъзнаем, че те могат да са причина дребни ежедневни неволи, които са част от родителството, да предизвикат неподозиран изблик на раздразнителност и гняв.
- Майчинският гняв е твърде човешки отговор на многото начини, по които нашето общество осъжда майките
Забелязвали ли сте някога как гневът понякога се предизвиква от привидно невзрачни неща, които обаче са свързани с нарушение в редица по-мащабни действия и усещания. Всъщност не сте ядосани на вашето малко дете, че яде закуската си твърде бавно. Вие сте разтревожени и раздразнени поради верижната реакция, която започва, когато вашето малко дете се бави със закуската: закъснявате с излизането, което означава, че бързате, за да не закъснеете за детска градина/училище, защото, ако закъснеете за там ще закъснеете за работа, а не ви се иска да получите етикет „вечно закъсняваща работеща майка“. Проблемът не е в бавно изядената закуска, а във веригата последствия, които идват след това.
Бездействието на партньорът също може да предизвика ярост, която изглежда пресилена докато не бъде отразена предвид контекста. Вашият гневен изблик, когато партньорът ви пусне чиниите си в мивката, вместо в съдомиялната машина, която е на една ръка разстояние, всъщност не е свързан с чиниите. Свързан е с психическото натоварване на майчинството. Сред хилядите други неща, за които се грижи и мисли майката, не би трябвало тя да е единственият човек в къщата, който се сеща да зареди съдомиялната машина, нито единственият човек в къщата, който обръща внимание, че скоро ще свърши препарата за миене на съдове.
Тази липса на подкрепа за майките е системен проблем и пандемията го доведе до нови крайности. Молим всички родители, но особено майките, да се опитват да се грижат за децата 24/7 без прекъсване, като същевременно се стараят да бъдат пълноценен служител и да подържат домакинството изрядно. А след това осъждаме изблиците на гняв и невъзможността за сдържане на силните емоции.
- Как да се отнасяме към гнева:
- Важно е да го признаем
Не можем да го пренебрегнем. Не можем да се преструваме, че го няма. Трябва да признаем и да назовем гнева. Това е емоция, която толкова много майки изпитват, по толкова много причини, по толкова много начини – и първата стъпка в справянето с гнева по здравословен начин е да признаем, че той съществува. Когато се чувствате ядосани, кажете: „Чувствам се ядосана в момента и трябва да се успокоя.“
- Важно е да говорим за него
Много майки не знаят какво да правят с гнева си, което води до неконтролируеми изблици на гняв, последвани от силен срам и самообвинение. Трудно е да се говори за нелицеприятните моменти в живота на човек, но е истински необходимо. Майките трябва да има възможността да говорят за гнева си с другите по начин, освободен от страха, че ще им бъде сложен етикет „лоша майка“. Трябва да имат възможността да говорят за гнева си с партньорите си по конструктивен начин. Защото това е начинът да се моделира положителен метод за вокализиране на неприятните силни емоции като гняв и ярост у детето.
- Важно е да го приемем като част от нас
Приемането на емоциите и усещанията ни има прекрасен страничен ефект – започваме да осъзнаваме, че те не са толкова страшни, колкото са изглеждали някога, и че не е нужно да им се подчиняваме. Често нашите нежелани емоции губят сила и власт, когато не ги отричаме или подхранваме, а просто ги наблюдаваме без да осъждаме. Вместо да „замитаме“ гнева под килима, да му позволим да се прояви, да преминете, за да го наблюдаваме и в последствие излекуваме.
- Важно е сме готови да го посрещнем
Специалистите съветват да направим дневник на емоциите и реакциите си. Чрез идентифициране на нещата, които предизвикват гняв и раздразнение, можем да установим контрол над реакциите си. Често тригери на неприятни емоции се крият в детството ни. Например, ако ни е било казвано често „престани да плачеш“ като дете, като възрастен наблюдаването на дете, което хленчи или плаче, може да предизвика отрицателни усещания. Гневът често е маската, зад която се крият тъгата, страхът и разочарованието.
- Важно е да се опитваме да го пренасочим
В критичен момент трябва да знаем кое е нещото, което ще ни помогне да се успокоим. Няма универсален механизъм. За някои хора това е поемането на дълбоки вдишвания, отдръпване от детето, броене до 10, разходка или др.
Можете също да се работи върху преструктурирането на гневните мисли, за да се обезвреди и пренасочи гневът. Мисленето тип: „Детето ми хленчи за всичко!“ със сигурност ще подхранва допълнително разгорещените ви емоции. Но ако съзнателно решите да го замените с по-положителна мисъл, гневът ще се поразсее. Опитайте с: „Детето ми изпитва трудности и се нуждае от моята помощ.“
- Важно е да разберем кога имаме нужда от професионална помощ
Ако гневът и разочарованието са постоянен спътник във вашия живот и пречат на взаимоотношенията ви с детето и партньора – време е да поговорите с квалифициран специалист по психично здраве. Не е нужно да се примиряваме с минали преживявания, които предизвикат емоции, които не можем да управляваме. И със сигурност не сме обречени да преминаваме през трудностите сами.
Колкото и да е странно, майките също са простосмъртни, които се сблъскват с тъга, гняв и други неприятни усещания. За тях обаче трябва да се говори и да се търси решение. Защото семейната хармония и пълноценното развитие на детето са пряко зависими от личната удовлетвореност на всеки член в семейството. Проблемите не са страшни, когато сме готови да ги приемем и да се справим с тях.
Текстът е адаптиран от: www.mother.ly
Коментари